сряда, 15 октомври 2014 г.

15.10.2015

Днес сърцето ми пее... В какво се изразява ли? Не е нещо потресаващо на пръв поглед... просто крача по-леко, раменете ми са по-изправени, от гърдите ми се е вдигнала някаква всемирна и всепоглъщаща тъга, а очите ми съзират красота и в най-дребните и причудливи създания на творението! Или е, потресаващо? Лека съм като перце, носено от вятъра и съм изпълнена от бълбукащите балончета на щастието! Като първокласно, събрало в себе си лъчите на слънцето, аромата и тръпчивата сладост на зрелите, тежки гроздове и силата на земята бутилка шампанско се нося в оня отрязък от време, който наричаме следобед и сякаш съм извън него....