Началото на края!!!

 Покой..  Измореният знае... Изморена съм от лъжи.... изморена съм от трябва....  В същност не от всички, има неизбежни и необходими - грижа към децата ни... зачитане на тези, които са ни създали... отговорност към онези, с които сме се обрекли да споделим живота си... вярност към приятелите ни... лоялност към бизнес партньорите ни...  и т.н. и т.н - универсални ценности - каквото и да ни струва... въпрос на дълг и чест - на това се крепи света!!! Но, когато става дума за, онази територия вътре в нас, която не бих отъждествила с друг израз, освен "синьо кадифе" там да преглътнеш другите "трябва" е пълна глупост!!! Парадоксално, но факт! Там всичко е на друга плоскост... Открит е пред защитен; истински пред куртоазен; да си с някой, когото желаеш с всяка фибра от тялото и душата си е пред всяко лустро; да си щастлив, когато той е до теб, а не фойерверк от нерви; да не го нараняваш, когато е застанал зад гърба ти, сервилничейки с "власт имащите"!... Тук компромисите са неприемливи, твърде нелепи! Защо ли? Направиш ли ги, онова светещото вътре в теб... го няма вече!!! Защо да продължаваш????

Хапче за ужасен ден!

Медитация

Кога да използваш този процес?

• Когато искаш да се освободиш от напрежението.

• Когато имаш нужда от по-лесен начин незабавно да повишиш вибрацията си.

• Когато искаш да повишиш нивото на вибрацията си по принцип.

• Когато искаш да усещаш Вътрешното си Същество.

Диапазонът на сегашната ти Емоционална нагласа.

Процесът Медитация ще бъде най-полезен за теб, ко­гато диапазонът на сегашната ти Емоционална наст­ройка е някъде между:

(1) Радост/Знание/Сила/Свобода/Любов/Признателност

и

(22) Страх/Скръб/Депресия/Отчаяние/Безсилие

(Ако не си сигурен каква е Емоционалната ти Нагла­са в момента погледни двайсет и двете категории в Емо­ционалната стълбица в двайсет и втора глава.)

---

Всяка мисъл, която задържаш продължително време се нарича убеждение. И много от убежденията ти служат изключително добре — например мислите, които са в хар­мония със знанието за Първоизточника и съвпадат с же­ланията ти. Но някои от убежденията ти не са в твоя полза като например мислите, че ти не си достоен или способен.

С разбиране на Законите на Вселената и с малко во­ля съзнателно да избираш мислите си можеш след вре­ме да замениш всички пречещи убеждения с животвор­ни вярвания. Този процес може да ти даде незабавната полза да смениш убежденията си за много по-кратко вре­ме. Ние наричаме този процес Медитация.

Ние на шега казваме на физическите си приятели, че причината да ги учим на процеса Медитация е, че е по-лесно да изчистите ума си и да не мислите за нищо, отколкото да мислите чисти, позитивни мисли. Защото когато успокоиш ума си не излъчваш мисъл, а когато не излъчваш мисли не излъчваш съпротивление. Когато не си активирал мисъл на съпротивление вибрацията на твоето същество е висока, бърза и чиста.

Представи си коркова тапа, която плува на повърх­ността на съд с вода. (Това представлява състоянието на чиста, бърза вибрация, което всъщност е естествено за теб.) Сега си представи, че задържаш тапата под водата. (Това е съпротивлението.) А сега представи си, че пус­каш тапата - виждаш я как се издига обратно на повър­хността на водата.

Точно както за корковата тапа е естествено да се носи на повърхността на водата за теб е естествено да прежи­вяваш високата, бърза, чиста вибрация без съпротив­лението, което й пречи. И както тапата, ако не правиш нещо, което да те задържа под водата, ще изскочиш об­ратно на повърхността, където ти е мястото. Не трябва да полагаш усилия да бъдеш във високата вибрация, защото тя е естествена за теб. Но трябва да спреш потока на мислите, които те карат да понижиш честотата на виб­рацията си. Важното е да престанеш да насочваш вни­манието си към нещата, които не позволяват на тапата ти да изплува или не ти позволяват да вибрираш в хар­мония с истинската си същност...още

Приказка за блатната вещица

Фотография: Miriana Vladimir

Имало нейде (къде е - не знам) блато, затънало в тиня. Вещица блатна живеела там в свойта зелена пустиня. Никой не виждал как нощем сама гола край блатото скита, как се къпе на пълна луна, как си разресва косите. Как се е случило точно не знам (може би знае луната) минал по здрач странен пътник оттам и видял я край нейното блато. Ходил бил дълго, бил уморен, търсел да види море, но... сбъркал и блатото взел за море, нея за морска сирена. Странно - в очите й мъртви тогаз изпод зелената тиня бликнали бистри сълзи - тюркоаз, чисти, прозрачни и сини. ............................................. А пък рибари разказват до днес как по изгрев вълните (уж било блато, а всъщност море) родили една Афродита.