четвъртък, 24 май 2012 г.

Неизвестни факти - Реймското евангелие

„В евангелие ръкопис български
безценна драгоценност – наша древност,
на него клели са се вси царе францушки
с велика набожност и дълбока вярност“
…………………………………………………………………….
„Отлъчие от България еднаго разпаленаго родолюбца българина в лято 1853″
Раковски Г.С.,“Българио майко мила“ – София – Български писател – 1967, с. 72-83















Реймското евангелие е църковнославянска (българска) пергаментна ръкопис.
Състои се от две части, 32 страници от която са изписани на кирилица, а останалите 62 – на глаголица.
Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния обред. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през 1395 година на хърватска (ъглеста) глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 година като католическа обител с богослужение на славянски език. В края на глаголическата част има кратка бележка, според която кирилската половина от евангелието е написана от Свети Прокопий Сазавски.
Реймското евангелие е известно с факта, че векове наред то е било използвано при коронацията на френските крале. Когато се заклевали, те полагали ръка върху древна църковна книга с красив обков, в който били инкрустирани реликви. Вероятно именно за това този ръкопис е бил предпочетен при коронациите, тъй като е бил богато украсен и изписан. По време на Френската революция пищният обков на така нареченото Реймско евангелие е бил ограбен, но са останали дървените корици, обвити в червена кожа.
Днес ръкописът се съхранява в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до нея се разрешава само в изключителни случаи.
Има няколко теории за произхода на Реймското евангелие. Според някои то е било донесено от кардинал Шарл дьо Лорен – архиепископ на Реймс през ХVІ век, който го дарява на катедралата за Великден. Преди това то се е съхранявало в манастира „Свети Йероним“ до Прага. Втората версия е руска. Според нея княгиня Анна Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри, при брака си с френския крал Анри I през 1051 година донася евангелието във Франция от Киев.

Има и трета – че през 1469 година евангелието е пренесено във Франция от Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Тази версия се позовава на инвентарните книги на Реймската катедрала от ХVІІ век. Липсата на сериозни и обстойни изследвания на ръкописа от Реймската катедрала подхранва различни версии за произхода му. Съществуват хипотези за сръбски, хърватски, руски или препис от по-стар старобългарски оригинал.
През 2005 година с посредничеството на председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание Лъчезар Тошев и тогавашния апостолически нунций в България монсеньор Джузепе Леанца е предоставена информация за Реймското евангелие във вид на компакт диск с електронно цветно копие на всички страници от евангелието.
Източник:  Balkan1.blog.bg

понеделник, 21 май 2012 г.

Еднорогът/Ликорната (Unicorn)

 
Трета книга на Ездра 14:39-40:
„Аз отворих устата си и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън.
Тогава взех и пих и когато пих, в сърцето ми закипя разум и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта."
Тайната на чашата е и тайната на рога, който също така представлява същността на еднорога, символ на сила, здраве и живот. Алхимиците приписват същите качества на своя камък, който наричат „carbunculus" (гранат). Според легендата, разказана от Волфрам фон Ешенбах, този камък се намира под рога на ликорната:

Lil Wayne - Mirror ft. Bruno Mars

Свети равноапостолни Константин и Елена - за православната и езическа традиция


Св. св. Константин и Елена - детайл от стенопис от църквата
 "Св. Георги", XV век, Кремиковски манастир.

На 21 май Христовата църква чества паметта на Светите апостоли Константин и Елена. Римският император Константин Велики и неговата майка императрица Елена достойно са заслужили званието „равноапостолни”, защото именно те не само спрели гоненията срещу християните, но обявили и утвърдили Христовата вяра в цялата Римска империя.
Това събитие е станало в 313-а година след Христа, когато император Константин издал едикта за свободно изповядване на Християнската религия. А малко по-късно неговата майка Елена открила в Йерусалим и кръста, на който е бил разпнат Спасителя. Православната традиция разказва как това станало по един чудодеен начин, тъй като откритите кръстове са били три, а е известно, че заедно с Иисус Христос са били разпнати и двама разбойника. И когато по молба на Св. Елена безнадеждно болен човек последователно се допирал до кръстовете, той мигновено оздравявал, щом докоснел Христовия кръст.


С имената на Светите равноапостолни Константин и Елена са свързани и редица народни обичаи и традиции. Особено почитани са те в Странджанския край. Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, почитани като пребъднала хилядолетна традиция. Когато нестинарките тръгват към горящата жарава за огнения си танц, най-отпред те носят иконата на Св. Св. Константин и Елена и с техните имена на уста започват своя ритуал, идващ от дълбока древност.
Обикновено нестинарите са мъже и жени от един и същи род и умението им се предава по наследство. Те имат собствени параклиси, които най-често се помещават в къщата на главния нестинар. В центъра на иконостаса, обърнат към изток, са поставени иконите на Светите Константин и Елена, а край тях стоят иконите на Богородица, Свети Георги и Свети Пантелеймон. Тук се пази и нестинарският тъпан, който отмерва ритъма на празничното шествие и танц само в деня на нестинарските игри. След църковната служба шествието отива до извор, където се приготвя обща трапеза с курбан за всички. В центъра на селището се разгаря бурен огън, който се превръща в жар. След залез слънце около догарящия огън под звуците на тъпана и гайдата започва общо хоро, по време на което постепенно остават да играят само нестинарите, които навлизат в жарта. След края на нестинарския танц те връщат иконата и тъпана в дома на главния нестинар, измиват си ръцете и остават на общата трапеза.

Автор: Светломира Иванова