Евангелие от Матей

"Не давайте светинята на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, за да не ги стъпчат с краката си, и като се обърнат, да ви разкъсат" (Мат. 7:6).

Грубым дается радость...

 Грубым дается радость,
Нежным дается печаль.
Мне ничего не надо,
Мне никого не жаль.

Жаль мне себя немного,
Жалко бездомных собак,
Эта прямая дорога
Меня привела в кабак.

Что ж вы ругаетесь, дьяволы?
Иль я не сын страны?
Каждый из нас закладывал
За рюмку свои штаны.
 
Мутно гляжу на окна,
В сердце тоска и зной.
Катится, в солнце измокнув,
Улица передо мной.


 http://esenin.name/grubym.htm

Сергей Есенин - «Хулиган» Сергей Безруков

 

http://www.youtube.com/watch?v=SuIJ_EqiqZg

Из "Медресе на смеха"

1) Денят завърша със залез, нощта с изгрев. Радостта завърша с тъга, тъгата - с радост.

2) Мъдрият човек не постъпва с другите така, както не би желал да постъпват с него.

3) - Аз имам полза не само от приятелите, но и от враговете, защото ако имам някакъв порок, приятелите ми от доброта ще премълчат. А врагът, за да ми причини болка, ще ми каже цялата истина и ще ми помогне да разбера недостатъците си, с което ще ми помогне да го победя.

4) Същността на благородството е в това да не се срамуваш от тайните дела, които вършиш, ако разберат за тях.

5) Ако искаш врагът ти да не узнае твоята тайна, не я разкривай дори пред приятел.

6) Украшение на човека е мъдростта, украшение на мъдростта - спокойствието, украшение на спокойствието - безстрашието, украшение на безстрашието - нежността.

7) Подарък, придружен с добри думи; ученост, лишена от надменност; мъжество, съчетано с нежност; богатство, съединено с щедрост - четири рядко срещани блага.

 8) Няма полза от ума, когато

целият от страх е обладан.

За какво е на слепеца лампа,

сложена във неговата длан?

 9) Ако не убиваш врага, който стои пред теб, ставаш враг на себе си.

10) Ръката няма да докосне онова, което не й се полага, а което й се полага, ще го вземе, където и да се намира.

11) Който се намесва в разговора на другите, за да покаже висотата на своите знания, разкрива дълбочината на своето невежество.

 12) Веднъж по улицата носели покойник. Синът на Молла видял мъртвеца и попитал:

- Татко, какво е това украсеното, което носят?
- Сине - отговорил Молла, - вчера той е бил човек, а днес е нищо.
Момчето се замислило и отново попитало:
- Къде носят сега това нищо?
- Това нищо го носят там, където няма нищо.
- Как така - няма нищо?

-  Много просто - няма нищо: нито храна, нито пиене, нито дрехи, нито хляб, нито вода, нито пари, нито богатства.

- Значи, това нищо идва у нас на гости.

13) Казват, че една нощ при Молла влязъл крадец. Дълго търсил, но нищо не могъл да намери. През това време Молла тихо го следял. Чакал, чакал, но разбрал, че крадецът не бърза да си върви и обезателно иска да вземе нещо. Накрая му дотегнало и казал:

- Братко, за бога, остави ме да поспя спокойно. Повярвай ми, това, което търсиш на тъмно, аз не мога да намеря и през деня.

14) От бисери и перли нейното ухо е болно, макар че само с думи би било доволно

15) Ако си умен, всеки миг цени: глупакът мери времето със дни.

16) Попитали едного:

- За кого и в какъв случай огорченията са неизбежни?

Той отговорил:

- За слабия човек, когато се надява на много.

17) - Върхът на ораторското изкуство е в това да представиш истината за лъжа, а лъжата за истина и да накараш хората да вършат това, което не искат да вършат, и да не вършат онова, към което се стремят. Но трябва и да ги убедиш така, че да действуват с охота, без принуждение.

18) - Самолюбието страда особено много в два случая: когато молиш за себе си и когато си принуден да разговаряш с глупаци.