Зле ли си? Не знаеш как
да живееш по-нататък?
Струва ти се, че животът
ти е свършил? Ще ти разкажа една приказка.
<<Отдавна,
много отдавна, в един процъфтяващ град живял един търговец. Търговията му
вървяла и с всяка изминала година му носила все повече и
повече печалба. Родил му се син, дългоочакван наследник на все по-увеличаващото
се богатство. Хората в града уважавали търговеца, понеже цялото си богатство той
спечелил с честна търговия, а не с измама. Градските бедняци и болните хора в
града се молели за него, тъй като той правел щедри пожертвувания за тяхното
лечение и изхранване. Синът на търговеца растял като прилежно и здраво момче, не
бил нито мързелив, нито разглезен. За радост на своя баща се превърнал в красив
и образован юноша, който не се срамувал от никаква работа. В града всички
казвали, че по ум, доброта, честност и справедливост той по нищо не отстъпва на
баща си.
Веднъж търговецът повикал
сина си и му казал, че иска да събере голям керван с техните стоки и да тръгне
през голямата пустиня, за да проправи нови пътища за керваните и да стигне до
нови, непознати земи. Синът се съгласил с радост да съпровожда баща си в това
пътешествие. Много скоро те тръгнали на път. След няколко дни търговецът се
обърнал към сина си с предложение да разделят кервана. „В пустинята има много
дръзки хора, а нашият керван е лека плячка за тях. Ако си разделим стоката по равно, има надежда, че поне един от нас ще стигне до нови, богати земи."
Послушният син се
съгласил с мъдрите думи на баща си, получил своята част от стоки и камили и
скоро стигнал до нови, цветущи земи, където започнал да търгува също толкова
честно, както и баща му, с което прославил името си, оженил се за дъщерята на
владетеля на тази земя и след неговата смърт поел щастливо управлението й.
В едно прекрасно утро в
покоите на младия владетел влязъл един слуга, който всеки ден бил длъжен да
докладва на своя господар за всички малки и големи събития, станали отвъд
стените на двореца. Слугата му разказал за малко събитие, станало сутринта в
градските бани. Разказал как днес в банята дошъл да се измие странстващ беден
чужденец и в момента, когато се къпел, му откраднали дрехите. Той обаче вместо
да заплаче, започнал да се смее, въпреки че изобщо нямал вид на малоумен.
Младият владетел заповядал да доведат бедняка при него в двореца. Какво било
неговото учудване и каква радост изпълнила сърцето му, когато в ограбения
чужденец познал своя, загубен завинаги, както той си мислел, баща.
Ето какво му разкрил не
по-малко щастливият му баща: „По онова време, когато ние живеехме в нашия град,
аз разбрах, че в този живот съм постигнал всичко, за което дори не съм мечтал:
имах богатство и уважението на моите съграждани. И разбрах, синко, че от този
момент нататък моят живот ще трябва да започне да се променя към по-лошо.
Затова събрах голям керван с всички наши стоки и тръгнахме с теб към нови земи.
Затова и разделих аз нашия керван и те пратих да вървиш самостоятелно по своя
път. На следващия ден след като ти потегли в пустинята със своя керван, нас ни
нападнаха разбойници, разграбиха всичко и убиха всички, само аз по чудо се
спасих и тръгнах да бродя сам по пустинята. По пътя си срещнах красиви и богати
страни и градове, но щастието и късметът вече не бяха с мен. Никъде не можах да
постигна успех, макар че полагах за това всички усилия. До момента, в който
пристигнах в твоя град, единственото, което ми беше останало, освен живота, бяха
моите бедняшки парцали върху гърба ми, които ми откраднаха в градската баня.
Тогава започнах да се смея. Разбрах, че съм загубил последното
а това означаваше, че пак всичко ще се променя и... тогава
ме доведоха при теб!">>
Стана ли ти по-леко? Нали
не мислиш, че животът е свършил?
Сега разбираш ли, че в
живота има толкова много - прекрасно и уродливо, тъжно и смешно, скръб и радост,
раздяла и любов, че да се преживее всичко това... Просто няма, няма нищо
по-интересно!!!
http://www.rusevi.com/begin/ne6tata-ot-jivota/prikazka-za-golemi.htm
