Приказка без край - Михаел Енде
"Той се приближи до креслото, бавно протегна ръка и докосна книгата... в този момент нещо вътре в него каза "щрак", сякаш се беше затворил някакъв капан. Обзе го смътното чувство, че с това докосване е започнало нещо неизбежно, което отсега нататък ще се намеси в живота му....ощеРазум и чувства
Хората попитали един мъдър старец:- Ние на какво да се осланяме в живота си - на чувствата или на разума?
Той им отвърнал:
- Има чувства в разума и разум в чувствата........ още
19.09.2011 г.
........По дяволите всяка сигурност, тчъславие и суета...... Защо ли? В огъня несигурни сме и боли, но май единствено тогава истински сме живи....!!! Притча за Сигурността и Риска
Две мънички семенца лежали едно до друго в плодородната пролетна почва. Когато времето се стоплило достатъчно и ласкавите слънчеви лъчи започнали да сгряват земята, първото семенце казало:...ощеНежна е нощта - Ф. Скот Фицджералд
Най-после с теб! Тъй нежна е нощта,
на своя трон Луна щастлива свети...
небесен дъх, в треви и мъх оплетен,
едва неясен зрак насам довее.
Ода на Славея
* * *
но долу не поглежда тя — небесен дъх, в треви и мъх оплетен,
едва неясен зрак насам довее.
Ода на Славея
Джон Кийтс (1795–1821)...още
Красивите неща…
Обожавам венецианските маски. Толкова са красиви… Всеки път, когато ги мерна някъде, дори и бегло, отключват в мен врата към нещо приказно, нереално, много тайнствено и ритуално. Дори мога да усетя миризмата на пудрата по перуките им, шумоленето на роклите и да чуя звъна на звънчета… Там съм, зад една от възхитителните маски, загърната с тежка тюркоазена наметка от кадифе и вървя по тесните улички на Canale Grande, а вътре в мен нещо ликува… Радвам се, че ги има! И Carnevale a Venezia!!! ....ощеМайстора и Маргарита
...... "Сега очите на госта широко се отвориха и той продължи да шепне, загледан в луната: -Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но неизвестно защо, те, първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното й пролетно манто. Тя носеше жълти цветя. Лош цвят....още
И в това има нещо добро!
Имало едно време един африкански крал. Той имал един много близък приятел, с когото израснали заедно и били неразделни. Този приятел имал доста странен навик. Винаги, каквото и да му се случи в живота, независимо дали добро или лошо - той казвал:....ощеУроците на живота
Светът е кръг без начало - никой Всичко зависи от това ти къде си
в кръга, който се върти наоколо.
Половината време сме с главата
надолу...............
из филма "Изгубени хоризонти"..още
Тъга
„Какво е тъгата, ако не стена между две градини.“ - Халил ДжубранСкъпи ми, Джубран, красиво казано. Само че, има стени като Великата китайска стена...
СТЪПКИ ПО БРЕГА...
Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ. По небето се разигравали сцени от живота му. За всяка сцена върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се вижда само една следа. Забелязал също така, че това били най – отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той попитал Господ:... ощеКак да преживея раздялата?
На всеки му се е случвало (да се разделя) и не е лесно, но такъв е живота. Докато преживявах една от разделите в моя живот, открих тези въпроси и отговори. Не знам кой е автора, но всичко казано е толкова близко до всеки от нас. Искам да го споделя!Гениален пълководец е онзи,
който може с мирни средства да избегне войната.... още
ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ - притча
Бог, създавайки жената, вече шести ден работел извънредно. Един ангел попитал: "Защо толкова се трудиш над нея?" В отговор Бог попитал: "А ти самият видял ли си инструкцията?...още ДВАТА ВЪЛКА В НАС - Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, недоволството, завистта, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, егоцентризмът и ..... ощеНай-красивото СЪРЦЕ! - притча
Един ден, симпатичен млад мъж застанал в центъра на града, обявявайки гръмко на всеослушание, че той има най-красивото сърце в околността. Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на Сърцето му. То наистина било от безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо. И хората се съгласили с думите му - това наистина било най-красивото Сърце, което някога са виждали.... ощеМАЛКИЯТ ПРИНЦ - Антоан дьо Сент Екзюпери /Откъс/
Мялкият принц, лисицата и розата...
......Но след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, малкият принц най- накрая намери път. А всички пътища водя при хората.- Добър ден - каза той.
Беше градина с цъфнали рози.
- Добър ден - казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? - попита ги той смаян.
- Ние сме рози - казаха розите.
- Ах! - възкликна малкият принц....още
Беше градина с цъфнали рози.
- Добър ден - казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? - попита ги той смаян.
- Ние сме рози - казаха розите.
- Ах! - възкликна малкият принц....още
Всяка минута на гняв и злоба отнема по 60 секунди от твоето щастие!
Бях решил да си реставрирам старата къща на село и да я превърна в приятно място за отпуските и уикендите. За целта наех един майстор-дърводелец, който ми бяха препоръчали като добър специалист. Но в резултат на една поредица от нелепи случайности, първият му работен ден при мен мина доста трудно и изнервящо. Сутринта закъсня с повече от час, защото идвайки към вилата, беше спукал гума. На обяд изгоря електрическия му трион. А ето, че сега и старият му очукан пикап не искаше да запали... ощеМАГАРЕТО И СЕЛЯНИНЪТ - притча
Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало все по-жалостиви звуци. Накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца......ощеИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА
Странно нещо е живота.. Изгубих познат, приятел, любим... бог знае какво, заради него или мен... Има ли значение? Боли ме! Зная, че би могъл да е моята сродна душа, защото всичко тръгна много отдавна..... ощеОБИЧАЙ СЕБЕ СИ!!!
Чарли Чаплин, Реч на собствената му седемдесетгодишнина!
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".... още
И3КУШЕТИЕ ИЛИ .... ЗА ГЪСКИТЕ И ПТИЦИТЕ....
Едно врабче съзряло гъска... тлъста, бяла, поклащаща се тромаво, лениво върху своите дюстабан нозе, с разперени крила, макар и закърнели и шия дъъълга.. въобще, прозяваща се гъска. Излъчваща такова кротост... задоволство, че то – тревожна, почти безтегловна, подскачаща насам-натам топчица от перушина с живо, лъскаво око усетило съмнение или по-точно изкушение в своето сърце неустрашимо... още
Merry Christmas and New Year!!!
Нова Година ......ново начало! 2011 влезе във владение, сред толкова фойерверки, наздравицата в 12-тия час с хората, които обичаме, пожеланията от близки и не толкова близки хора и все хубави, парата от питата, късметите от баницата..... Нека е добре дошла и в домовете на повече хора влезе неканеният гостенин от притчата по-долу... трябва само да го поканят!
НЕКАНЕНИ ГОСТИ - притча
Веднъж една жена, излизайки от дома си, забелязала, че трима белобради старци са седнали на верандата й. Погледнала ги и въпреки че не ги познавала, им казала:
„Сигурно сте изморени и гладни. Моля ви, влезте в дома ни да хапнете и да си починете. “
Старците попитали: „Мъжът ти у дома ли е?“.... още
Мирисът на портокал и гледката на огрян от пълна луна побелял двор винаги ми напомнят за Коледа, а когато тя дойде няма как да не се сетя за този разказ.....
ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ - О.Хенри
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А утре е Коледа..... още
