Той не притежава много: нито работа
ни покрив, ни великите надежди,
но си има облак във ръката
и си мисли, щом го стисне,
над града ще падне дъжд,
и си мисли, би разнищил
пухкавото му валмо на мъгла от
фини нишки да изтрие всичко с нея,
и си мисли, че ще може да издуха
тъй високо тоз часовник от глухарче,
та не би се приземил отново,
мисли си, че би го хапнал,
вкус на бяла ружа, плъзгаща се в него,
пълнеща го с празнота, дордето
се превърне във пространство,
и си мисли, щом е празен и изпълнен,
вече може да отплува.
http://chitanka.info/text/21166-momcheto-s-oblak-v-ryka
