На изток от рая - Джон Стайнбек

До Паскал Ковичи

Скъпи Пат,

Веднъж ти ме свари да дълбая някаква фигурка от дърво и ми каза: „Защо не ми издялкаш нещо?“

Попитах те какво искаш, а ти каза:

„Кутийка.“

„За какво ти е?“

„Да слагам разни неща.“

„Какви неща?“

„Каквито ми падне“ — рече ти.

Добре, ето ти кутийката. В нея съм сложил всичко, почти всичко, което имам, но тя пак не е пълна. В нея има и болка, и възбуда, добри и лоши чувства, зли и светли помисли, радостта на първозачатието, и малко отчаяние, и неописуемия възторг на съзиданието.

И освен всичко това — цялата ми благодарност и обич към тебе.

А кутийката пак не е пълна.

Джон

Първа част

Глава 1

1

Долината на Салинас се намира в Северна Калифорния. Представлява издължена и тясна мочурлива и гъсто обрасла низина между две планински вериги; река Салинас се вие и провира по средата й, додето най-сетне се излее в залива Монтерей.

Помня как наричахме в детството разните треволяци и скритите цветя. Помня къде живееха жабите и по кое време се пробуждаха птиците лете, на какво ухаеха дърветата и годишните времена, как изглеждаха хората, как пристъпваха и дори как миришеха. Спомените за миризми са много богати.

Помня, че Габиланските възвишения на изток от долината бяха меки и весели планини, изпълнени със слънце, с хубост и с някаква примамка, от която ти се ще да се изкатериш в топлите им поли, досущ както ти се иска да се качиш в скута на любяща майка. Бяха зовящи планини и предлагаха любовта на кафеникавата си трева. Веригата на Санта Лусия препречваше небето на запад и пазеше долината откъм океана и беше мрачна и надвиснала планина, недружелюбна и опасна. Вечно съм долавял у себе си ужас от Запада и любов към Изтока. Откъде се е взело това, не зная, може би е, защото зората надничаше иззад върховете на Габиланите, а нощта припъпляше от билата на Санта Лусия. Изглежда, раждането и смъртта на деня са се вплели някак в усещането ми за двете планински вериги.

От двете страни на долината през дълбоките дерета между рътлините се изцеждаха малки ручеи и се вливаха в коритото на река Салинас. През зимите на дъждовни години потоците лудо прииждаха, реката набъбваше, а понякога, бясна и закипяла, заливаше бреговете и носеше разрушение. Тя размиваше границите на фермите и отнасяше цели акри земя, поглъщаше хамбари и къщи и ги влачеше в своите водовъртежи. Помиташе крави, свине и овце, давеше ги в калната си кафява вода и ги отмъкваше в морето. Сетне, в края на пролетта, реката се отдръпваше от бреговете и откриваше пясъчните си коси. През лятото тя се скриваше под земята. В дълбоките вирове под някой по-висок бряг оставаха тук-там езерца. Камъшите и тревите отново порастваха, върбите вдигаха клони с оплетени в тях останки от тинята. Салинас беше просто една временна река. Лятното слънце я натикваше под земята. Съвсем не беше някоя свястна река, но нали ни беше единствена, гордеехме се колко е страшна в дъждовна зима и как пресъхва в сухите лета. Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.

Между двете планини и под полите им земята бе равна, тъй като навремето долината е била дъно на морски залив, врязан на сто мили в сушата. Преди много векове речното устие при Мое Ландинг е било входът на този продълговат фиорд. Веднъж, на петдесет мили по долината, баща ми реши да издълбае кладенец. След горната почва следваше ситен камънак, а под него — бял морски пясък, примесен с мидени черупки и дори късчета китова кост.... още

 http://chitanka.info/text/5533-na-iztok-ot-raja

....

Най-ценният подарък, който можете да направите на някой друг – това е вашето време, защото подарявате нещо, което никога не може да се върне.

Сенека

22.11.2014 г.

Най-лошото чувство е разочарованието. 
Не е обидата, нито ревността, нито омразата. 
След тях остава нещо в душата.
Cлед разочарованието остава само празнота.

Ерих Мария Ремарк

Доверие

Ако твърде много се доверяваш, може да бъдеш измамен, но ако не се доверяваш достатъчно, ще живееш в страдание.

Франк Крейн

P.P.: Но, когато си се доверил и те измамят, Боже, пак страдание... иде ти да умреш! Грохота от посипалите се хиляди парченца на счупеното огледало на доверието... Безвъзвратната загуба, болката и накрая добрата вест... врата към нещо ново! Така че, счупи ли се любимото ти огледало, колкото и да боли, събери боклука и го изхвърли. Купи ново!!!...и се довери пак... Може и да улучиш...

Яж, моли се и обичай - Елизабет Гилбърт

„Успокояваща и вдъхновяваща, написана с невероятно остроумие, тази книга е за всеки, който някога е губил нещо или си е казвал, че би трябвало да има и друг, по-добър път.“

Ню Йорк Таймс

81.

Не знам колко е стар моят шаман. Питах го, но той не е сигурен. Струва ми се, че когато бях тук преди две години, преводачът каза осемдесет години. Но онзи ден Марио пита Кетут на колко години е и Кетут отвърна: „Може би шейсет и пет, не съм сигурен.“ Когато го питах в коя година е роден, каза, че не помни да се е раждал. Знам, че е бил възрастен, когато японците окупират Бали през Втората световна война. Значи сега може да е на около осемдесет. Но когато ми разказа, че е изгорил ръката си като млад и аз го питах през коя година се е случило, каза: „Не знам. Може 1920?“ Значи, ако е бил на около двайсет през 1920 година, сега трябва да е на колко? На сто и пет? Следователно можем приблизително да сметнем, че е някъде между шейсет и сто и пет годишен.

Освен това забелязах, че преценката му за това колко е възрастен се променя в различните дни и зависи от това как се чувства. Когато е много уморен, ще въздъхне и ще каже: „Може би осемдесет и пет години днес“, но когато е по-весел, казва: „Мисля, че днес съм на шейсет.“ Вероятно това е не по-лош от всеки друг начин да преценяваш възрастта — колко стар се чувстваш. Какво друго има значение? Все пак през цялото време се опитвам да определя годините му. Един следобед зададох съвсем прост въпрос:

— Кетут, кога е рожденият ти ден?

— Четвъртък — отвърна той.

— Този четвъртък?

— Не, не този четвъртък. Един четвъртък.

