събота, 15 декември 2012 г.
петък, 14 декември 2012 г.
_thumb1.JPG)
четвъртък, 13 декември 2012 г.
13.12.2012
Хората са създадени за да бъдат обичани, а вещите да бъдат употребявани - жалко, че в днешно време се употребяват хора, а се обичат вещи....
сряда, 12 декември 2012 г.
Приказки - Хауф, Вилхелм
Обичам да чета приказки... особено, когато се чувствам така разколебана, обезверена, тъжна... Те ме връщат там, където и когато бях цяла... А, тези са ми любимите, за особено тежки случаи! Вземам изданието от 1966 г., това с невероятните илюстрации на Петър Чуклев и не зная дали те или самата история са моят портал във времето... Време е за Вилхелм Хауф...
Керванът
Веднъж един керван пътувал през пустинята. Из необятната равнина, където
взорът съзирал само пясъци и небе, отдалеч се носел звънът на камилски и
конски хлопки.
Най-напред гъст облак прах издавал приближаването на кервана, а когато през него преминавал ветрец, проблясвали лъскави оръжия и пищни одежди. Такъв се сторил керванът на мъжа, който го наближавал отстрани. Той яздел хубав арабски кон, оседлан с покривало на тигрови шарки; водел го с тъмночервени юзди със сребърни звънчета, а на главата на коня се веели красиви пера. Ездачът бил личен, а облеклото му подхождало на разкошния кон – алено сетре и шалвари, на главата бял тюрбан, богато извезан със златна сърма, а от едната му страна висял ятаган с богато украсена дръжка. Тюрбанът му, който бил смъкнат ниско над лицето и черните очи, които святкали изпод гъстите вежди, дългите мустаци, които висели под извития нос, му придавали див, дързък вид.
Щом наближил на петдесетина крачки от кервана, ездачът пришпорил коня си и за няколко мига настигнал водачите му. Било толкова необичайно самотен ездач да язди сред пустинята, че стражите, опасявайки се от нападение, извадили копията.
– Какво правите?! – викнал им ездачът, като видял, че го посрещат така враждебно. – Да не мислите че сам човек ще тръгне да напада кервана ви?
Засрамени стражите отново размахали копията, но водачът им се насочил към чужденеца и попитал за намеренията му.
– Чий е керванът? – попитал чужденецът.
– Той не е само на един човек, а на няколко търговци, които се прибират от Мека в родния си град, а ние ги съпровождаме през пустинята, защото се случва всякаква пасмина да притеснява пътниците.
– Тогава ме заведи при търговците – пожелал чужденецът.
– Сега не може, защото не бива да спираме, а търговците са на най-малко четвърт час оттук, но ако яздите с мен, докато спрем за обедна почивка, желанието ви ще бъде изпълнено.
Най-напред гъст облак прах издавал приближаването на кервана, а когато през него преминавал ветрец, проблясвали лъскави оръжия и пищни одежди. Такъв се сторил керванът на мъжа, който го наближавал отстрани. Той яздел хубав арабски кон, оседлан с покривало на тигрови шарки; водел го с тъмночервени юзди със сребърни звънчета, а на главата на коня се веели красиви пера. Ездачът бил личен, а облеклото му подхождало на разкошния кон – алено сетре и шалвари, на главата бял тюрбан, богато извезан със златна сърма, а от едната му страна висял ятаган с богато украсена дръжка. Тюрбанът му, който бил смъкнат ниско над лицето и черните очи, които святкали изпод гъстите вежди, дългите мустаци, които висели под извития нос, му придавали див, дързък вид.
Щом наближил на петдесетина крачки от кервана, ездачът пришпорил коня си и за няколко мига настигнал водачите му. Било толкова необичайно самотен ездач да язди сред пустинята, че стражите, опасявайки се от нападение, извадили копията.
– Какво правите?! – викнал им ездачът, като видял, че го посрещат така враждебно. – Да не мислите че сам човек ще тръгне да напада кервана ви?
