Просвещението....

Човек се ражда свободен, а навсякъде е с окови.  -  Жан-Жак Росо

A Royal Affair / Кралска афера (2012)

Главните роли на поверени на голямата звезда на датското кино Мадс Микелсен ("Казино Роял", "След сватбата", шведът Давид Денсик ("Момичето с татуирания дракон" и на младата надежда Алисия Викандер.

28.11.2012

 „Единственият начин да бъдеш щастлив, е да обичаш страданието.“ — Уди Алън

 

Парадоксално... интересно, като най-шареният калейдоскоп.... Ако искаш да живееш в сферата  на интелектуалните цапаници става, но на този етап от живота ми, лично за мен е невалидно... Да си щастлив значи точно това - да си щастлив, доверявайки се на някого или нещо безпрекословно, без да страдаш, ако не се получава... край! Честно и почтено! Човек никога не знае, какво печели, губейки и какво губи, печелейки нещо... Времето ще покаже...

FLESH by Iván Pérez - The Kiss

Къде се крие щастието -.К.Андерсен

Сега ще ви разкажа история за щастието. Всички познават щастието - на едни то се усмихва от година на година, на други в определени години, а има и такива хора, на които се усмихва веднъж в живота,  но такива, на които не се е усмихнало нито веднъж - не.

Няма да ви разказвам за това, че малките деца на земята изпраща Господ Бог, че той ги слага право на майчината гръд, че това може да се случи в богат замък, в уютна стая или право на полето, на студ и вятър, - това всеки го знае. Но това, което не всеки знае, а е от вярно по-вярно: когато Господ Бог праща на земята дете, праща заедно с него и щастието му. Само че щастието не остава на видно място, а се скрива на някое местенце, където най-малко очакваш да го намериш. Рано или късно, винаги се намира и това е най-хубавото от всичко! То може да се крие в ябълка като, например, щастието на един велик учен на име Нютон. Ябълката се изтърсила пред него на земята и в нея той открил своето щастие. Ако ти не знаеш тази история, помоли да ти я разкаже някой, който я знае, аз искам да разкажа друга - за крушата.

Имало едно време един бедняк, той се родил и израснал в недоимък, а и жена му донесла като зестра още. По професия бил стругар, правел дръжки и пръстенчета за чадъри и трудът му носел толкова, колкото едвам да прехранва семейството си.

"Няма щастие за мен!" - казвал той.

Тази история е истинска, аз мога даже да назова страната и мястото, където живеел нашият стругар, но не е ли все едно?

Първото и главно украшение на неговата градина била една червена офика, но там растяло и едно крушово дърво, само че без плодове. И цялото щастие на стругаря било скрито в това крушово дърво, в неговите невидими круши!

Една нощ се извила силна буря; във вестниците писали даже, че вятърът вдигнал голям дилижанс и го ударил в земята като треска. И въобще не е чудно, че такъв вятър откършил и клон от старата круша.

Внесли клона в работилницата и стругарят направил от него на шега голяма круша, по-малка, още по-малка и накрая няколко съвсем миниатюрни.

- Крайно време беше това дърво да роди круши! - казал той шеговито и раздал крушите на децата. - Нека си играят!

Към вещите, необходими в мрачните, дъждовни страни, се отнася, разбира се, и чадърът, но цялото семейство на стругаря минавало с един чадър. При силен вятър чадърът се обръщал наопаки, понякога даже се и чупел, но стругарят веднага го оправял. Едно било досадно, копчето на което се захващало пръстенчето на шнурчето, увиващо затворения чадър, често падало или се чупело самото пръстенче.

Веднъж копчето се откъснало и паднало на земята. Стругарят започнал да го търси, но вместо него намерил една от малките дървени круши, които дал на децата да си играят.

- Копчето вече няма да намеря! - казал стругарят. - Но мога да се възползвам от тази щуротия!

И той пробил каналче в средата на крушата, прекарал през него шнурчето и издърпал крушата плътно докрай. Толкова добра закопчалка до този момент чадърът никога не бил имал!

Изпращайки на следващата година в столицата дръжки за чадъри, той изпратил заедно с тях вместо старите закопчалки, няколко от своите резбовани круши. И помолил собственика на магазина да изпробва новите закопчалки. Последните попаднали в Америка и там скоро решили, че малките круши са далеч по-удобни от всякакви копчета и поискали занапред да получават само такива закопчалки.

Тогава закипяла работа! Били нужни хиляди круши! Стругарят се хванал за работа, струговал, струговал, цялото крушово дърво станало на малки круши. А крушите носели скилинги и далери!

- Та щастието ми се криело в крушовото дърво! - казал стругарят.

Той вече имал голяма работилница, държал калфи и чираци, винаги бил весел и често споменавал: "И в клечица понякога може да се крие щастие!"

Същото ще кажа и аз.

Казват: "Сложи бяла клечица в устата си и ще станеш невидим!" Но за това трябва да вземеш истинска клечица, която ни е дадена за щастие от Господ Бог. Ето, и на мен ми е дадена такава, и аз също като стругаря мога да извлека от нея звънко, блестящо, най-доброто злато на света - това злато, което блести като огънче в детските очи, звъни като смях от детските уста и от устата на родителите. Те четат моите приказки, а аз стоя насред стаята невидим - държа бяла клечица в устата си! И като видя, че са доволни от моята приказка, също ще кажа: "Да, и в клечица понякога може да се крие щастие!"

Ханс Кристиан Андерсен

Женски истории от студио Front

Шведската марка Front показа в Милано нова колекция вази под името Story Vases, в създаването на които се използва традиционната за зулусите техника на низане с мъниста.
Вазите «разказват» за съдбата на пет жени, които живеят в отдалечено село в южно-африканската провинция Квазулу-Натал.

Историите, записани от дизайнерите, представляват уникални свидетелства за ежедневния селски живот на пост-апартейдната Южна Африка. Както казват  дизайнерите: «това са  истории, които рядко разказват и рядко чуват».

Проектът започва с няколко разговори между Анна, София и Шарлота (студио Front) и африканските жени, които са разказали на дизайнерките за  своя живот, своите мъже и деца. Те са споделили с девойките своите надежди и мечти, размишлявали са за любовта, живота и смъртта. Засегнали са и такива сериозни теми, като вируса на СПИН, бедността, безработицата и други проблеми на своята страна. Жените разказали и за това, какво е за тях низането на мъниста,което не само осигурява на много местни жени  работа, но е и за тях важно средство за самоизразяване.

След това дизайнерите и разказвачите заедно избрали частите от  разговорите, с които им предстояло да работят по-нататък.Думите от получения текст всяка от жените набрала от мъниста, нанизвайки ги на метална тел.   От тази тел били формирани форми във вид на вази, в които след това се надувало стъклото.

http://blog.bestfurniture-bg.com/vazi-ot-studio-front-jenski-istorii

Diana Vishneva - Beauty in motion - F.L.O.W part III