Това е добро начало… но няма ли повече информация? Четвъртък от кой месец? В коя година? Не се знае. И бездруго на Бали е по-важно в кой ден от седмицата си роден, отколкото годината. И макар Кетут да не знае колко е възрастен, ми каза, че богът покровител на децата, родени в четвъртък, е Шива Разрушителя и че денят има два водещи животински духа — лъвът и тигърът. Официалното дърво на децата, родени в четвъртък, е индийската смокиня. Официалната птица е паунът. Човекът, роден в четвъртък, винаги заговаря първи, прекъсва другите, може да е малко агресивен, грижи се да е красив („плейбой или плейгърл“ по думите на Кетут), но като цяло има чудесен характер, отлична памет и желание да помага на другите хора. ... още

 http://chitanka.info/text/22724-jazh-moli-se-i-obichaj

Филм:

 http://zamunda.net/details.php?id=247812&hit=1

Зеленчуци по императорски

Необходими Продукти

• патладжани - 1 брой
• лук - 1 глава кромид + 1/2 глава червен кромид
• чесън - 3 скилидки
• джинджифил - 1 с.л. настърган корен
• моркови - 1 брой
• чушки - 2 червени

• домати - 2 зрели и твърди
• кашу - 1 - 2 шепи
• нишесте - 1 с.л. царевично
• соев сос - 4 с.л. светъл + 4 с.л. тъмен
• олио
• чили - на вкус

Приготвяне

Нарежете лука на полумесеци и скълцайте чесъна. Всички останали зеленчуци нарежете на продълговати парчета. Доматите почистете от сърцевината със семето и използвайте само твърдата част.
Загрейте 100 мл олио в голям тиган и запържете за секунди настъргания джинджифил. Добавете чесъна и лука и бъркайте, докато леко се запържат. Прибавете морковите и бъркайте, докато леко омекнат.
Сипете чушките и доматите, кашуто и разбъркайте леко. Похлупете и задушавайте за 3 минути. Прибавете нишестето и соевия сос и чилито. По желание овкусете с черен пипер. Разбъркайте енергично и щом леко се сгъсти, отнемете от котлона. 

 http://recepti.gotvach.bg/

ПРИТЧА ЗА СТРАХА ОТ НЕИЗВЕСТНОСТТА

Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца.
Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал:
- Ваше Височество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата?.
Кралят се усмихнал загадъчно:
- Много странно, но досега все така се получава...Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този избор и всеки избира бесилото.
- Но, какво все пак има зад тази врата? Така или иначе на никого няма да кажа...- настоявал престъпникът, сочейки примката на шията си.
Помълчал кралят и накрая отвърнал:
- Там е свободата! Но, хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред нея!
 https://www.facebook.com/

БАГЕЛ С МАСЛО

 

Продукти:

550-600гр.брашно
1/2 мая/20гр./
1с.л.захар
1с.л.мед
1ч.л.сол
50гр.меко масло
300мл.топла вода

За варене:
1.500л.вода
3ч.л.сода бикарбонат
3ч.л.сол

Още:
сусам

 Приготвяне:
Замесете гладко тесто и го оставете да втаса. 

Втасалото тесто разделете на 14 равни части. Оформете хубави топчета. Всяко топче пускате за 30 секунди във вряща вода със сода и сол.Вадете ги на обложена тава с хартия и намазана с олио. Поръсете всяко със сусам,и с остър нож ги резнете на няколко места. Печем/без да втасват/ на 200 градуса до готовност.

Не ги покривайте за да останат хрупкави!

 http://svanya.blogspot.com/2014/09/blog-post_93.html

ПРИТЧА ЗА РАЗБИТИТЕ СЪРЦА…

ШЪТОКУА ЗА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ
Автор: Пламен Петров Блогатство

Младежът седеше върху един камък, на един самотен хълм, когато към него се приближи Мъдрецът.

- Защо си толкова тъжен, момко? – попита загрижено беловласия мъж.

- Сърцето ми е разбито… – отчаяно промълви младежът.

Старецът благо се усмихна. Приближи се още повече и сложи ръка на рамото му.

- Сърцето, казваш…

Младежът кимна почти незабележимо и пак се отнесе.

- Където има плът – винаги има и болка. Докато плътта е жива…

Момчето го погледна неразбиращо.

- Щом те боли – значи си жив! – усмихна му се Мъдрецът. – Мъртвите не ги боли. Техните сърца отдавна са замлъкнали. Не пеят, не подскачат от радост… и не ги болят. Вече…

Младежът леко се нацупи. Старецът го потупа нежно по гърба и продължи:

- Сърцата ни са силни… дори и когато ги боли. Дори и когато са разбити… Те са като малките деца, които падат, ожулват колената си, но пак се изправят – и рано или късно се научават не само да ходят, но и да тичат като вятъра. И твоето сърце пак ще полети… ще оздравее…

- Но тя не ме обича! – почти изплака момъкът.

В очите на стареца заблестяха лукави светлинки.

- А ти обичаш ли я? – попита той с престорено любопитство.

- ОБИЧАМ Я! – подскочи младежът. – Повече от всичко на света!

- Така, така… – усмихна се пак Мъдрецът. – Обичаш я, значи…

После рязко се обърна и изстреля следващия си въпрос право в лицето на младежа:

- А СИГУРЕН ли си, че я обичаш?

- Да! Да! Сигурен съм… – разпалено му отвърна той.

Старецът отново го дари с благата си усмивка.

- А може би само си мислиш, че я обичаш. Когато са млади, сърцата ни още не са се научили да обичат истински. Любовта на младото сърце е само вид романтичен егоизъм. Ти не я обичаш – а просто искаш да бъде твоя! Тя ти е отказала… или си има друг – и ТОВА те кара да страдаш.

А после добави малко по-тихо:

- Ако я обичаш истински – тогава искаш просто тя да е щастлива! Без задължително да е щастлива точно с теб…

Младежът изглеждаше сякаш е бил поразен от гръм. За няколко минути никой от двамата не проговори.

Пръв наруши тишината младият мъж:

- Но аз… – в гласа му имаше толкова болка. – Но аз не съм готов да я загубя! Искам да съм с нея – до края на живота си!

Старецът го погледна право в очите.

- Не можеш да загубиш нещо, което никога не си имал. Никога не е било твое…

Младежът не каза нищо. Старецът въздъхна и продължи:

- Любовта не е притежание. “Ти си мой! Аз съм твоя…” – това са пълни глупости! Всеки е сам на себе си…

Момчето пак не каза нищо, но в погледа му вече имаше някаква примиреност, сякаш започва да разбира.

- Другата голяма заблуда е “Не мога да живея без теб!”. Животът е дар, който всеки от нас получава само за себе си. Не можеш да подариш този дар на друг. Нито да му го отнемеш… Можеш само да споделиш пътя си с добър другар. Да извървите заедно много мили по този криволичещ път. Да си помагате… Да ви е по-хубаво и по-леко така – заедно.

Тонът му изведнъж стана някак си по-суров.

- Но трябва да си готов да изминеш този път и сам! Не задължително самотен, а просто да имаш в себе си силата да изминеш целия този път със собствени сили. Без да висиш на врата на твоя спътник… Истинската любов започва в собственото ти сърце – и е насочена именно към теб. Обичай първо себе си! Иначе няма да си способен да обичаш и когото и да е другиго. Така е то…

Младежът гледаше примирено към земята.

Старецът отново заговори и в гласа му трептеше истинска любов:

- Ние сме просто хора. И това е нашата голяма слабост – но и нашата голяма сила! Сърцата ни са направени от крехък, фин материал… Понякога болят, но това минава. Когато станат по-силни – и пътят ни става по-широк!

После се усмихна заговорнически и почти прошепна в ухото на момчето:

- И чак тогава е ред да срещнем истинския си другар в това пътуване. Защото сърцето ни вече е пораснало достатъчно, за да обича истински…

Младежът въздъхна облекчено.

Не каза нищо, но погледна към стареца с благодарност.

После зарея поглед в далечината. Сега вече хълмът не му се струваше толкова самотен – защото гледаше към хоризонта.

Когато погледна пак назад, Мъдрецът беше изчезнал. Така незабелязано, както се беше и появил.

