събота, 29 декември 2012 г.

Happy New Year 2013

Снежни кокосови топчици

  Необходими продукти за 20-30 броя 
400 г бял шоколад
100 г краве масло
200 мл сметана
50 г натрошени целувки
3 с. л. Бейлис, кокосов ликьор или ром
100 г лешници
100 г кокосови стърготини


 Начин на приготвяне
1.Шоколадът се нарязва на ситно и се слага да се разтопи на бавен огън заедно с маслото и сметаната. Сместа се изстудява и се слага в хладилника. Добре е да престои поне 2 часа.
2.Към сгъстената шоколадова смес се прибавят целувките и алкохолът. Отново се охлажда няколко часа.


3.Оформят се малки топчета, в средата на които се слага по един лешник и се овалват в кокосови стърготини.

11-те забравени закона

Автор: Неизвестен автор
Законът за Привличането е древен закон, познат на малцина. Когато филмът "Тайната" се появи на бял свят, го разкри пред света, но след това мина време и все повече и повече хора започнаха да се оплакват, че Законът за Привличането не работи. Но това, което много хора не съзнават, е че във филма е изпусната доста ценна информация -десет други Вселенски закони. Законът за Привличането не е всичко, той е само част от други 11 Вселенски закони, наречени 11-те Забравени Закона.
Използвани заедно, тези 11 закона, превръщат Закона за Привличането в напълно безспирна сила, такава, че да превръща мислите ви в реалност по-бързо, отколкото бихте могли да си представите.

Ето кои са тези 11 забравени закона:

Законът за Мисленето гласи, че мислите създават реалността.

Законът за Наличността гласи, че има безгранична наличност във Вселената на всичко, което желаете. Вместо да вярвате в идеята за “липсата”, е нужно да разберете, че живеем във Вселена на изобилие и има (пре)достатъчно за всички. Искреното съзнаване на това изобилие е жизнено важно за привличането на богатство и изобилие в живота ви.

Законът за Привличането гласи, че привличаш това, към което насочваш вниманието си. Обръщайки внимание на неща, които ви правят нещастни, привличате още повече от тях. Но ако се фокусирате върху нещата, които ви правят щастливи и се усмихвате, тогава ще привлечете повече от тях в живота си.

Законът за Получаването гласи, че ще получите само това, което сте готови да получите. Например, може да искате 10 000 лв. на месец, но ако не вярвате, че това е възможно или, че го заслужавате, то никога няма да ги получите.

Законът за Нарастването е свързан с нарастването и подобряването на всеки аспект от живота ви. Без значение колко добър е животът ви, винаги има място за подобрение и разширение.

Законът за Отплащането гласи “Жънеш това, което посееш”. Семената на успех или на провал посявате в живота си? В живота, това, което влагате, това получавате. Каквото правите и “изпращате” като сигнал на Вселената, това и ще получите, за добро или за лошо.

Законът за Нулевото Съпротивление е един от най-игнорираните от всичките 11 забравени закона. Но също така е и един от най-мощните от тях. Този закон гласи, че това, срещу което се съпротивляваш, продължава да съществува. Това означава, че нещата, които не харесвате, стават по-силни. Колкото повече енергия влагате в омраза и съпротивление към тях, толкова по-силни и мощни стават те. Незнанието на този закон обяснява защо толкова много хора не успяват да използват Закона за Привличането успешно. Няма значение колко трудно би могло да е в началото, трябва да се научите да игнорирате нещата, които не харесвате и да пренасочвате вниманието си към тези, които ви правят щастливи.

Законът за Прошката гласи, че за да продължите напред в живота си, е нужно да се избавите (да простите) от болезнени събития от миналото си. Незнанието и не прилагането на този закон блокира изобилието във вашия живот.

Законът за Пожертването гласи, че за да спечелиш нещо, трябва да си готов да заплатиш съответната цена. Гледайте на този закон като инвестиране в по-добро бъдеще вместо като настояща саможертва.

Законът за Почитането гласи, че 11-те Забравени Закона ще работят за вас, ако ги почитате. Ако водите недисциплиниран живот и не успявате постоянно да практикувате тези 11 закона, тогава не се учудвайте, ако се провалите.

Законът за Успеха е комбинация от всички 11 закона. Той гласи, че можете да успеете, независимо от вашата среда, или от това колко лоши са били нещата в миналото. Успехът е ваше рождено право.

A$ap Rocky - Long Live A$ap

вторник, 25 декември 2012 г.

Train - Shake Up Christmas

Цветна кокосова крем супа от моркови


Снимка: Списание "Меню"

                      Необходими продукти за 4 порции
  • 2 с. л. олио
  • 1 глава лук, нарязана на ситно
  • 500 г моркови, обелени и нарязани на кръгчета
  • 500 г целина, обелена и нарязана на кубчета
  • 3 ч. ч. зеленчуков бульон
  • 2 с. л. кокосова сметана
  • 100 г пресен или замразен спанак
  •  сок от лимон на вкус
  • ½ нар
  •  сол на вкус
  •  черен пипер на вкус
  •  индийско орехче на вкус
                  Начин на приготвяне:

1.Олиото се загрява и в него се слага да се задуши лукът за 5 мин. на умерен огън. Прибавят се морковите и целината. Разбъркват се минута-две и се заливат с бульона. Варят се, докато омекнат. 
2.Отделя се 1/3 от супата, към нея се добавя спанакът, оставя се 1-2 мин. на огъня и се пасира. Пасира се и другата част от супата, като се добавя сметаната. Подправя се на вкус със сол, пипер, лимонов сок и индийско орехче. 
3.Супата се сервира в купички, като с оранжевата и зелената смес се правят различни фигури. Доукрасяват се с капки кокосова сметана и зърна от нар.
                
