Омар Хайям е роден през XI век в Нишапур. През годините, в които е
живял и творил, е оставил голямо наследство в областта на математиката и
астрономията. Лекар и философ. Най-вече е известен с
литературните си произведения, представени под формата на “рубаи“
(четиристишия).
Пълното му име е:
Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси – حکیم ابوالفتح عمر بن ابراهیم ф خیام نیشابور
Пълното му име е:
Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси – حکیم ابوالفتح عمر بن ابراهیم ф خیام نیشابور
В младежките си години учи в известната за времето си школа на имам
Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били
Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир и Хасан-ибн-Сабах,
„старецът от планината“, бъдещият предводител на убийците Хашишини (
асасисини ). Впоследствие изгражда голяма астрономическа обсерватория в
Исфахан.
Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност.
За първи път е преведен на български, от немски и английски рубаи, от Гео Милев.
Следните рубаи са превод от Георги Александров:
*****Следните рубаи са превод от Георги Александров:
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.
*****
Любовта ми към теб съдят всички сплетници,
Нямам време да споря с невежи критици.
Любовта е балсам, изцеляващ мъжете,
Лицемерите само превръща в болници.
*****
Опитай да не съжаляваш за времето текущо.
Душата си недей мъчи ни с минало, ни със идущо.
Съкровищата свои харчи, дорде си жив,
Защото пак на оня свят ще стъпиш неимущ ти.
*****
Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси – сред този свят, гъмжащ от лъжи.
*****
Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.
*****
За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги но твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.
http://literaturensvyat.wordpress.com/
