събота, 4 октомври 2014 г.

Омар Хайям (1048–1123) е персийски астроном, астролог, математик, философ и поет

"Понякога едно четиристишие на Омар Хайям казва това, което други поети не могат да изразят в томове. През 1859 г. един странен англичанин, разделил се със съпругата си поради това, че не можел – според думите на Сейнтбъри – да понесе шумоленето на копринената й пола издава „Рубайят” от Омар Хайям, мистична поема от около 800 стиха, свободно преведени на английски. Този преводач бил Едуард Фицджералд. Книгата предизвиква голяма литературна сензация, макар че още в началото на века около 25 рубаи от Омар Хайям били преведени вече на немски и френски език. Публикациите на Фицджералд съвпадат с едно силно антирелигиозно движение на младите експротестанти, подкрепяни в своя бунт от наскоро създадената Дарвинова теория за еволюцията. По някакъв странен парадокс, както пише Робърт Грейвз, мистичната поема на Фицджералд се приела веднага като някакво пиянско разбиране на хедонизма. Успехът бил толкова голям, че до края на века свободните тълкувания на преводача претърпели 25 издания, а сам той им направил 5 варианта.
И тръгнал Омар Хайям по света. Не издал нищо приживе, след смъртта си той станал легенда. Десетки изследователи се насочили към старите персийски библиотеки. Академици и професори се надпреварвали да съобщават откритията си. Започнали да го наричат: имам на Хоросан; най-ученият мъж на века; доказателство на истината; познавач на гръцките науки; цар на философите на Изтока и Запада… Мистик, скептик, безбожник, покварен сътрапезник, ненаситен пияч. Мирза Мухамад и Клод Ане пишат: „След Еклесиаста Хайям повтаря по сто начина: „Всичко е суета и тичане по вятъра… Весели се в сегашния миг – там е смисълът на живота…”
…поетът е роден на 18 май 1048 г., а е умрял на 4 декември 1131 г. в родния си град Нишапур. Истинското му име е Хияс Ад-Дин Абул-Фатх Омар Ибн-Ибрахим. „Хайям” е псевдоним от думата „хайма” (шатра, палатка), занаят, с който са се занимавали неговите родители и предци.
…Куйя Низами, от Самарканд, негов съвременник и ученик, пише: „Веднъж в гр. Балх, на улицата на роботърговците, в двореца на емира, през време на весело тържество нашият учител Омар Хайям каза: „Мен ще ме заровят на такова място, където винаги в дните на пролетното равноденствие свежият вятър ще посипва цветовете от клонките.” Слез двадесет и четири години аз се отбих в Нишапур, където беше погребан този велик човек, и помолих да ми покажат гроба му. Заведоха ме на гробището Хайр и видях гроба му в подножието на градинска ограда, засенчен от крушови и кайсиеви дръвчета и посипан с цветовете на листенцата така, че той беше съвършено скрит от тях. Спомних си думите, казани в Балх, и заплаках. Никъде по света до неговите обитаеми граници не е имало човек, подобен на него.”
Цитирано по: „Средновековни източни поети”, подбор и превод Йордан Милев, издателство „Народна култура”, София,1973 г.
 РУБАЙЯТ
1.
На философите не станах мил,
но види Бог дали съм съгрешил.
Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно,
дори не знам защо съм се родил!
2.
О, колко мъдреци поглеждаха с печал
към тоз и онзи свят; и що? – Без жал
отнесе ги смъртта; безмислени пророци –
днес тяхната уста е пълна с кал.
3.
Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лоза, глупако: от пръстта –
едва ли някой ще те откопае!
4.
И все пак истина е, вдъхновено
в ума ми всичко беше прояснено,
но въпреки това ще ви повторя аз:
от виното не срещнах по-блажено... още
http://slavuncho.blogspot.com/p/blog-page_01.html