Научете се да разговаряте с тялото си

В практиката на древните лекари основно правило е било да разговарят с органите на пациентите си и по този начин да ги лекуват от различни болести. В древен Тибет е било прието будистките монаси да обръщат внимание на всяка клетка в тялото, смятайки, че тя има съзнание. Те твърдели, че влизат в мислен контакт с човешката клетка и я лекували, извинявайки ѝ се за това, че са я разболели.

В нетрадиционната медицина съществуват няколко метода за самооздравяване.

Най-популярният метод е сеанс, който трябва да се проведе между 4 ч. и 6 ч. сутринта, като предварително вземете топъл душ.
При този сеанс трябва да легнете и изключите всички устройства, които могат да ви разсейват. Трябва да се отпуснете и съсредоточите вниманието си върху точка между веждите.
Затворете очи и си представете, че гледате цялото си тяло. След това вниманието ви трябва да се насочи към определен орган, който ви притеснява.
Изразете любов и благодарност към всяка клетка, която изгражда органа, след което се заслушайте в дишането си и се постарайте да се освободите от мислите си.
В края на сеанса не бързайте да ставате - излизането от медитативно състояние трябва да бъде постепенно.
Първо пребройте от 1 до 10, поемете си дълбоко въздух и кажете: "Чувствам се отлично. Аз съм бодър и пълен със сили!
Установено е, че много здрави хора, провеждат редовно този сеанс, тъй като организмът получава възможност за няколко минути на ден да включи механизмите  на самооздравяването и подмладяването.
Нови проучвания сочат, че 2/3 от пациентите по света се оплакват от неуважително отношение от страна на лекарите си.
Затрудненото общуване е основна причина за недоволството у хората.
Тези факти карат хората да търсят помощ в практиките на алтернативната медицина.
Много е важно всеки човек да обръща внимание на посланията на тялото си. Всеки телесен симптом е сигнал от нашето тяло.
Психолозите твърдят, че всеки орган има символично значение и отговаря за определени емоции.
Сърцето отговаря за любовта, белият дроб за свободата, черният дроб символизира вярата, а стомахът възприемчивостта.
Например, ако ви заболи стомахът, значи не можете да възприемете някакво обстоятелство.

Автор:http://sanovnik.bg/

07.11.2013 г.

МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА

Българска народна приказка
В една гора, в една пещера, имало малки мечета. Един човек отишъл веднъж за дърва. Едно мече излязло из пещерата, закачило се в едни храсти и не могло да се откачи. Човекът го видял, па му домиляло. Той отишъл, откачил го от храстите и го занесъл в пещерата.

Не щеш ли, мечката видяла това, приближила се до човека и му рекла:

- Ти ми стори голямо добро. Хайде да се побратимим!

Човекът го било страх, ала какво да прави? Престрашил се и малко по-малко се приближил до мечката и поговорил с нея. Когато да си тръгва човекът, уговорили се с мечката да се срещат и виждат в гората.

Като се разделяли веднъж, мечката и човекът се целунали в уста, пък човекът не се стърпял и рекъл:

- Тю бе, посестримо, всичко ти е много хубаво, само това не струва, че ти бие дъхът на лошо.

Той не се сетил, какво казва и не разбрал колко ще я заболи мечката от това. Домъчняло много на мечката, ала нищо не рекла, ами само навела врат и се примолила:

- Я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно; ако не щеш, ще те изям.

Човекът се сбъркал и се мъчил всякак да измоли да не я удари. Най-сетне видял, че няма как, та я ударил с брадвата и й сторил дълбока рана. После се разделили.

Минало се време, човекът отишъл пак в гората на онова място, но мечката не могъл да види. Не я видял дълго време. След години, веднъж срещнал на друго място мечката. Те се познали и здрависали. Когато да си тръгне човекът, мечката му рекла:

- Огледай ме, побратиме, има ли я още раната от оная година, когато те накарах да ме удариш?

