Веднъж Езоп, голям майстор на кратките
истории, излязъл от Атина. Той срещнал човек, който се връщал от Арго.
Започнали да си говорят двамата. Човекът от Арго попитал Езоп: „Ти идваш
от Атина. Разкажи ми моля те нещо за тамошните хора: що за хора са те,
какъв е характерът им?”
Езоп помолил човека: „Отначало ти ми разкажи какви са хората в Арго”.
Човекът казал: „Доста раздразнителни,
отблъскващи, агресивни, склонни към скандали”. И всичките тези качества
се отразили върху лицето на този човек.
Езоп му казал: „За мое съжаление ти ще откриеш, че хората в Атина са съвсем същите.”
По-късно той срещнал друг човек, който
също бил от Арго. Той веднага му задал същия въпрос: „Ти идваш от Атина,
преживял си целия живот там – кажи ми – какви хора живеят в този град?
Какви са по характер те?”
Езоп отново попитал: „Отначало ми кажи какви хора живеят в Арго?”
Човекът пламнал от носталгия… той имал
много приятни спомени от хората в Арго. Неговото лице засияло и той
казал: „Много приятни, дружелюбни, хубави хора, добри съседи”.
Езоп му казал: „ Щастлив съм да ти кажа, че в Атина ти ще намериш точно такива хора.”
Тази история е невероятно прекрасна.
В нея е разказана най-фундаменталната
истина за човека: където и да отидете, вие навсякъде ще намерите самия
себе си; на каквото и да хвърлите своя поглед, вие винаги ще се срещнете
със самия себе си. Целият свят не е нищо друго, освен огледало на
взаимоотношенията ни със света. Отново и отново ще срещате самия себе
си и отново и отново няма да разбирате това.
