вторник, 19 февруари 2013 г.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

  ВАСИЛ ЛЕВСКИ: “Нареда на работниците за освобождението на българският народ”

Подбуда и цел

Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.
Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държава деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.
За извършованието на таквази революция са: 1) уреждание; 2) пари; 3) хора; 4) оръжие и други бойни потреби.
За да се приготвят всичките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от българския народ, и съставиха Централен български революционен комитет..................още
Преди септември 1871 г.

Не се надявам на нищо


 В писмо от 12 декември 1947 г. до свой приятел Никос Казадзакис пише: „Не се страхувам от нищо, не се надявам на нищо, аз съм свободен – тези думи искам да бъдат гравирани на моя гроб.“
На българския пазар отново е знаменитият “Рапорт пред Ел Греко” - последната книга на големия гръцки писател.
След 15 години, откакто бе издаван Казадзакис у нас, сега “Ентусиаст” отново пуска блестящите книги на класика.
“Рапорт пред Ел Греко”, който ще се появи в превод на Георги Куфов, се счита за духовната автобиография на писателя. Книгата е своеобразна изповед, наситена със спомени и културологични препратки.
“Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака. Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот.”
Никос Казандзакис е роден през 1883 г. на остров Крит. Считан за най-важния гръцки писател и философ на ХХ в., той е предложен за Нобелова награда през 1957 г., но не му достига само един глас, за да я спечели (тогава лауреат става Албер Камю).
“Рапорт пред Ел Греко”, Никос Казандзакис, изд. “Ентусиаст”, 638 стр.,