Засрамени стражите отново размахали копията, но водачът им се насочил към чужденеца и попитал за намеренията му.
– Чий е керванът? – попитал чужденецът.
– Той не е само на един човек, а на няколко търговци, които се прибират от Мека в родния си град, а ние ги съпровождаме през пустинята, защото се случва всякаква пасмина да притеснява пътниците.
– Тогава ме заведи при търговците – пожелал чужденецът.
– Сега не може, защото не бива да спираме, а търговците са на най-малко четвърт час оттук, но ако яздите с мен, докато спрем за обедна почивка, желанието ви ще бъде изпълнено.
Чужденецът не отвърнал нищо, извадил дългото си наргиле, закрепено
отстрани на седлото му, и като яздел редом с водача, започнал здраво да
дърпа от него. Водачът на стражата не знаел какво да прави с чужденеца,
не се осмелявал да попита за името му и колкото и да се стараел да
завърже разговор с него, на различните му опити: “Пушите хубав тютюн”
или “Враният ат си го бива, бърз ход има”, му се отвръщало кратко: “Да,
да!” Най-после стигнали до мястото, на което щели да почиват до пладне.
Водачът поставил хората си на стража и се спрял да почака с чужденеца
пристигането на кервана. Трийсет камили с тежък товар минали покрай тях,
придружени от въоръжени мъже. След тях на хубави коне се задали
петимата търговци, на които бил керванът. Повечето били мъже в
напреднала възраст, сериозни и с положение, както се виждало. Само един
изглеждал по-млад от другите, както и по-весел и жив. Колоната
завършвала с цяла сюрия от камили и товарни коне.
Разпънали шатри, а камилите и конете завързали наоколо. В средата дигнали голяма шатра от син свилен плат. Натам повел водачът на стражата чужденеца. Като отметнали завесата и влезли вътре, двамата заварили петимата търговци седнали на извезан със сърма миндерлък, а черни роби им поднасяли гозби и напитки.
– Кого ни водиш? – подвикнал младият търговец на водача, но преди още той да успее да отговори, чужденецът заразправял:
Разпънали шатри, а камилите и конете завързали наоколо. В средата дигнали голяма шатра от син свилен плат. Натам повел водачът на стражата чужденеца. Като отметнали завесата и влезли вътре, двамата заварили петимата търговци седнали на извезан със сърма миндерлък, а черни роби им поднасяли гозби и напитки.
– Кого ни водиш? – подвикнал младият търговец на водача, но преди още той да успее да отговори, чужденецът заразправял:
– Името ми е Селим Барух и съм от Багдат. На път за Мека ме нападнаха
разбойници и преди три дни успях тайно да се спася от пленничество.
Великият пророк ми помогна да чуя хлопките на кервана ви и така се
озовах при вас. Позволете ми да пътувам във вашата компания. Няма да
дарите закрилата си на недостоен човек, а пристигнем ли в Багдат, щедро
ще се отплатя за добрината ви, защото аз съм племенник на великия везир.
Тогава най-възрастният от търговците рекъл:
– Селим Барух, добре дошъл под сянката ни! За нас е радост да ти помогнем! Но първо седни, яж и пий заедно с нас!
Селим Барух седнал при търговците, ял и пил с тях. След като се нахранили, робите вдигнали съдовете и донесли дълги наргилета и турски шербет.
Търговците седели дълго време мълчаливо, пушели и гледали как синкавите кълбенца на дима се извиват и източват и как накрая изчезват във въздуха. Най-сетне мълчанието било нарушено от младия търговец:
– Било на кон или на маса, така ни минава времето вече трети ден – заговорил той. – Тежи ми страшна скука, защото съм навикнал след ядене да се любувам на танцьори или да слушам музика. Не знаете ли нещо, приятели, което може да ни разсее?
Четиримата по-стари търговци продължили да пушат, но се виждало, че сериозно са се замислили. Чужденецът обаче казал:
– Ако ми позволите, ще ви предложа нещо. Мисля си, че на всяко място за отдих някой от нас може да разказва на другите по някоя история. Така времето ни ще минава неусетно.
