Пълнолуние....

Пълна луна.... опнала златна пътека върху Мандренското езеро, прекъсната от виещото се като змия шосе на юг, губеща се между доковете в морето.. Усещане за покой! Иска ми се да разперя криле и я последвам...

Enigma - Return To Innocence

Ново опровержение на времето - Хорхе Луис Борхес

                    Преди мен не е имало време, след мен няма да има
                    никакво време, то се ражда с мен, то си отива с мен.
                                                                        Даниел фон Чепко
               (Шестстотин отделни двустишия на мъдреците, III, 1655)

                                              Предговор

      Отпечатано в средата на XVIII век, това опровержение (или неговото име) ще пребъде в библиографиите на Хюм и би заслужило един ред на Хъксли или на Кемп Смит. Отпечатано в 1947 — след Бергсон, — то е отживялото reductio ad absurdum (свеждане до безсмислица) на една отминала система или, което е по-лошо, слабата изкусност на един аржентинец, залутан из метафизиката. И двете догадки са правдоподобни й може би истини; за да ги поправя, не мога да си обещая, в замяна на моята недоразвита диалектика, едно нечувано заключение. Тезата, която ще разглася, е тъй древна, както Зеноновата стрела или както колесницата на гръцкия цар в „Милинда-паня“; новостта, ако я има, се състои в прилагането с тази цел на класическото средство на Беркли. Той и неговият продължител Дейвид Хюм изобилстват с новоредия, които противоречат на моята теза или я изключват; вярвам, при все това, че съм извлякъл неизбежната последица на учението им. 

      Първата статия (А) е от 1944 и се появи в брой 115 на списание „Сур“; втората - от 1946 - е преразглеждане на първата. Умишлено не направих от двете една-единствена, понеже мислех, че прочитът на два аналогични текста може да улесни разбирането на една непокорна материя. 

      Една дума относно заглавието. Не остава скрито за мен, че то е пример за чудовището, което логиците са назовали contradictio in adjecto (противоречие в определението), защото да се каже, че е ново (или старо) едно опровержение на времето, значи да му се припише едно сказуемо от някакъв времеви порядък, въвеждащо представата, която подлогът иска да разруши. Оставям го обаче, та неговата доста лека подигравка да докаже, че не преувеличавам важността на тези словесни игри. Пък и тъй преситен и одушевен с време е нашият език, че е много възможно да няма по тези листове една мъдрост, която по някакъв начин да не го изисква или извиква.

     Посвещавам тези упражнения на моя праотец Хуан Крисостомо Лафинур (1797–1824), оставил на аржентинската книжнина някой друг паметен единадесетсричен стих и понечил да преустрои преподаването на философията, като го пречистил от богословски сенки и излагал от катедрата ръководните начала на Лок и на Кондияк. Умрял в изгнание; паднали му се, както на всички хора, лоши времена за живеене.

 Буенос Айрес, 23 декември 1946                                 Х.Л.Б.

                                                            А

                                                            1

    В хода на един живот, отдаден на книжнината и (понякога) на метафизическото изумление, съзрях или предчувствах едно опровержение на времето, в което самият аз не вярвам, но което обикновено ме посещава в нощите и в уморения здрач с измамната сила на аксиома. Това опровержение го има по някакъв начин във всички мои книги: предочертават го стихотворенията Надписи върху някой гроб и Номерът от моя Плам на Буенос Айрес (1923), заявяват го две статии от Разследвания (1925), страница 46 от Еваристо Кариего (1930), разказът Да се чувстваш в смърт от моята История на вечността (1936), бележката на страница 24 от Градината с разклоняващите се пътеки (1942). Никой от текстовете, които изброих, не ме задоволява, дори предпоследният от поредицата, не толкова демонстративен и разсъдъчен, колкото гадателски и патетичен. Всички тях ще се опитам да обоснова с това писание.
    Два довода ме насочиха към това опровержение: идеализмът на Бъркли и Лайбницовият принцип за безкрайно малкото.
        Бъркли (Начала на човешкото знание, 3) забелязва: „Всички ще се съгласят, че нито нашите мисли, нито нашите страсти, нито идеите, формирани в нашето въображение, съществуват без ума. ....още

Кокосови сладки (Macaroons)

Продукти

3 белтъка

1/4 ч.л. сол

1 ч.л. лимонов сок

1/2 ч.ч. пудра захар

150 гр. кокосови стърготини

Разбивате белтъците на сняг заедно със солта и лимоновия сок. Когато сместа стане пухкава, добавяте захарта и разбивате още малко. Постепено добавете кокосовите стърготини и разбърквате докато те поемат течността на яйцата. С помоща на две чаени лъжички оформете малки топченца от тестото, като ги поставяте върху хартия за печене. Количествто е за около една тава сладки 20-30 бр. в зависимост от големината. Печете на предварително загрята фурна 170 C за около 15 мин- порозовяват отгоре и дори леко се напукват. Единствената тънкост в прикотвянето на кокоските е отлепянето им от хартията за печене, което става лесно, ако поставите сладките заедно с хартията върху влажна кърпа за около 2-3 мин. после с помоща на шпатула просто ги повдигнете и   e…voilà!    Готови и вкусни….