събота, 26 ноември 2011 г.
петък, 25 ноември 2011 г.
Run Lola Run
Може би най-странните същества
на планетата.
Мистерията на въпросите без
отговор.
Кои сме ние?
От къде идваме?
Накъде отиваме?
Откъде зваем това, което си
мислим, че знаем?
В какво изобщо вярваме?
Безброй въпроси
В търсене на отговор.....
отговор, който просто ни
отвежда
до нов въпрос....
с нов отговор водещ до нов въпрос....
Безкрайни въпроси.....
Но в края на краищата
въпросът не е ли винаги един същ?
въпросът не е ли винаги един същ?
С винаги един и същ отговор?
Топката се търкаля.
Играта продължава
Играта продължава
90 минути. Това е факт.
Всичко останало е само теория.
И от тук започваме!
Линк към филма: http://www.zamunda.net/details.php?id=100044&hit=1
четвъртък, 24 ноември 2011 г.
Из "Алхимикът"
Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по тоя начин завършва историята на Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? - попитали ореадите.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те. - В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? - отговорили изненадани ореадите. - Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
- Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
- Каква хубава история! - рече Алхимикът.
сряда, 23 ноември 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)