– Селим Барух, думите ти са прави – рекъл Ахмет, най-старият измежду търговците. – Да приемем предложението му!
– Радвам се, че ви допада – отвърнал Селим, – но за да се убедите, че си заслужава, искам аз да сложа началото.
Петимата търговци се сместили доволни и направили място на чужденеца в средата. Робите отново налели високите чаши, напълнили наргилетата на господарите си с пресен тютюн и донесли тлеещ въглен за разпалване. А Селим си освежил устата с хубава глътка шербет, погладил мустаците си и започнал:
– Чуйте историята за Халифа Щърк:
Халифът щърк
Един хубав следобед багдатският халиф Хасид си седял удобно на дивана. Денят бил горещ, той тъкмо бил станал от краткия си следобеден сън и видът му бил напълно свеж. Пушел дълго наргиле от розово дърво, посръбвал си от кафето, което му сипвал един роб, и както всеки път, когато му се услаждало, доволно си поглаждал мустаците. Накратко, по всичко личало, че халифът се чувствал наистина добре. По това време с него можело да се разговаря много спокойно, защото бил благ и общителен. По тази причина великият везир Мансор го навестявал всеки ден именно в този час.
Както винаги той се появил и този следобед, но.......... още
Тогава най-възрастният от търговците рекъл:
– Селим Барух, добре дошъл под сянката ни! За нас е радост да ти помогнем! Но първо седни, яж и пий заедно с нас!
Селим Барух седнал при търговците, ял и пил с тях. След като се нахранили, робите вдигнали съдовете и донесли дълги наргилета и турски шербет.
Търговците седели дълго време мълчаливо, пушели и гледали как синкавите кълбенца на дима се извиват и източват и как накрая изчезват във въздуха. Най-сетне мълчанието било нарушено от младия търговец:
– Било на кон или на маса, така ни минава времето вече трети ден – заговорил той. – Тежи ми страшна скука, защото съм навикнал след ядене да се любувам на танцьори или да слушам музика. Не знаете ли нещо, приятели, което може да ни разсее?
Четиримата по-стари търговци продължили да пушат, но се виждало, че сериозно са се замислили. Чужденецът обаче казал:
– Ако ми позволите, ще ви предложа нещо. Мисля си, че на всяко място за отдих някой от нас може да разказва на другите по някоя история. Така времето ни ще минава неусетно.
– Селим Барух, думите ти са прави – рекъл Ахмет, най-старият измежду търговците. – Да приемем предложението му!
– Радвам се, че ви допада – отвърнал Селим, – но за да се убедите, че си заслужава, искам аз да сложа началото.
Петимата търговци се сместили доволни и направили място на чужденеца в средата. Робите отново налели високите чаши, напълнили наргилетата на господарите си с пресен тютюн и донесли тлеещ въглен за разпалване. А Селим си освежил устата с хубава глътка шербет, погладил мустаците си и започнал:
– Чуйте историята за Халифа Щърк:
Халифът щърк
Един хубав следобед багдатският халиф Хасид си седял удобно на дивана. Денят бил горещ, той тъкмо бил станал от краткия си следобеден сън и видът му бил напълно свеж. Пушел дълго наргиле от розово дърво, посръбвал си от кафето, което му сипвал един роб, и както всеки път, когато му се услаждало, доволно си поглаждал мустаците. Накратко, по всичко личало, че халифът се чувствал наистина добре. По това време с него можело да се разговаря много спокойно, защото бил благ и общителен. По тази причина великият везир Мансор го навестявал всеки ден именно в този час.
Както винаги той се появил и този следобед, но.......... още
Заръките на крал Кормаг
Автор: Неизвестен автор
Не бъди твърде мъдър, не бъди твърде глупав;
Не бъди твърде самомнителен, не бъди твърде нерешителен;
Не бъди твърде надменен, не бъди твърде смирен;
Не бъди твърде приказлив, не бъди твърде мълчалив;
Не бъди твърде суров, не бъди твърде слаб.
