!!!

Колкото и добронамерени да се опитваме да бъдем, не приемем ли факта, че нашето щастие е нечие чуждо нещастие... означава да се откажем от него....

Тайните на готическите катедрали

Малцина знаят, че готическите катедрали са философски убежища на алхимиците, вградили в тези гигантски каменни книги древни посвещенчески тайни. Катедралите са съхранили под символиката на християнската иконография всички синтезирани формули на херметичното изкуство, готическите катедрали са хранилища за знанията на антични култури, овладявали чрез магия, наука и религия тайните на Вселената.

Според алхимиците преди хилядолетия е съществувала една единствена велика религия, подчиняваща законите на природата. Законът на числата например е свързан със серия математико-геометрични отношения, продиктувани на човека лично от Бога. Ако храмът е построен съобразно тези свещени пропорции с вплетени в строежа равностранни триъгълници, окръжности и арки, той се превръща в гигантска антена приемник, прихващаща божествената сила. Ако се спазват тайните индикации на древните архитекти за правилното разположение на камъка, тухлата, стъклото и останалите строителни материали, декорирани с магически символи като розата и кръста, катедралата антена се превръща в усилвател на магнитните и електрическите потоци, идващи от земните дълбини. Корените на тази типично езическа теза се крият в геоманцията - стара научна дисциплина на народите от Северна Европа, които считали, че планетата ни се пресича от плътна мрежа от невидими енергийни канали. Езичниците са изграждали своите монолитни храмове като Стоунхендж, Ейвъбъри и Карнак по протежение на тези живителни линии и геобиологични възли, след което боговете по-лесно слизали на Земята, а медиумните способности на хората и паранормалните феномени нараствали многократно.

Светът на хермитизма е изграден от елементи на еврейската кабала, египетската магия, келтските култове, саксонското езичество и християнския гностицизъм с привкус на питагорова геометрия.Обединявайки символите на различни религиозни философии, алхимиците са сътворили магическа азбука, понятна само на посветените. Херметистите са общували чрез тези идеограми, прибягвайки до остроумни кодове и поетични синоними, като така са избягвали риска да бъдат разкрити от Инквизицията. Доминиканските монаси са докладвали на светите служби за каквито и да е книги, съдържащи еретични твърдения, затова алхимиците са редактирали текстовете си с неразбираеми азбуки или само с рисунки. Прелиствайки например "Liber Mutus" ("Нямата книга"), непосветеният вижда само серия от абстрактни илюстрации, криещи сложни символики. Подобни са и посланията в барелефите на катедралите, съдържащи според алхимиците четворен смисъл - символичен, езотеричен, конструктивен и мистичен.

Тези гигантски книги от камък са изграждани, като е копиран планът на Храма на Йерусалим, построен през първото хилядолетие пр.н.е. от цар Соломон в почит към вечния бог и с призив за братство между хората. Според легендите Соломон е възложил издигането на храма на прочутия архитект Хирам, специалист по магическите значения на числата, и на неговия ученик Жак. Именно Жак е погледнал към бъдещето и е оставил в наследство на средновековните алхимици проектите за изграждането на готическите катедрали. Храмът на Йерусалим е най-свещеният символ на алхимическите общности, а от 1700 г. стилизирана версия на плана на сградата фигурира и сред символите на масонството. Масонските корпорации са пряк наследник на херметизма. Приели и съхранили древни философски и зидарски тайни, алхимиците ги пренасят чрез готическите градежи към съвремието.

Блестящите катедрали на Париж, Бурж, Шартър, Прага и Милано крият в камъка си безброй мистерии. Преди всичко готическият стил възниква внезапно на обществената сцена, без каквато и да е еволюция, а това е нещо необичайно в историята на изкуството, като се имат предвид предишните архитектурни стилове, например романския, и придава достоверност на хипотезата за тайната архитектурна техника, запазена през вековете. Новите църкви възникват върху свещени археологически места, абсидата на базиликите е обърната на югоизток, така че влизащите вярващи да се придвижват към Ориента, т.е. към Йерусалим, а сред библейските изображения на барелефите и стъклописите в епизодите, свързани с Исус и със Стария завет, са маскирани езически окултни тайни. Под статуята на Черната Богородица например се крие идолът на Забулената Изида - богинята на фараоните от Египет.
Какво е истинското значение на символите, вплетени в готическите катедрали?... още

 http://www.fliorir.com/fulltext/42_Tainite%20na%20goticeskite%20katedrali.htm

Enigma - Gravity Of Love - Притегателната сила на любота

Легенда за четирилистната детелина

Според едно старо поверие, достигнало до нас от древността, всяко от листенцата на четирилистната детелина си има своето специално значение:
~ първият лист символизира Вяра;
~ вторият лист означава Надежда;
~ третият лист е символ на Любов;
~ а четвъртият значи Щастие;

А древната легенда гласи, че да откриеш четирилистна детелина, се смята за много голям Късмет. Защото, ако имаш Вяра, таиш Надежда и търсиш с Любов, със сигурност ще намериш своето Щастие! 

...................................

Е, преди време открих не една, а две четирилистни детелини.... Но прословутото голямо щастие така и не ме споходи! Или може би ме е споходило? Вероятно всичко, което ми се случва е възможно най-доброто за мен, но аз виждам само малко парченце от пъзела, съставляващ живота ми... Ха-ха, поне едно е сигурно: Щом ме спохождат подобни мисли явно все още имам Вяра, тая Надежда и търся с Любов...

