четвъртък, 7 март 2013 г.
вторник, 5 март 2013 г.
Една невероятна история
На тази невероятна история попаднах също в есперантски сайт.
Приех я като интересна, вероятно малко или много поукрасена, но правдоподобна история. В смисъл, че са известни случаи през война на „осиновяване” от войнски части на спасени момченца и животни. Защо не и мече?
Приех я като интересна, вероятно малко или много поукрасена, но правдоподобна история. В смисъл, че са известни случаи през война на „осиновяване” от войнски части на спасени момченца и животни. Защо не и мече?
След като я преведох, потърсих в нета, както обикновено, за подходящи снимки на мечки. Не очаквах точно снимка на героя да има.
Но работата се оказа дебела!....
Но работата се оказа дебела!....
Войникът Войтек, мечката
Тази история се е случила в периода 1942-1962 г. Става дума за мечка, която станала войник и даже ефрейтор.
Било 1942 година. Водела се Втората световна война. Година по-рано германската армия нападнали Съветския съюз, с когото преди това са били в съюз. В Сибир по това време се намирали много поляци, изпратени там заради истинска и измислена вина срещу Съветския съюз. Сега, когато германското нахлуване станало факт, Сталин се нуждаел от всеки човек, готов да се бие срещу интервентите, прочее той разрешил на полски доброволци да сформират полска армия под командването на генерал Anders. Поляците масово се възползвали от това, но ген.Андерс не искал да се постави под съветското командване използвайки случая, че част от новосъздадената армия по молба на Чърчил била отправена в Иран и там присъединена към английската армия.
Напускайки Съветския съюз те трябвало да преминат през планинската верига Елбрус и точно там започнала „биографията” на Войтек. В планината войниците срещнали три ирански момчета, които носели нещо в торба. Оказало се, че това „нещо” е мечешко бебе, малко безпомощно меченце, чиято майка била убита от ловци. Войниците купили животинчето и го взели със себе си в Палестина. Мечето получило името Войтек, популярно полско мъжко име. Мечето растяло и приемало войниците като „майка”. То ги придружило в Ирак, където полските войници охранявали петролните кладенци под командването на англичаните. Там то преживяло трудни моменти поради горещините. Войниците изкопали яма, която пълнели с вода и мечето стояло повечето време вътре на хладно. То се държало като истински войник, при войнишки занятия то заставало в строя и правело всичко, което правят войниците. Например при заповед „глави надясно” то също обръщало глава надясно. Предполагам, че то просто е имитирало действията на войниците. Обичало да играе с войниците, никога не наранило някого, борело се без да вади нокти, обичало да пътува в кабината на камионите.
През 1944 година полските части получили заповед да се прехвърлят в Италия за да се бият заедно с английски части за освобождаване пътя за Рим. Този път се пазел от мощни укрепления на германците при Монте Касино. Войниците трябвало да бъдат транспортирани с кораби и за първи път възникнал проблем с Войтек, мечката, която междувременно станала голямо животно. Но останала нежна, дружелюбна, охотно играела с войниците. Англичаните, обаче, предупредили: никакви животни на кораба! Войниците помолили генерал Андерс да издейства разрешение от английското командване. Прочее, генералът зачислил мечката като войник с всички последствия от този факт – пълна войнишка разкладка, вкл. цигари и т.н.
В тежките сражения при Монте Касино Войтек бил много полезен. Нали бил вече грамаден и силен звяр, пренасял сандъци с патрони и снаряди. Нямало случай да изпусне снаряд. По това време става символ на 22-ра артилерийска част от Полски ІІ корпус.
Войтек оцелява в сраженията и след войната бил транспортиран заедно с остатъците от армията на Андреас в Шотландия. Там те били настанени в Winifield Park близо до Глазгоу, където останали до демобилизацията през 1947 г. Войтек живеел с тях, пиел бира, ядял цигари, нали не можел да пуши…и бил фаворит на хората от близките села.
