Старият Антъни Рокуол, някогашен фабрикант и притежател на патента за
сапуна „Еврика“, погледна през прозореца на библиотеката в разкошната си
къща на Пето авеню и се усмихна. Съседът му отдясно, аристократът и
клубен член Дж. ван Шуйлайт Съфък-Джонс пристъпи към чакащия го
автомобил, като бърчеше презрително нос към скулптурата в стил ренесанс,
която красеше фасадата на сапунения палат.
— Дърто снобско чучело, което за пет пари работа не върши — промърмори
бившият крал на сапуна. — По-добре да си гледа замръзналите кокали,
иначе скоро ще го приберат в музея на Едема. През лятото ще боядисам
фасадата в червено, бяло и синьо, да видим ще си вири ли тогава
холандския нос.
След това Антъни Рокуол, ненавиждал цял живот звънците, отиде до вратата
на библиотеката и се провикна „Майк!“ със същия глас, от който някога
падаха късове от небето над канзаските прерии.
— Кажи на сина ми да се отбие при мен, преди да излезе — нареди той на притичалия слуга.
Когато младият Рокуол влезе в библиотеката, старият остави вестника си,
погледна го с изражение на добродушна строгост върху едрото си гладко
червендалесто лице и прокара пръсти през бялата си грива, а с другата
ръка подрънна ключовете в джоба си.
— Ричард, колко плащаш за сапуна, с който се миеш? — попита Антъни Рокуол.
Ричард, който само преди половин година се беше прибрал от колежа, се
постресна. Още не беше свикнал да се оправя с баща си, способен всеки
миг да изтърси нещо неочаквано — като момиче на първия си прием.
— Струва ми се, шест долара дузината, татко.
— А за един костюм?
— Обикновено около шейсет долара.
— Това е то джентълмен! — отсече Антъни. — Чувал съм, че някои млади
аристократи хвърлят по двайсет и четири долара за дузина сапун и повече
от сто за костюм. Ти разполагаш с не по-малко пари от тях, но все пак се
придържаш към това, което е умерено и скромно. Самият аз употребявам
старата „Еврика“ — не само от сантименталност, а защото това е
най-качественият сапун. Когато плащаш повече от десет цента за един
сапун, купуваш само лош аромат и обвивка. А петдесет цента е друго,
напълно прилично за млад човек на твоите години, с твоето положение и
състояние. Както казах, ти си джентълмен. Казват, че са нужни три
поколения, за да се създаде един джентълмен. Така беше някога. Сега това
се постига с пари, и то много по-лесно и бързо. Сега парите те правят
джентълмен. Бога ми, та и самият аз съм почти джентълмен. Аз съм
кажи-речи толкова неучтив, неприятен и невъзпитан, колкото двамата
холандци отляво и отдясно, които сън не ги хваща, понеже купих парцела
помежду им...още