Момчето се изправи и пое по обратната пътека към долината.

В сърцето му отново грееше светлинката на надеждата…

 https://www.facebook.com

Оноре дьо Балзак

Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.
http://bg.wikiquote.org/wiki/

15.10.2015

Днес сърцето ми пее... В какво се изразява ли? Не е нещо потресаващо на пръв поглед... просто крача по-леко, раменете ми са по-изправени, от гърдите ми се е вдигнала някаква всемирна и всепоглъщаща тъга, а очите ми съзират красота и в най-дребните и причудливи създания на творението! Или е, потресаващо? Лека съм като перце, носено от вятъра и съм изпълнена от бълбукащите балончета на щастието! Като първокласно, събрало в себе си лъчите на слънцето, аромата и тръпчивата сладост на зрелите, тежки гроздове и силата на земята бутилка шампанско се нося в оня отрязък от време, който наричаме следобед и сякаш съм извън него....

Омар Хайям (1048–1123) е персийски астроном, астролог, математик, философ и поет

"Понякога едно четиристишие на Омар Хайям казва това, което други поети не могат да изразят в томове. През 1859 г. един странен англичанин, разделил се със съпругата си поради това, че не можел – според думите на Сейнтбъри – да понесе шумоленето на копринената й пола издава „Рубайят” от Омар Хайям, мистична поема от около 800 стиха, свободно преведени на английски. Този преводач бил Едуард Фицджералд. Книгата предизвиква голяма литературна сензация, макар че още в началото на века около 25 рубаи от Омар Хайям били преведени вече на немски и френски език. Публикациите на Фицджералд съвпадат с едно силно антирелигиозно движение на младите експротестанти, подкрепяни в своя бунт от наскоро създадената Дарвинова теория за еволюцията. По някакъв странен парадокс, както пише Робърт Грейвз, мистичната поема на Фицджералд се приела веднага като някакво пиянско разбиране на хедонизма. Успехът бил толкова голям, че до края на века свободните тълкувания на преводача претърпели 25 издания, а сам той им направил 5 варианта.

И тръгнал Омар Хайям по света. Не издал нищо приживе, след смъртта си той станал легенда. Десетки изследователи се насочили към старите персийски библиотеки. Академици и професори се надпреварвали да съобщават откритията си. Започнали да го наричат: имам на Хоросан; най-ученият мъж на века; доказателство на истината; познавач на гръцките науки; цар на философите на Изтока и Запада… Мистик, скептик, безбожник, покварен сътрапезник, ненаситен пияч. Мирза Мухамад и Клод Ане пишат: „След Еклесиаста Хайям повтаря по сто начина: „Всичко е суета и тичане по вятъра… Весели се в сегашния миг – там е смисълът на живота…”

…поетът е роден на 18 май 1048 г., а е умрял на 4 декември 1131 г. в родния си град Нишапур. Истинското му име е Хияс Ад-Дин Абул-Фатх Омар Ибн-Ибрахим. „Хайям” е псевдоним от думата „хайма” (шатра, палатка), занаят, с който са се занимавали неговите родители и предци.

…Куйя Низами, от Самарканд, негов съвременник и ученик, пише: „Веднъж в гр. Балх, на улицата на роботърговците, в двореца на емира, през време на весело тържество нашият учител Омар Хайям каза: „Мен ще ме заровят на такова място, където винаги в дните на пролетното равноденствие свежият вятър ще посипва цветовете от клонките.” Слез двадесет и четири години аз се отбих в Нишапур, където беше погребан този велик човек, и помолих да ми покажат гроба му. Заведоха ме на гробището Хайр и видях гроба му в подножието на градинска ограда, засенчен от крушови и кайсиеви дръвчета и посипан с цветовете на листенцата така, че той беше съвършено скрит от тях. Спомних си думите, казани в Балх, и заплаках. Никъде по света до неговите обитаеми граници не е имало човек, подобен на него.”

Цитирано по: „Средновековни източни поети”, подбор и превод Йордан Милев, издателство „Народна култура”, София,1973 г.
 РУБАЙЯТ

1.

На философите не станах мил,

но види Бог дали съм съгрешил.

Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно,

дори не знам защо съм се родил!

2.

О, колко мъдреци поглеждаха с печал

към тоз и онзи свят; и що? – Без жал

отнесе ги смъртта; безмислени пророци –

днес тяхната уста е пълна с кал.

3.

Ще дойде краят, но кога – кой знае?

Да пием вино – истината май в това е.

Не си лоза, глупако: от пръстта –

едва ли някой ще те откопае!

4.

И все пак истина е, вдъхновено

в ума ми всичко беше прояснено,

но въпреки това ще ви повторя аз:

от виното не срещнах по-блажено... още
http://slavuncho.blogspot.com/p/blog-page_01.html

                          

Мистицизъм

Мистицизмът е схващане, според което познанието за Бог може да бъде придобито (само) чрез пряк личен опит.
Според него тази мистична връзка е осъществима за всеки човек, за което единственото изискване е „пречистване“ на сърцето, което в началото на човешкия живот е изпълнено с неприемливи чувства като невежество, смут, омраза, завист и т.н. За тази цел и за метода има обяснения в свещените книги.
Мистицизмът е понятие, което най-често се свързва с религията и окултизма.

 http://bg.wikipedia.org/

Дервишите - мистиците на изтока

Според древна притча разказвана в Изтока, на Господ му омръзнало да прави всичко, за да угоди на хората, а все да не намира благодарност. Решил да се скрие. Дълго мислил къде. Да потъне вдън земя не ставало - хората били упорити и щели да го открият. Да се скрие в океанските дълбини също - хората били изобретателни и щели да намерят средство да достигнат до него.
Същото било и ако остане на небето - щели да полетят и да го намерят. Дълго мъдрувал всевишният какво да направи и накрая решил - ще се скрие в душата на всеки един, там където никой не поглеждал. Тази легенда днес най-често разказват дервишите, подсказвайки, че е важна душата, а не материалното. С тази притча започва и най-новия документалени филм на режисьора Стилиян Иванов.
http://www.youtube.com/watch?v=BNtG5QSyxMY

Това е филм за Любовта и Прераждането. Документален разказ за живота и поезията на персийския поет Руми, живял през 13-ти век и създал философия, която и до днес разнася славата на източната езотерична традиция по целия свят.
Филмът представя уникални кадри на въртящи се дервиши, тайни сбирки и ексклузивни изповеди на съвременни суфи-учители. Включва сцени с актьори, анимация и рисунки с пясък, в духа на източните традиции. Сниман е в Турция, Индия, Египет, Великобритания, Русия и България.
Представянето му у нас е под патронажажа на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа. Създаден е със съдействието на Министерството на културата и туризма на Република Турция.
Автор и режисьор Стилиян Иванов, оператор Мирослав Евдосиев, композитор Георги Стрезов, художник Андриан Генчовски, продуцент Деян Ив. Неделчев.
 "Дервишите, наречени още мистици на Изтока, са мюсулмани, които вярват в прераждането на душата, свързвайки се по този начин с хилядолетни духовни практики разпространени от Индия до Америка. Има много общо между суфизма на дервишите и философията на орфизма, питагорейците, богомилството и дори вярата на Бялото братство в наши дни..."
Това е една малка част от информацията, която разкрива най-новия филм на продуцентска къща Dodofilm. Далеч от академизма на библиотеките, съмнителното интерент-пространството и наглите хорските измислици, в технологичния и модерен XXI век в него се разкрива свят изпълнен с Любов и Вяра.
Освен за Руми и дервишите филмът разказва и за епоса за Гилгамеш, както и за сензационните научни разкопки край Шанлъурфа. Тези археологически разкрития на германски и турски специалисти са на път да променят из основи представата ни за човечеството: скитащите праисторически хората започват да водят уседнал начин на живот т.е. стават цивилизовани в стремежа си да почитат боговете и предците си, а не в стремежа си да отглеждат растения и животни т.е. Духът, а не материята направляват нашата еволюция. 