След демобилизацията Войтек бил настанен в зоопарка на Единбург. Отначало войниците се противели, казвали, че по-добре да го застрелят отколкото да го лишат от свобода, но накрая победило мъдрото решение и Войтек намерил убежище в единбургската зоологическа градина. Било подписано споразумение между директора и войниците, че само полски войници имат право да вземат мечока ако искат да го закарат в Полша. Те имали намерение да направят парад във Варшава и Войтек да е с тях...още
http://vascont.wordpress.com/2012/01/27/soldato-wojtek/
Тази история се е случила в периода 1942-1962 г. Става дума за мечка, която станала войник и даже ефрейтор.
Било 1942 година. Водела се Втората световна война. Година по-рано германската армия нападнали Съветския съюз, с когото преди това са били в съюз. В Сибир по това време се намирали много поляци, изпратени там заради истинска и измислена вина срещу Съветския съюз. Сега, когато германското нахлуване станало факт, Сталин се нуждаел от всеки човек, готов да се бие срещу интервентите, прочее той разрешил на полски доброволци да сформират полска армия под командването на генерал Anders. Поляците масово се възползвали от това, но ген.Андерс не искал да се постави под съветското командване използвайки случая, че част от новосъздадената армия по молба на Чърчил била отправена в Иран и там присъединена към английската армия.
Напускайки Съветския съюз те трябвало да преминат през планинската верига Елбрус и точно там започнала „биографията” на Войтек. В планината войниците срещнали три ирански момчета, които носели нещо в торба. Оказало се, че това „нещо” е мечешко бебе, малко безпомощно меченце, чиято майка била убита от ловци. Войниците купили животинчето и го взели със себе си в Палестина. Мечето получило името Войтек, популярно полско мъжко име. Мечето растяло и приемало войниците като „майка”. То ги придружило в Ирак, където полските войници охранявали петролните кладенци под командването на англичаните. Там то преживяло трудни моменти поради горещините. Войниците изкопали яма, която пълнели с вода и мечето стояло повечето време вътре на хладно. То се държало като истински войник, при войнишки занятия то заставало в строя и правело всичко, което правят войниците. Например при заповед „глави надясно” то също обръщало глава надясно. Предполагам, че то просто е имитирало действията на войниците. Обичало да играе с войниците, никога не наранило някого, борело се без да вади нокти, обичало да пътува в кабината на камионите.
През 1944 година полските части получили заповед да се прехвърлят в Италия за да се бият заедно с английски части за освобождаване пътя за Рим. Този път се пазел от мощни укрепления на германците при Монте Касино. Войниците трябвало да бъдат транспортирани с кораби и за първи път възникнал проблем с Войтек, мечката, която междувременно станала голямо животно. Но останала нежна, дружелюбна, охотно играела с войниците. Англичаните, обаче, предупредили: никакви животни на кораба! Войниците помолили генерал Андерс да издейства разрешение от английското командване. Прочее, генералът зачислил мечката като войник с всички последствия от този факт – пълна войнишка разкладка, вкл. цигари и т.н.
В тежките сражения при Монте Касино Войтек бил много полезен. Нали бил вече грамаден и силен звяр, пренасял сандъци с патрони и снаряди. Нямало случай да изпусне снаряд. По това време става символ на 22-ра артилерийска част от Полски ІІ корпус.
Войтек оцелява в сраженията и след войната бил транспортиран заедно с остатъците от армията на Андреас в Шотландия. Там те били настанени в Winifield Park близо до Глазгоу, където останали до демобилизацията през 1947 г. Войтек живеел с тях, пиел бира, ядял цигари, нали не можел да пуши…и бил фаворит на хората от близките села.
След демобилизацията Войтек бил настанен в зоопарка на Единбург. Отначало войниците се противели, казвали, че по-добре да го застрелят отколкото да го лишат от свобода, но накрая победило мъдрото решение и Войтек намерил убежище в единбургската зоологическа градина. Било подписано споразумение между директора и войниците, че само полски войници имат право да вземат мечока ако искат да го закарат в Полша. Те имали намерение да направят парад във Варшава и Войтек да е с тях...още
неделя, 3 март 2013 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)