По времето на Гаутама Буда имало още осем велики мъдреци от неговия
мащаб и един от тях се е казвал Нагарджуна. Той обикалял от мъдрец на
мъдрец и водел дълги спорове по всички съществуващи науки и изкуства, по
всички въпроси на Битието. С основание са го считали за най-умния мъж
на Индия. След всеки двубой всички съдии, без изключение признавали
превъзходството му. Когато победил абсолютно всички и решил да се
прибира в двореца си, един от учениците му казал:
- Чухме, че на три дни път от тук, в Бихар, имало някакъв мъдрец. Викат
му Гуатама Буда. Не знам дали си заслужава усилията да ходим до там, но
ако решиш...
- И тъй и тъй стигнахме чак дотук, нека да го прослушам и него, макар
че едва ли ще ме изненада с нещо, което да не знам - отвърнал
Нагарджуна.
След три дни, заедно с петте си хиляди ученици и последователи, с целия
си блясък и великолепие Нагарджуна застанал пред Буда...
Легендата говори, че когато те се срещнали, цялата природа притихнала.
Вятърът... спрял да духа, птичките.... да пеят, щурците... да свирят…
Настанала абсолютна тишина.... Буда седял неподвижно, с леко притворени
очи, а Нагарджуна - прав пред него. Обичаят изисквал домакина пръв да
приветства госта, но Буда оставал безмълвен...
Слънцето греело жежко, но никой и нищо не трепвало. Минало час, минали
два, минали три... Най-после, Буда погледнал към госта и започнал... да
се смее с цяло гърло.
- Защо се смееш ? - попитал Нагарджуна.
- Защото ти си един голям глупак, който мисли, че знае всичко, но всъщност не знае нищо!
Нагарджуна трепнал като ударен с бич. Никой досега не бил дръзвал да го
обиди, още повече пред всичките му ученици. Овладял се и казал:
- Да! Точно затова съм тук. Да проверим кой от нас двамата е глупака. И
свидетели ще бъдат твоите и моите ученици. Може да започваме веднага!
- Това, което искаш, е невъзможно! - вече сериозен отсякъл Буда.
- Защо, да не се уплаши? - с ирония вметнал госта.
- Не, не съм се уплашил, но за да имаш право да спориш с мен, трябва да платиш определена цена!
Нагарджуна бил не само много умен, но и много богат мъж. Извадил от
дрехите си кесия със злато и я хвърлил в краката на Буда. Буда дори не я
погледнал.
- Ако ти е малко - кажи, ще ти дам още - язвително подхвърлил Нагарджуна.
- Не. Ти искаш много лесно да се отървеш. Цената, която трябва да
платиш е много по-голяма... Ако желаеш да спорим, първо трябва да
останеш тук, в продължение на една година. В пълно мълчание… Това е
цената…. После ще отговоря на всичките ти въпроси. Ще имаш ли този кураж
или ще си ходиш?
Настанала дълга, мъчителна пауза. Нагарджуна мислил, мислил, обърнал се към учениците си и казал:
- Отивайте си по домовете. Който иска да дойде след една година. Аз оставам тук. Ще платя облога и после ще видя!...
Изминала цяла година. На същия ден, в който Нагарджуна пристигнал, Буда се обърнал към учениците си:
- Тук, между вас, има един човек, на който обещах да спорим и да отговоря на всичките му въпроси. Казва се Нагарджуна.
Монасите започнали да се оглеждат, а заедно с тях се оглеждал и Нагарджуна. Тогава Буда го посочил с пръст:
- Не се оглеждай, ти си Нагарджуна! Слушам те! Задай си въпросите!
От очите на Нагарджуна потекли сълзи:
- Нямам да те питам нищо, защото разбрах всичко. ИСТИНАТА е ОТВЪД ДУМИТЕ!!!
Прости ми гордостта!.