 http://www.dnevnik.bg/sled5/filmi/2012/12/09/1965941_dervishite_-_misticite_na_iztoka/

Любов - Елиф Шафак

Малко по малко ставаш на четирийсет години, после на петдесет, на шейсет и с всяко ново десетилетие се чувстваш по-съвършен. Длъжен си да продължиш по пътя, макар че няма къде да стигнеш. Вселената се върти постоянно и неумолимо, а заедно с нея и Земята, и Луната, но всичко се движи единствено заради една тайна, заложена в нас, човеците. С това познание ние, дервишите, ще продължим да танцуваме в любов и сърдечна болка, дори и никой да не разбира какво правим. Ще танцуваме и при свади, и в голяма война. Ще танцуваме и в обида и скръб, и в радост и въодушевление, сами и заедно с други, бавно и бързо като течението на вода. Ще танцуваме в кръвта си. Във всичко, което е било и е във всемира, има съвършена хармония и тънко равновесие. Точките се менят непрекъснато и се заместват една друга, кръгът обаче си остава непокътнат. Правило номер трийсет и девет: „Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.“

И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Нашата религия е религия на любовта. И всички ние сме свързани с верига от сърца. Ако и когато някоя от брънките се повреди, някъде се добавя друга. На мястото на всеки Шамс, който си е отишъл от този свят, ще се появи друг — в различна епоха и с различно име.

Имената се менят, идват и си отиват, но същността остава непокътната...още 

 http://chitanka.info/text/27536-ljubov

...

Искам да съм в състояние да разтворя длан и да пусна онова, което днес вече го няма, което днес вече е безполезно, което днес не е за мен, което днес не ми принадлежи.
Хорхе Букай

Хайку през септември

Просто го видях през прозореца. Там долу на полузакритата от короните на дърветата улица, ярко осветена от неоновите лампи, правещи ивиците на дъжда тъй осезаеми... Мъж, крачещ бавно в студената септемврийска нощ с ръце в джобовете... Моето първо хайку.... Благодаря, Д.В.!

***
Странник под дъжда.
Без чадър в нощта е...
крачи, за студа нехае!

Детелин Вълков, из "Месец Юлия"

     Реноар, "Къпещи се", детайл

                      ***
                      Жената

                      се съблича на ръба на реката
                      и се страхува -
                      тленна и непозната.
                      Лист трепетликов сред вятъра,
                      как е плаха жената -
                      грешна и жадна
                      реката след миг ще я има
                      и по плавния хълбок на вира
                      ще се метне косата й като видра.

                      Тленна и непозната
                      в края на моето детство.
                      И водата,

                      водата, която съблича жената.
                                       
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=74981
http://www.public-republic.com/magazine/2010/07/53425.php
http://www.public-republic.com/magazine/2009/08/23151.php

Черно море и нашите земи люлка на цивилизацията след библейския потоп

Сензационна хипотеза на наш професор и американски учен е на път да превърне родното Черноморие в световна атракция. Според огласената версия древната цивилизация на кимерийците, развила се по бреговете до Варна, е в основата на шумерската култура на Изток след библейския потоп, настъпил около 8000 г. пр. н. е. Населението, което остава по нашите земи, пък е в основата на създаването на тракийската култура. Твърденията са подкрепени със солидни проучвания и факти.

 Хипотезата е на проф. Петко Димитров, ръководител на “Морска геология и археология” в Института по океанология към БАН във Варна и световноизвестния американски учен Уилям Райън от лабораторията “Ламон Дохърти” на Колумбийския университет. Двамата са подкрепени от друго светило – Уолтър Питман.

 Тримата са убедени, че библейският потоп всъщност е бил в Черно море. Проф. Димитров доразработва идеята в книгата си “Черно море – Потопът и древните митове”.
Твърденията на учените са на базата на сравнителен анализ на неолитните находки, открити край Варна и Дуранкулак, както и от подводните проучвания в устието на Провадийската река. Там бяха открити потънли праисторически селища. Всички тези данни говорят, че по нашите брегове е била люлката на цивилизацията, която е колонизирала през неолита европейската част на Средиземноморието и е излязла до бреговете на Атлантическия океан. Данните са от сравнителен анализ на открити следи и находки по нашите земи и по бреговете на Португалия. Те свидетелстват, че преселението е осъществено по море с огромни салове и кораби. Ако си припомним мита за Ной и библейсикя потоп, ще открием, че той на практика преразказва точно тази история, твърдят океанолозите.
Наскоро и варненски инженери, които работят съвместно с археолози, излязоха с позиция, че Първата цивилизация се родила край Варна. Металографските анализи показали, че тук са изработени първите сечива, които са извадили човека от пещерното му битие. Намерените оръдия на труда предхождат със столетия египетските и близкоизточните, смятат инженерите и археолозите, които с доказателствата си оборват отдавна наложените теории за произхода на цивилизацията. То се подкрепя и от прословутата “чиния на Ной”, която проф. Петко Димитров открива при експедиция в Черно море на 6 юли 1985 година. Най-ценни са откритите по нея 27 писмени знаци, които според специалистите може да се окажат най-древната писменост на човечеството. Съпоставка с писмените находки на шумерите показва сходството и близостта между двете цивилизации. Оттогава до днес учените търсят друго подобно доказателство за люлката на цивилизацията в Черно море, а чинията стои заключена в сейф... още

http://www.ndt1.com/article.php/20110812084434907
http://www.teenproblem.net/a/6-lubopitno/24155-cherno-more-i-biblejskiyat-potop/

Запечени броколи

 

  Продукти:

  броколи - замразени 300 гр.

  гъби - 300 гр.
  шунка - 100 гр.
  кашкавал - 200 гр.
  масло - 50 гр.
  сол
  черен пипер

   Приготвяне:

Гъбите се почистват и нарязват на по-едро. Смесват се с броколите и шунката в подходящ за печене съд. Подправят се със солта и пипера и върху тях се поставят парченца краве масло. Слагат се да се пекат. (Ако ги сложите в керамичен съд, то нека фурната е студена, ако пък са в тавичка - може и в топла фурна).
След като вече са се изпекли до готовност, се поръсват с настъргания кашкавал.
Връщат се във фурната и се допичат до разтопяване на кашкавала.

http://recepti.gotvach.bg/

Изкушение

Продукти:

• 1 бр буркан компот от белени праскови
• 10 бр фурми
• 100 г краве сирене
• 125 г крема сирене
• 100 г орехови ядки 

Приготвяне:

• Разбъркваме добре едно пакетче крема сирене със 100 грама краве сирене до гладкост.
• Почистваме фурмите и ги оформяме на топче, което завиваме в сирената смес, овалваме в смлените орехови ядки и поставяме в сърцевината на половин белена праскова от компот.
• Съвършено вкусно е! 

http://www.gotvetesmen.com/recipes/alphabet_list/index.php?alphabet=%D0%98&id=5389&name=Izkushenie

Честито, господин Липински!