Един от най-ужасните дни в живота ми....

Днес съм тъжна... Ще си намеря приказка... Красива, такава която не съм чувала и чела, екзотична и дълга... Искам да се загубя в нея, да попия всяка дума, да ме отведе далеч от тук... Приказките на Шехерезада... От 1001-на все някоя ще ми е непозната!!!

Абу-Кир и Абу-Сир 
Някога в Искандрия живели Абу-Кир бояджията и Абу-Сир бръснарят. Дюкяните им се намирали един до друг на пазарището. Абу-Кир бил лош човек — лъжец и измамник. Той искал да му предплащат за работата и сетне продавал дадените за боядисване тъкани. Парите пропилявал за ядене и пиене и когато хората идвали да си вземат оставената тъкан, бояджията ги лъжел, че още не бил я боядисал, и на края казвал, че някой я е откраднал.

Имало добри хора, които се помирявали със загубата, но други хулели Абу-Кир и дори се оплаквали от него при съдията.

Най-сетне измамите на Абу-Кир станали толкова многобройни, че той не смеел вече да се явява нито в дюкяна си, нито по улиците и започнал да се крие в бръснарницата на съседа си Абу-Сир.

— Защо мамиш хората и ги ограбваш? — рекъл му веднъж Абу-Сир.

— Какво да правя, като съм сиромах човек — отвърнал Абу-Кир. — Само бедността ми е причина за тоя мой грях.

— Имаш право — съгласил се Абу-Сир. — Ето и аз съм майстор в работата си, но малцина идват да се бръснат при мен, защото съм беден.

Тогава бояджията казал:

— А какво ни пречи да напуснем тоя град и да заминем за някоя чужда страна? И двамата си имаме занаята в ръцете и където и да отидем, все ще живеем по-добре.

И Абу-Кир дълго увещавал бръснаря да си опитат щастието по широкия свят и на края предложил:

— Ние ще станем побратими и който от нас работи, ще се грижи за другия, ако е безработен. А това, което спестим, ще слагаме в едно ковчеже и когато се върнем в Искандрия, ще си го поделим по равно.

— Тъй да бъде! — казал Абу-Сир.

И двамата се приготвили за път, качили се на един кораб и заминали още същия ден. А в кораба освен моряците имало сто и двадесет пътници и между тях — нито един бръснар.

Когато излезли в открито море, бръснарят рекъл на бояджията:[145]

— Храната ни скоро ще се свърши, но може би някой ще поиска да го обръсна и ще ми даде за това хляб и вода. Така ще се прехранваме, докато стигнем на сушата.

— Добре си намислил — казал бояджията, изтегнал се на дъските и скоро заспал.

А бръснарят си взел нещата за бръснене, метнал на рамото си една кърпа и тръгнал между пътниците. Някой му извикал:

— Майсторе, можеш ли да ме обръснеш?

И Абу-Сир го обръснал и пътникът му дал две житни питки, къс сирене и чаша вода. И други пътници пожелали да се обръснат и до вечерта бръснарят събрал доста храна и вода. Най-сетне той обръснал и капитана, който го поканил на вечеря.

— Благодаря, но аз ще вечерям с другаря си — рекъл Абу-Сир.

— Доведи и него — казал капитанът. — И докато вие пътувате с моя кораб, не се грижете за ядене. Идвайте да вечеряме заедно.

Абу-Сир отишъл при бояджията, събудил го и когато Абу-Кир видял донесената храна, посегнал към нея и започнал да яде.

— Чакай! — спрял го бръснарят. — Нека запазим тая храна, че може да ни дотрябва. Капитанът ни кани да вечеряме с него и да бъдем гости на трапезата му, докато пътуваме с неговия кораб.

— Хванала ме е морската болест и не мога да се държа на краката си — оплакал се бояджията. — Ти върви сам на вечеря, а аз ще похапна тук каквото си донесъл.

И Абу-Кир облещил очи като гладен тигър и загълтал лакомо храната, сякаш не бил ял няколко дни.

А Абу-Сир се разположил на капитанската трапеза и обяснил, че другарят му е заболял от морска болест.

— Ще му мине — казал капитанът и нагостил бръснаря с най-вкусни ястия.

Като се навечеряли, капитанът дал на Абу-Сир пълно блюдо с печено месо за болния му другар.

Абу-Сир занесъл блюдото на Абу-Кир, който бил изял вече всичката оставена храна и сега се нахвърлил още по-лакомо върху печеното месо.

На следния ден бръснарят отново отишъл да бръсне[146] пътниците и с получената храна пак нагостил бояджията, като добавил и изпратената от капитана вечеря.

Така минали много дни и Абу-Кир изяждал ненаситно всичко, каквото му носел Абу-Сир.

Най-сетне корабът стигнал до някакъв непознат град и двамата побратими слезли на брега и се настанили в един хан. Абу-Сир купил месо и се запретнал да го готви, а Абу-Кир още с влизането си в хана легнал и заспал. Когато приготвил гозбата, бръснарят събудил другаря си и го поканил на обед. Абу-Кир излапал всичкото ястие в тенджерата и като се оплакал, че още не му е минала морската болест, изтегнал се на одъра и отново заспал.

Всеки ден Абу-Сир отивал в града на работа и вечер се прибирал, будел бояджията и го гощавал по братски.....още

Salmon fishing in theYemen 2011 - Риболов в пустинята 2011