Красота!!! Нетърпението, потрепващо в ноздрите... вятърът в гривата... свободата в копитата... изваяното, незнаещо покой тяло! Усещам ги, сякаш някога са ми били присъщи... Непрестанният бяг, гладът, после ширналото се зелено поле, дъждът... радостно желан, когато носи хлад в зноя и тревожно барабанящ в студената есен... и още... Нещо забравено и толкова красиво дълбоко в мен! Странно, във всеки един момент съществува абсолютно всичко, но ние осъзнато или не, виждаме онова, което най-съкровената ни същност вика. Кой ли е фотографът? Какво ли е видял и усетил той?