 При 21-часовия си престой на луната в компанията на Бъз Олдрин, Нийл Армстронг няколко пъти повтаря „Честито, господин Липински".

От базата в НАСА в Тексас не са чували за никакъв господин Липински и всеки път питат Армстронг за какво говори. Астронавтът обаче се прави, че не ги чува.
Години след завръщането си на земята в редките интервюта, които Армстронг дава, винаги се намира някой, който се сеща за мистериозния господин Липински, но покорителят на луната мълчи упорито.
Чак след години Армстронг разкрива загадката. „След като господин и госпожа Липински не са вече сред живите, мога да ви кажа. Когато бях малък, прескочих в двора на съседите, за да взема бейзболната ни топка, която беше паднала там. Тогава чух съседите да се карат в спалнята си. Госпожа Липински викаше на мъжа си: „Орален секс? Ще ти направя орален секс, когато съседското хлапе стъпи на луната".

http://reporterbg.com/index.php?id=23964

Сексуална съвместимост според зодията

Да си на една емоционална и една сексуална вълна с някого са две съвсем различни неща! Може би ви се е случвало представител на противоположния пол да въплъщава всички черти на характера, които ви отблъскват и въпреки това да ви се иска да му разкъсате дрехите. А, знаете ли, че сексуалното привличане между двама души зависи и от зодиакалните им знаци? Защото представителите на всяка зодия имат определен сексуален темперамент, който няма как да съвпадне с този на всеки човек.
Според астролозите, има зодии, които страхотно си пасват в леглото и такива, при които, въпреки любовта помежду им, интимните ласки куцат. Затова, ако искате да разберете с кого ще правите страхотен секс и с кого не, научете повече за сексуалната съвместимост на вашата зодия.
Сексуална съвместимост: Зодия Скорпион

СКОРПИОНИ - СТРАСТ СТРАСТ И ПАК СТРАСТ!
Те са страшно темпераменти в секса. За тях той има огромно значение и затова им трябват партньори, готови да приемат цялата тази страст. Въпреки, че им се носи такава слава, Скорпионите не са особено развратни.
Да, обичат интересните експерименти. Шал на очите, белезници, секси бельо или полицейска униформа. Но това в никакъв случай не може да се нарече разврат. Сексуално съвместими са с Козирог, Дева, Риби и Рак. Не си пасват с Везни и Стрелец.

 http://www.beu.bg/

Истините за живота, щастието и любовта, които научаваме твърде късно

Често животът обича да ни среща с неподходящите хора, към който да изпитаме любов. Дали истинска, дали не, дали привързаност или просто приятелска, винаги боли когато някой напусне живота ти.
Да се разделиш с любим човек, никога не е приятно, но определено няма да те убие, макар и да те направи ужким по силен. В тази максима, никой не казва, че тази сила си има цена, а цента е безчувственост.
Колкото повече даваш и се раздаваш, толкова по трудно ще ти е с всеки следващ човек в живота ти да го обикнеш. Но да си егоист май е по-злощастната участ, защото всички губи смисъл, когато няма с кого да споделиш.
И вървейки по пътя си, носейки мъката си, човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. Все пак човек никога не знае колко силен е, докато единственият избор, който има, е да бъде такъв.
С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.
И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.
И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя.
И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало.
С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.
След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни, затова трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде. А всички наши мечти могат да се сбъднат – ако имаме куражът да ги преследваме. Именно това е което прави живота интересен, именно възможността да осъществиш мечтите си.
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…   Хорхе Луис Борхес

 http://pik.bg/

....

Красота!!! Нетърпението, потрепващо в ноздрите... вятърът в гривата... свободата в копитата... изваяното, незнаещо покой тяло! Усещам ги, сякаш някога са ми били присъщи... Непрестанният бяг, гладът, после ширналото се зелено поле, дъждът... радостно желан, когато носи хлад в зноя и тревожно барабанящ в студената есен... и още... Нещо забравено и толкова красиво дълбоко в мен! Странно, във всеки един момент съществува абсолютно всичко, но ние осъзнато или не, виждаме онова, което най-съкровената ни същност вика. Кой ли е фотографът? Какво ли е видял и усетил той?

Нумерология: Лично число 4

Всеки човек се ражда с лично число, което определя каква ще е съдбата му. Можете да разберете какво е вашето лично число, като съберете цифрите на датата, месеца и годината на раждането си и продължите да ги събирате, докато се получи едноцифров резултат.

Хората с четно лично число, каквото е четири, са любвеобилни и артистични. Те намират възможност да изразят своята творческа натура във всяка една ситуация.

В поведението на хората с лично число четири има много черти, които ги доближават до децата. Въпреки това човек с лично число четири е склонен към наистина смели прояви.

Хората с това лично число са уравновесени, трудолюбиви и обичат самостоятелността. За тях най-важно е да спят спокойно и да нямат проблеми със съвестта си.

Всяка работа, която трябва да изпълнят, те правят внимателно и последователно и точно затова винаги имат голям успех, независимо от сферата им на изява.

Те не обичат да рискуват, предпочитат да са по-предпазливи. Затова, преди да вземат решение за действие, те трябва дълго да обмислят всяко нещо.
Но ако вече са решили да направят нещо, няма сила, която да ги накара да размислят. В такива случаи няма препятствия, които те да не могат да преодолеят.

Като цяло хората с лично число четири са традиционалисти, които се ръководят от разума и логиката при взимането на решения.

Те не са импулсивни, но понякога взимат грешни решения, защото се ръководят от емоциите си. Понякога пък пропускат блестящи възможности само защото имат съмнения в крайния резултат.

Хората с лично число четири са умни, но и много уязвими. В това отношение са като малки деца – и най-малката обида може да ги съсипе.

Човек с лично число четири има малко приятели, но те са за цял живот. На хора с лично число четири винаги може да се разчита.

Сред негативните им черти са мързелът, ревността, раздразнителността, инатът, както и вечният им консерватизъм.

Хората с лично число четири ще се проявят най-добре там, където има нужда от концентрация и предпазливост. Те могат да изпълняват монотонни задачи, пред които другите се чувстват безсилни.

http://sanovnik.bg/

Момчето с облак в ръка - Шийна Пъг

 

Той не притежава много: нито работа
ни покрив, ни великите надежди,
но си има облак във ръката
и си мисли, щом го стисне,
над града ще падне дъжд,
и си мисли, би разнищил
пухкавото му валмо на мъгла от
фини нишки да изтрие всичко с нея,
и си мисли, че ще може да издуха
тъй високо тоз часовник от глухарче,
та не би се приземил отново,
мисли си, че би го хапнал,
вкус на бяла ружа, плъзгаща се в него,
пълнеща го с празнота, дордето
се превърне във пространство,
и си мисли, щом е празен и изпълнен,
вече може да отплува.

http://chitanka.info/text/21166-momcheto-s-oblak-v-ryka

Имамбаялдъ

Имамбаялдъ е традиционно ястие от турската кухня, което е свързано с много легенди. Една от тях разказва, че мохамеданският духовник Имам припаднал от възхищение когато за пръв път опитал това ястие.