Ако си твърде умен, тогава хората ще очакват твърде много от теб;
Ако си твърде глупав ще бъдеш измамен;
Ако си твърде самомнителен, ще те смятат за досаден;
Ако си твърде нерешителен, ще си без чест;
Ако си твърде приказлив ще бъдеш пренебрегван;
Ако си твърде мълчалив, няма да те почитат;
Ако си твърде груб ще те пречупят;
Ако си твърде слаб ще бъдеш свален от трона.
Това са някои от словата на крал Кормаг отправени към сина му, Каирби, като качества, които един добър крал трябва да има.
Те са извадки от средновековен ирландски текст наречен "Препоръките на крал Кормак"
Не бъди твърде мъдър, не бъди твърде глупав;
Не бъди твърде самомнителен, не бъди твърде нерешителен;
Не бъди твърде надменен, не бъди твърде смирен;
Не бъди твърде приказлив, не бъди твърде мълчалив;
Не бъди твърде суров, не бъди твърде слаб.
Ако си твърде умен, тогава хората ще очакват твърде много от теб;
Ако си твърде глупав ще бъдеш измамен;
Ако си твърде самомнителен, ще те смятат за досаден;
Ако си твърде нерешителен, ще си без чест;
Ако си твърде приказлив ще бъдеш пренебрегван;
Ако си твърде мълчалив, няма да те почитат;
Ако си твърде груб ще те пречупят;
Ако си твърде слаб ще бъдеш свален от трона.
Това са някои от словата на крал Кормаг отправени към сина му, Каирби, като качества, които един добър крал трябва да има.
Те са извадки от средновековен ирландски текст наречен "Препоръките на крал Кормак"
вторник, 11 декември 2012 г.
неделя, 9 декември 2012 г.
Одри Тоту
Amelie From Montmartre / Невероятната съдба на Амели Пулен (2001)
Режисьор : Жан-Пиер Жоне
В ролите : Одри Тоту, Матийо Касовиц, Руфус, Лорела Кравота, Серже Мерлин, Жамел Дебуз, Доминик Пиньон
Държава : Франция / Германия
http://zamunda.net/details.php?id=97493&hit=1
A Very Long Engagement / Най-Дългият Годеж (2004)
Режисьор : Жан-Пиер Жьоне
В ролите : Жан-Пиер Бекер, Жан-Пиер Дарусен, Кловис Корнияк, Марион Котийар, Доминик Бетенфелд, Одри Тоту, Гаспар ЮлиелДържава : Франция / САЩ
http://zamunda.net/details.php?id=97670&hit=1
De vrais mensonges / Сладки лъжи (2010)
Режисьор : Пиер Салвадори
В ролите : Одри Тоту, Сами Буаджила, Натали Бай, Джудит Чемла, Даниел Дювал, Дидие Брис и др.
Държава : Франция
http://zamunda.net/details.php?id=332901&hit=1
Режисьор : Жан-Пиер Жоне
В ролите : Одри Тоту, Матийо Касовиц, Руфус, Лорела Кравота, Серже Мерлин, Жамел Дебуз, Доминик Пиньон
Държава : Франция / Германия
http://zamunda.net/details.php?id=97493&hit=1
A Very Long Engagement / Най-Дългият Годеж (2004)
Режисьор : Жан-Пиер Жьоне
В ролите : Жан-Пиер Бекер, Жан-Пиер Дарусен, Кловис Корнияк, Марион Котийар, Доминик Бетенфелд, Одри Тоту, Гаспар ЮлиелДържава : Франция / САЩ
http://zamunda.net/details.php?id=97670&hit=1
De vrais mensonges / Сладки лъжи (2010)
Режисьор : Пиер Салвадори
В ролите : Одри Тоту, Сами Буаджила, Натали Бай, Джудит Чемла, Даниел Дювал, Дидие Брис и др.
Държава : Франция
http://zamunda.net/details.php?id=332901&hit=1
Абонамент за:
Публикации (Atom)