Маймунките на клона, мамка им! Долни използвачи, мислейки си, че минават метър.... Ползващи труда ни, за да вземат два пъти повече, правейки два пъти по-малко .... Презирам ги! "Бих се изплюла в направената за тях лимонада!" Ничий интерес не е по-значим от този на другия... Ничий труд не е за пренебрегване... Затова нека вземат парите и нека Бог отреди, какво ще платят за низостта си! А те ще платят... в живота няма празно! Най-странното от всичко е, че това не ме радва... а ме боли.... страшно много... за мен... за тях... Защото както е казал, любимият на сърцето ми поет: "А може... по-иначе може!" И го исках с цялото си сърце!!! Положих толкова усилия... почти на границата на възможното... И нищо... Вероятно, защото това не е възможно там, където "Страхът е най-големият порок!", а това е тук и сега... Отново, сякаш живота ми се върти в кръг... За мое лично и огромно разочарование...