Преди да ви споделим рецептата за имамбаялдъ ще ви разкажем още една легенда. Друга приказка за това турско ястие разказва, че свещеник се оженил за дъщерята на търговец на маслиново масло. Нейната зестра се състояла от дванадесет буркана от най-добрия зехтин, с който тя всяка вечер приготвяла патладжан, варен в този зехтин и с домати и лук. На тринадесетия ден, нямало патладжанено ястие на масата. След като получил информацията, че няма повече зехтин, имамът припаднал!

Съставки:

4 средни патладжана
4 средни глави лук
4 скилидки чесън
6 средно големи, узрели, обелени домата
100 мл зехтин
5-6 с.л. нарязан магданоз
3 с.л. захар
5 с.л. пресен лимонов сок
сол
пипер
зехтин екстра върджин
Начин на приготвяне:

В голяма тенджера с вряща вода, бланширайте патладжаните за 7-8 минути, след което ги отцедете и подсушете. Леко запържете лука със зехтин, добавете счукания чесън и обелените, нарязани на кубчета домати. Всичко задушете за 10 минути, а накрая изсипете нарязания магданоз. Срежете патладжаните на половина и извадете малко от вътрешността им. Нарежете вътрешността, смесете я със зеленчуците, подправете на вкус с лимонов сок и подправки. Половинките патладжан напълнете с плънка, полейте с останалия зехтин и поставете във фурната. Печете 45 минути при температура 180 C°.

 http://www.gotvetesmen.com/top/recepti-s-patladjani/recipe_786.php?name=Imam-Bayalda

Странници или случка на кафе

- Може ли?... Свободно ли е? ...

- Да!

Тя се огледа... имаше свободни маси. Зачуди се, кое накара този мъж да избере точно нейната и интуитивно усети, че това е един от онези моменти, в които съдбата е на ход. Притихна и зачака... Не за дълго...

- Какво четете? - попита той. Насмешливият му поглед бе вперен в подаващата се от чантата и корица.

- "Философията на Новото време за човека" от Декарт...

- Глупости... Философията на този или онзи... Човек трябва да изкове своя собствена, а не да върви по стъпките на друг!

- Вие успяхте ли? - тя отдавна знаеше, че всички теории, вярвания и философии са от един и същ дол дренки и, че единственото, което можем да направим е да постъпваме според мерилото вътре в себе си, защото така или иначе следваме онези теории, вярвания и философии, които му пасват и решаваме, че те са точните. Четеше не за да следва някой друг, а за да се докосне до ума му, да усети неговото мерило, въпреки прозрението си, че това няма да промени нищо... Беше любопитна по природа! Може би, затова и беше нужно да чуе и него, а той охотно отвърна:

- Да! Яж, пий и чукай! Това е моето верую... Що се отнася до хората в живота ми... Всеки има по нещо, което си струва... Една има вървежен фейс - с нея ходя и се показвам тук и там, за да видят колко съм велик... отплатата някое подаръче за нея или мъжа и, други са "катъри" или "куча марка", ползвам безропотната им всеотдайност за да се чувствам цял и щастлив... отплата няма, трети гарантират сигурността ми, четвърти са "кър...пички" и т.н.

- Изумително! Това подреждане на хората на рафт със съответния етикет и цена... като предмети... ползването им по предназначение... Потресаващо! Това вероятно дълбоко ги наранява, но не ги променя... те са си същите, само дето Вие не ги виждате като цялостни, жадуващи щастие човешки същества... и това Ви спасява от угризения... Перфектно! Работи ли? Щастлив ли сте? - попита тя.

- О, да! Зарежете всичко друго... Бъдете като мен... "фалшив герой" и ще сте на върха... като мен!

Тя се взря в очите му... Усети болката и несигурността му и не каза нищо... само ги пое върху крехките си плещи и го остави да се чувствува неотразим... Осъзнаваше, че го прави за последен път... Че, тези няколко "случайни" минути са променили нещо завинаги... засега не осъзнаваше точно какво, но животът и вече нямаше да е същият...и въпреки, че книгата не и допадаше, погледна с благодарност подаващата се от чантата корица....

The Rum Diary / Дневникът на едно пиянде (2011)

Мамон и Амур - О. Хенри

Старият Антъни Рокуол, някогашен фабрикант и притежател на патента за сапуна „Еврика“, погледна през прозореца на библиотеката в разкошната си къща на Пето авеню и се усмихна. Съседът му отдясно, аристократът и клубен член Дж. ван Шуйлайт Съфък-Джонс пристъпи към чакащия го автомобил, като бърчеше презрително нос към скулптурата в стил ренесанс, която красеше фасадата на сапунения палат.

— Дърто снобско чучело, което за пет пари работа не върши — промърмори бившият крал на сапуна. — По-добре да си гледа замръзналите кокали, иначе скоро ще го приберат в музея на Едема. През лятото ще боядисам фасадата в червено, бяло и синьо, да видим ще си вири ли тогава холандския нос.

След това Антъни Рокуол, ненавиждал цял живот звънците, отиде до вратата на библиотеката и се провикна „Майк!“ със същия глас, от който някога падаха късове от небето над канзаските прерии.

— Кажи на сина ми да се отбие при мен, преди да излезе — нареди той на притичалия слуга.

Когато младият Рокуол влезе в библиотеката, старият остави вестника си, погледна го с изражение на добродушна строгост върху едрото си гладко червендалесто лице и прокара пръсти през бялата си грива, а с другата ръка подрънна ключовете в джоба си.

— Ричард, колко плащаш за сапуна, с който се миеш? — попита Антъни Рокуол.

Ричард, който само преди половин година се беше прибрал от колежа, се постресна. Още не беше свикнал да се оправя с баща си, способен всеки миг да изтърси нещо неочаквано — като момиче на първия си прием.

— Струва ми се, шест долара дузината, татко.

— А за един костюм?

— Обикновено около шейсет долара.

— Това е то джентълмен! — отсече Антъни. — Чувал съм, че някои млади аристократи хвърлят по двайсет и четири долара за дузина сапун и повече от сто за костюм. Ти разполагаш с не по-малко пари от тях, но все пак се придържаш към това, което е умерено и скромно. Самият аз употребявам старата „Еврика“ — не само от сантименталност, а защото това е най-качественият сапун. Когато плащаш повече от десет цента за един сапун, купуваш само лош аромат и обвивка. А петдесет цента е друго, напълно прилично за млад човек на твоите години, с твоето положение и състояние. Както казах, ти си джентълмен. Казват, че са нужни три поколения, за да се създаде един джентълмен. Така беше някога. Сега това се постига с пари, и то много по-лесно и бързо. Сега парите те правят джентълмен. Бога ми, та и самият аз съм почти джентълмен. Аз съм кажи-речи толкова неучтив, неприятен и невъзпитан, колкото двамата холандци отляво и отдясно, които сън не ги хваща, понеже купих парцела помежду им...още

http://chitanka.info/text/13819-mamon-i-amur

10-те препоръчителни храни за добра памет

В напрегнатото време, в което живеем, всеки ден различни стресови ситуации повлияват на здравето ни. Именно заради това често не можем да се съсредоточим или пък започваме да забравяме някои неща, категорични са учените. Особено препоръчително в тези ситуации е да се спазват почивките по време на работния ден, за да може мозък да релаксира и да контролира производството на антистрес хормони. Освен това, може би много хора дори не подозират, че от значение за добрата памет и концентрацията са и продуктите, с които се храним. В този ред на мисли ето 10-те най-полезни храни и напитки, които ни помагат да бъдем по съсредоточени и паметливи.

