Преди много, много години, в древен Китай, когато Буда все още се намирал в своето земно превъплъщение, сред многото истории, които се разказвали за него, била и тази, че е невъзможно да бъде разгневен, т.е. изкаран от кожата си. Той бил толкова балансирано и идеално същество, че не реагирал нито на обидите, нито на всякакви опити да бъде оскърбен по някакъв начин.
По същото това време в едно село живеел човек, който бил известен с това, че можел да изкара от равновесие всеки. Той така изкусно умеел да се заяжда, да се подиграва на хората, че абсолютно никой не можел да остане спокоен при контакт с него.
Та до този човек достигнала мълвата за невъзмутимия Буда. Тъй като нашия човек се гордеел със своето умение да изкара от кожата си всеки, с когото общува, до известна степен приел Буда като поредното предизвикателство.
„Охо-о-о, невъзмутим? – мислел си той. Само защото още не си е имал работа с мен.” И се отправил нашият човек в дълъг път.
Когато пристигнал, Буда го поканил при себе си. Оня веднага се „запретнал”: започнал да обижда Буда, да му се присмива, да го предизвиква, с две думи – всячески се опитвал да го изкара от равновесие. Буда оставал спокоен.
Човекът удвоил и утроил своите усилия, впрегнал цялото си въображение, измислял какви ли не обиди и остроти, ставал все по-злъчен и разюздан. Ако в началото си служел с подигравки и ирония, сега преминал към открити нападки и обидни прозвища.
Както и преди – Буда все така оставал спокоен.
Нашия човек се чувствал вече на края на силите си. Усещал, че арсеналът му започва да се изчерпва и затова впрегнал последни сили, за да измисли нови, по-тежки оскърбления. Усещал, че този път е надминал себе си…но Буда оставал спокоен, както преди.
И когато човекът се поспрял, за да си поеме дух и да се хвърли отново „в бой”, Буда благо промълвил:
„Кажи ми, моля те, може ли да ти задам един въпрос?”
Объркан, човекът нищо друго не можел да стори, освен да се съгласи:
„Да разбира се.”
И тогава Буда кротичко го попитал:
„Ако един човек е донесъл подарък на друг, но този, за когото бил предназначен подаръкът, отказва да го приеме. Тогава въпросът е – чий е този подарък?”„Ами то е ясно, подаръкът остава в този, който го е донесъл.” – все още в недоумение отвърнал човекът.
„Именно.” – промълвил Буда и кротко се усмихнал.Тогава човекът разбрал, че целия негатив, цялата злоба и злъч, които така усърдно изливал пред Буда, ще се наложи да си ги вземе обратно със себе си. И посрамен си тръгнал.
