Малко по малко ставаш на четирийсет години, после на петдесет, на шейсет
и с всяко ново десетилетие се чувстваш по-съвършен. Длъжен си да
продължиш по пътя, макар че няма къде да стигнеш. Вселената се върти
постоянно и неумолимо, а заедно с нея и Земята, и Луната, но всичко се
движи единствено заради една тайна, заложена в нас, човеците. С това
познание ние, дервишите, ще продължим да танцуваме в любов и сърдечна
болка, дори и никой да не разбира какво правим. Ще танцуваме и при
свади, и в голяма война. Ще танцуваме и в обида и скръб, и в радост и
въодушевление, сами и заедно с други, бавно и бързо като течението на
вода. Ще танцуваме в кръвта си. Във всичко, което е било и е във
всемира, има съвършена хармония и тънко равновесие. Точките се менят
непрекъснато и се заместват една друга, кръгът обаче си остава
непокътнат. Правило номер трийсет и девет: „Частите може и да се
променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец,
напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е
заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо
не се променя.“
И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.
Нашата религия е религия на любовта. И всички ние сме свързани с верига
от сърца. Ако и когато някоя от брънките се повреди, някъде се добавя
друга. На мястото на всеки Шамс, който си е отишъл от този свят, ще се
появи друг — в различна епоха и с различно име.
Имената се менят, идват и си отиват, но същността остава непокътната...още