1. Спанак

  Спанакът е богат на витамин Е, което способства за подобряване на когнитивната активност и увеличава мозъчната тъкан. Също така спанакът стимулира освобождаването на допамин, който пък контролира потока на информация към мозъка. Освен това спанакът е съдържа и лутеин, който действа като антиоксидант и защитава от конгнитивен упадък..... още

 http://10te.bg/zhivotat/hrani/830-10-te-preporachitelni-hrani-za-dobra-pamet

14.06.2014

Silhouette Cameo

Silhouette Cameo е режещ плотер с оптичен сензор, което позволява изрязването на всякакви отпечатани изображения. Silhouette Cameo е подходящ за частично прорязване винилни трансферни фолиа и пр., пълно прорязване картон, хартия и пр. Широчината на работното поле е 30,4см дължината 304см. Silhouette Cameo намира приложение в различни сфери на работа. Автомобилни стикери, рекламни надписи и знаци. Поздравителни картички, Рекламни тениски, Фигури от хартия и картон, магнитни стикери и значки. Silhouette Cameo притежава функции срещани във високи класове режещи плотери. За да използвате Silhouette Cameo дори не е нужно да работите със специализирани и професионални софтуери, защото: 1. Притежателите на Silhouette Cameo получават възможността свободно да изрязват наличните шрифтове инсталирани на компютъра, 2. Включеният софтуер предлага модели които могат да се изрежат самостоятелно или да бъдат подредени в композиции, 3. Всеки който регистрира своя режещ плотер Silhouette Cameo получава достъп до десетки хиляди модели в сайта и онлайн магазина на Silhouette. Изрежете проектите си от различни видове материали - Картон, текстил, магнитно фолио, хартия, самозалепващи стикери, термотрансферни материали. Използвайте Silhouette CAMEO с вашия домашен принтер за да направите проектите си пълноцветни и впечатляващи. Silhouette CAMEO има оптична камера която разпознава регистрационни маркери отпечатани с проекта ви и позволява прецизно изрязване на всякакви изображения Silhouette Studio. Софтуерът Silhouette Studio е съвместим с Windows XP Vista and Windows 7. Silhouette Studio е съвместим с Macintosh OS 10, 5, 8, както и по високи версии. Съдържа нужните инструменти за създаване на всякакви проекти. Имате възможност да подредите и запазите готовите проекти в библиотеката на Silhouette Studio за да ви бъдат винаги на разположение. Окомплектовката включва: 1. Режещ плотер Silhouette Cameo, 2. режещ нож, 3. 30,5 х 30,5 см подложка за пълно прорязване Carrier Sheet, 4. Silhouette Studio Software, 5. USB кабел, 6. 51 бр проекти за рязане, 7. DVD Ръководство за работа със софтуера PC Macs.

 http://archive-bg.com/bg/a/adcom.bg/

Шест летни коктейла, от които се дебелее най-много

 Вече сме в сезона на ледения летен коктейл и откритите барове. Но има коктейли, които удрят по талията. Не всички ледени напитки са равностойни от гледна точка на калориите: две чаши от твоята любима напитка след работа могат да се равняват на цял ден поглъщане на калории – или голямо парче торта.

Фитнес треньорката и звезда на американското риалити предаване “Work Out” на телевизия “Bravo” Джаки Уорнър класира пред сп. “Нюзуик” шестте летни коктейла, от които се пълнее най-много. Данни за тях са извадени и от няколко сайта за напитки и диети. По-долу те са подредени в обратен ред и списъкът завършва с най-калоричния коктейл - Маргарита.
 6. Дайкири (Daiquiri) Ледено ягодово дайкири, направено от ягодов шнапс (вид немска ракия), ром, лимонов сок и ягоди и съдържа около 200 калории. Ако се използва предварително направена смеска или плодов сок, това ще увеличи калориите още повече. Това твърди фитнес треньорката Джаки Уорнър. Вие със сигурност не искате да комбинирате сок с ликьор, защото сокът е пълен със захар, а ликьорът има алкохол и захар и захарта става малко в повече.
5. Мохито (Mojito) Класическото Мохито - смесица от лимонов сок, захар, ментови листа, ром и сода ще ви качи в повече 242 калории, според информация от сайта cookinglight.com. Ромът и без това има повече калории от другите видове ликьор. Затова Уорнър съветва да поръчате Мохито, в което няма захар. Така ще бъде по-здравословно. Ще останете шокирани колко вкусен е. А също така на следващия ден махмулукът ще бъде по-лек. Голямата доза захар в алкохола води до главоболие на другата сутрин. ... още
http://e-vestnik.bg/434

Научих ...

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.
Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.
Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш....още

04.06.2014

Маймунките на клона, мамка им! Долни използвачи, мислейки си, че минават метър.... Ползващи труда ни, за да вземат два пъти повече, правейки два пъти по-малко .... Презирам ги! "Бих се изплюла в направената за тях лимонада!" Ничий интерес не е по-значим от този на другия... Ничий труд не е за пренебрегване... Затова нека вземат парите и нека Бог отреди, какво ще платят за низостта си! А те ще платят... в живота няма празно! Най-странното от всичко е, че това не ме радва... а ме боли.... страшно много... за мен... за тях... Защото както е казал, любимият на сърцето ми поет: "А може... по-иначе може!" И го исках с цялото си сърце!!! Положих толкова усилия... почти на границата на възможното... И нищо... Вероятно, защото това не е възможно там, където "Страхът е най-големият порок!", а това е тук и сега... Отново, сякаш живота ми се върти в кръг... За мое лично и огромно разочарование...

Axel Rudi Pell - You Want Love

ОМАР ХАЯМ – РУБАЙЯТ

Омар Хайям е роден през XI век в Нишапур. През годините, в които е живял и творил, е оставил голямо наследство в областта на математиката и астрономията. Лекар и философ. Най-вече е известен с литературните си произведения, представени под формата на “рубаи“ (четиристишия).
Пълното му име е:
Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси – حکیم ابوالفتح عمر بن ‌ابراهیم  ф   خیام نیشابور

Автор е на около 1000 рубаи.

В младежките си години учи в известната за времето си школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир и Хасан-ибн-Сабах, „старецът от планината“, бъдещият предводител на убийците Хашишини ( асасисини ). Впоследствие изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.

Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност.

За първи път е преведен на български, от немски и английски рубаи, от Гео Милев.
Следните рубаи са превод от Георги Александров:

*****
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.
 *****
Любовта ми към теб съдят всички сплетници,
Нямам време да споря с невежи критици.
Любовта е балсам, изцеляващ мъжете,
Лицемерите само превръща в болници.
*****
Опитай да не съжаляваш за времето текущо.
Душата си недей мъчи ни с минало, ни със идущо.
Съкровищата свои харчи, дорде си жив,
Защото пак на оня свят ще стъпиш неимущ ти.
*****
Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси – сред този свят, гъмжащ от лъжи.
*****
Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.
*****
За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги но твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.

 http://literaturensvyat.wordpress.com/

19.05.2014

Delerium - Fallen

14.05.2014

Една нощ на Шехеразада в Ню Йорк - О. Хенри

Филипс донесе вечерната поща на Карсън Чалмърз — в апартамента му до площад Медисън. Освен обичайната кореспонденция имаше два плика с една и съща чуждестранна марка. Единият съдържаше снимка на жена. Другият — едно безкрайно писмо, което Чалмърз чете задълбочено дълго време. Писмото беше от друга жена, не тази на снимката; то бе пълно с отровни стрели, потопени в мед, с пера от подлички намеци за жената на снимката.