Разгърнал човекът вълната на врата, раната била зарасла и нито белег нямало. Рекъл човекът на мечката:

- А бре, посестримо, то дори не се познава, че е имало рана!

- Видиш ли, побратиме, че раната заздравя и аз съм забравила где е била тя; ама лошата дума, дето ми рече тогава, няма да я забравя, дорде съм жива. - Тя - лошата рана - заздравява, лошата дума не се забравя.

http://liternet.bg/folklor/sbornici/rakli/mechkata.htm

Отдавна не се бях сещала за тази приказка, но са ми я чели като дете... Докато я търсих в нета  попаднах на коментари, което искрено ме изненада, защото останалото в детската ми главица послание беше ясно и просто: Да си мерим приказките и да не обиждаме другите... доколкото е възможно. Коментарът в единия пост беше "Не бъдете дървари" т.е ако не сте деликатни по природа поне се опитвайте, а в другият "Не бъдете мечки" т.е стаената обида, разяжда душата и води до депресивни състояния... трябва да владеем изкуството на прошката. Така е, но какво от това? Волю или не, пак и пак ще сме едното или другото и казаните думи ще летят като камъни към крехката материя, наречена отношение между двама и ще правят дупки, в които вятърът ще вика: "Ууууу", както хубаво го е казал Уѝтман, докато целите станем на дупки и ще боли. И дори да прощаваме, защото винаги го правим, когато обичаме... нещата вече няма да са същите...

Още за Halloween

Днес, волю или неволю, бях участник в разговор на тема: Откога и защо празнуваме това ... презрение и смях и още смях, предизвикан от коментар със съответна уродлива илюстрация във Facebook, който ще цитирам  дословно (илюстрацията ще спестя, защото е обида за добрия вкус...):

      На 31 по улиците се разхождали само пияни вещици... 

Голям смях!!! Но, Дами и Господа, питам се защо и какво лошо има в това поне в един единствен ден от годината по улиците да шества имагинерното, мистичното, много пластовото, вместо миловидни кухи лейки - "трезво" свели живота си до това да искат панталончета, потничета, обущета, гощавки, закрила и то не от законните си половинки, присмивайки се на езически обичай, аналогичен на Кукерството - тачен и празнуван и днес от бащите им.... Има място за всичко и всички под слънцето, Дами и Господа! Светът е шарен, бълбукащ, жив, пък ти си избери празници, начин на живот и спътници, с които да го живееш и празнуваш.... нужно ли е да плюеш по всичко останало?

Живот-шедьовър

РЕЦЕПТАТА Е ПРОСТА - ПРОСТО МАХАМЕ ИЗЛИШНОТО!

Легендата разказва, че преди много години съгражданите му похвалили един велик скулптор за великолепните му мраморни ангели, а той скромно отвърнал: “Просто е! Аз само взимам един мраморен блок и махам от него излишното!”.

За да се превърне – която и да е част от живота ни – в шедьовър… не трябва да правим нищо друго, освен да следваме рецептата на майстора скулптор.

В тялото на всеки един от нас се крие по един Давид на Микеланджело или по една мраморна богиня – просто има доста телесен “мрамор” за махане.

Същото обаче важи и за душите ни – и там е пълно с тонове излишни (и тежки мраморни късове) предразсъдъци, страхове и опасения. Мисля, че точно Марк Твен беше казал нещо от рода на: “В живота ми е имало хиляди беди и злочастия – повечето от които така и не ми се случиха!”. Затова и тревогите ни са излишни…

А най-много излишности има в самото ни ежедневие.

Включително и излишни хора – нека да си го признаем! Колкото по-рано се отървем от тях, толкова по-скоро животите ни ще заприличат повече на шедьовър. (А не на каменен къс, препикаван от уличните псета…).

Излишни занимания и губене на време.

Излишно съобразяване с излишни правила.

Защото някои закони са, за да бъдат спазвани. А други – точно наопаки!

Автор: http://blogatstvo.com/personal_development/masterpiece/