Чалмърз накъса писмото на стотици парченца и започна да изхабява скъпия си килим, крачейки напред-назад по него. Така се държи звяр от джунглата, когато то заключиш в клетка, и така се държи човек в клетка, когато го хвърлиш в джунглата на съмненията.

Лека-полека Чалмърз преодоля нервното си безпокойство. Килимът не беше вълшебен. По него можеха да се изминат само шестнадесет стъпки; но за три хиляди мили той бе безсилен да помогне.

Появи се Филипс. Той никога не влизаше; той неизменно се появяваше — като добре гресиран дух.

— В къщи ли ще вечеряте, сър, или навън? — попита той.

— В къщи — каза Чалмърз, — и то след половин час. — Той се заслуша мрачно в януарската виелица, в чиито ръце пустата улица се превръщаше в Еолов тромбон. — Почакай — спря той духа, който се готвеше да изчезне. — Когато се прибирах, видях в края на площада много хора, наредени в редици. Един се беше качил на нещо и говореше. За какво се редят тези хора там, какво чакат?

— Това са бездомници, сър — каза Филипс. — Стъпилият на сандъка се мъчи да ги настани някъде за нощуване. Хората се спират да го чуят какво говори и му дават пари. Като събере пари за няколко души, праша ги в някой пансион. Затова се и редят на редици: той ги отпраща да пренощуват по реда, по който са дошли.

— Когато вечерята бъде готова — каза Чалмърз, — доведи някой от тези хора. Ще го поканя да вечеря с мен.

— К-к-кой… — взе да заеква Филипс, което му се случваше за първи път.

— Вземи някого наслука — каза Чалмърз. — Гледай все пак да е горе-долу трезвен, а ако е и по-чистичък, то няма да навреди. Това е всичко.

Не беше в навиците на Карсън Чалмърз да играе ролята на Халифа. Но тази вечер обикновените средства против меланхолия се оказаха неефикасни. Нужно му беше нещо разюздано и необичайно, нещо по-остро, с арабски аромат, за да подобри настроението си.

След половин час Филипс беше изпълнил задълженията си като роб на чародейната лампа. Келнерите от ресторанта долу бяха изнесли изисканата вечеря. Масата, сложена за двама, блестеше весело на светлината на свещите с розови абажури.

И ето че Филипс, сякаш въвеждаше кардинал — или заловен на местопрестъплението крадец, — вкара зъзнещия гост, измъкнат от опашката на голтаците.. още 

 http://chitanka.info/text/13772-edna-nosht-na-sheherazada-v-nju-jork

3D принтер за всеки

Обещаващият проект Micro се превърна в хит, събирайки 1 млн. долара в рамките на ден 

Съществува ли пазар за малки евтини потребителски 3D принтери? На този въпрос бе даден категорично положителен отговор този понеделник, когато 3D принтерът Micro, струващ 299 долара, успя да събере заложената в Kickstarter кампания сума от 50 хиляди долара само за 11 минути след пускането си.

Близо два дни след взривното начало парите в сметките на създателите на Micro достигнаха внушителната сума от 1,557 млн. долара или над 31 пъти над поставената цел, сочат сметките ни. Самите създатели на Micro от щатската компания M3D наричат Micro “най-евтиният 3D принтер, който може да се ползва директно от опаковката“, пише "Машабъл".

 http://econ.bg/

Митът за пещерата - Платон

Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили.

Из Седма книга от диалога "Държавата"
изд-во "Наука и изкуство", 1981 г.

Превод: проф. Александър Милев © 1981

 https://sites.google.com/site/stjerneborgtranslations/movies/prinsessa/allegory-of-the-cave

Nightwish - While Your Lips Are Still Red

Кадрите са от филма "Lieksa"

 Линк към филма: 
Lieksa! (Замунда)

23.04.2014

Доказателства? Няма нужда от доказателства... Парадоксално, но факт - няма нужда от доказателства и от куха религиозност. Всичко около нас съществува независимо от нас, убежденията, предпочитанията ни и пр. глупости... Каквото е било ще бъде... То е константа, независеща от "техническия прогрес" или "моралните и религиозни норми на нашето или всички времена" или "субективната ни истина", силно засягащи битието ни, но тъй малък, нищожно кратък дял от случващото се във Вселената... на това се крепи Всемира. И за да го има още, значи онова, което съзижда е над онова, което руши и това е Бог - непроменим, съзиждащ или друго яче казано... любящ - началото на всяко начало и края на всичко, ако рече: "Време е!". Единствената променлива величина сме ние! Единствената правилна посока - да провидим себе си. Какво искам, кое е важно за мен и как да го осъществя за да съм, ако не изцяло, то в най-голяма степен себе си... Защото за това съм родена... да бъда щастлива и да дарявам щастие!!! Само така ще мога, бидейки себе си, да зазвуча в хармония с изначалната си същност!!! Това е моя начин да стигна до него, да го усещам дълбоко в себе си.... Защо ли? Защото аз имам моето световъртене в мен!!!  

Откриха доказателство за съществуването на Христос

 

Съществува колекция от седемдесет древни метални книги, които са с размера на визитка и по-малки. Те се състоят от оловни листове, които са съединени с оловни телчета.

Някои от книгите са по-големи. Те са изписани с шифрове, които не са гравирани, а са като залепени отгоре. Символите са на древноеврейски, арамейски и древногръцки.

Има теория, според която оловните книги могат да се окажат по-значими от легендарните свитъци от Мъртво море, които са с библейски текстове и са намерени през 1947 година.

Според една от версиите оловните книги са били открити в една от пещерите на Йордания. Смята се, че водата ги е измила по време на наводнение, а местен бедуин ги намерил.

В тази пещера, според легендите, са се крили първите християни през седемдесета година преди новата ера. Йорданският бедуин предал книгите на свой приятел, за да ги продадат.

В момента всички седемдесет книги от олово се намират в дома на Хасан Сайда, който живее в израелското селце Шибли Ум Ал Ханам. Според някои в тези книги се разказва всичко за последните години от живота на Исус Христос.

В едната книга има нарисувани кръстове, на които са били разпънати Исус Христос и разбойниците, които били осъдени заедно с него. Отбелязано е и мястото, където се намирал гробът на Исус Христос.

Металургичният анализ показва, че оловните листове са били направени през първи век преди новата ера. В една от книгите е изобразено лице и според вярванията това е лицето на Исус Христос.

Портретът е далеч от художествено съвършенство, но е ценно самото изображение. Това е най-убедителното доказателство за съществуването на Исус Христос.

Евангелията са се появили няколкостотин години след разпъването на Исус Христос и са били съставени въз основа на много устни разкази, които хората предавали един на друг.

http://sanovnik.bg/