                   Украса: 

1.Спаначената смес се излива с каничка на линия в средата на супата. 
2.С помощта на дървена пръчица или шиш от зелената смес се изтеглят черти в двете посоки, оформени като клони на елха. Посоката е отвътре навън. 
3.Същото действие се повтаря по протежение на цялата линия. 
4.С лъжичка се нанасят точици сметана, наподобяващи снежинки. 
5.Доукрасява се със зрънца от нас като коледна украса и нарязан копър за игличките.
Вариации:
Направете супата с тиква вместо с моркови.
Галерия

понеделник, 24 декември 2012 г.

Най-необикновените Коледни традиции


http://content.avenija.com/upload/topshop_BG/image/Ezine/christmas_traditions_150x300.jpgКоледа е един от най-популярните празници, защото практически се празнува в цял свят. Но начините на празнуване в различните места са много различни. Омръзна ти да хапваш едни и същи сладки, когато посещаваш роднини или приятели на Коледа? Вече не се вълнуваш от украсяването на коледното дърво? Искаш да направиш нещо ново на Коледа?
Ако отговорът е „да“, спри да търсиш на друго място. В тази статия са описани най-необичайните Коледни традиции, които хората извършват по това време на годината в различни точки на света. Ако очакваш да видиш Санта в някоя друга страна, можеш да останеш изненадан. Там не правят нещата, както у нас. Прочети кои са най-необичайните Коледни традиции.
Дяволът!
Дявол? Сигурно се чудиш защо дяволът е включен в списъка на най-необичайните традиции. В Словения това не е необичайно. Това е така, защото сме свикнали. С изненада ще откриеш, че дяволите не са познати никъде по света с такава традиция, каквато в Алпийските страни.
Дяволът е митологично създание, придружаващо Санта или Свети Никола и търсещо непослушни деца. Когато хване някое дете, го оковава във вериги и го хвърля в тъмница, за да си приготви вечеря от него. Такива Дяволи има в Словения, Унгария и Австрия. Да си признаем – пияни мъже, облечени като демони и дрънкащи с вериги, могат да са наистина странни и страшни.
Скрий метлата
Следващата интересна традиция идва от Норвегия. Коледа в Норвегия не е само време за разпускане и преяждане. По това време се събуждат много зли създания като духове и вещици. Особено вещиците могат да направят това време на годината много трудно. Те крадат „невинните“ метли на домакинствата от селото. Спомни си различни истории за вещици. Те не се возят в коли или автобуси. Средството им за транспорт е обикновена кухненска метла. Затова домакините в Норвегия крият метлите си всяка година. Лоша поличба е, ако вещици летят наоколо с откраднати метли. Но това не е единственото, което норвежците правят. По време на празниците, мъжете понякога излизат от къщите си и стрелят с пушки по няколко пъти. Правят го, за да уплашат досадните вещици. Затова, ако току-що си си купил нова метла и си загрижен за нея, скрий я, без да се притесняваш. Не искаш да я яхне някоя луда вещица, нали?
Каликанцарой
Гърция също не е напълно безопасна от страна на зли създания. Единствената разлика е, че те нямат вещици, а Каликанцарой. Това са зли духове, живеещи под земята, които излизат по време на Коледа. Не се връщат обратно до 6-ти януари. За щастие, има начин да се предпазиш от злите създания.
Според легендите, духовете правят зли неща през нощта. Хората не гасят огъня в огнищата, за да не нахлуят духовете в къщите им..... още

Zeitgeist 2012

четвъртък, 13 декември 2012 г.

13.12.2012

Хората са създадени за да бъдат обичани, а вещите да бъдат употребявани - жалко, че в днешно време се употребяват хора, а се обичат вещи....

сряда, 12 декември 2012 г.

Приказки - Хауф, Вилхелм

Обичам да чета приказки... особено, когато се чувствам така разколебана, обезверена, тъжна... Те ме връщат там, където и когато бях цяла... А, тези са ми любимите, за особено тежки случаи! Вземам изданието от 1966 г., това с невероятните илюстрации на Петър Чуклев и не зная дали те или самата история са моят портал във времето... Време е за Вилхелм Хауф...

Керванът 
                                                                                                                    

Веднъж един керван пътувал през пустинята. Из необятната равнина, където взорът съзирал само пясъци и небе, отдалеч се носел звънът на камилски и конски хлопки.
Най-напред гъст облак прах издавал приближаването на кервана, а когато през него преминавал ветрец, проблясвали лъскави оръжия и пищни одежди. Такъв се сторил керванът на мъжа, който го наближавал отстрани. Той яздел хубав арабски кон, оседлан с покривало на тигрови шарки; водел го с тъмночервени юзди със сребърни звънчета, а на главата на коня се веели красиви пера. Ездачът бил личен, а облеклото му подхождало на разкошния кон – алено сетре и шалвари, на главата бял тюрбан, богато извезан със златна сърма, а от едната му страна висял ятаган с богато украсена дръжка. Тюрбанът му, който бил смъкнат ниско над лицето и черните очи, които святкали изпод гъстите вежди, дългите мустаци, които висели под извития нос, му придавали див, дързък вид.
Щом наближил на петдесетина крачки от кервана, ездачът пришпорил коня си и за няколко мига настигнал водачите му. Било толкова необичайно самотен ездач да язди сред пустинята, че стражите, опасявайки се от нападение, извадили копията.
– Какво правите?! – викнал им ездачът, като видял, че го посрещат така враждебно. – Да не мислите че сам човек ще тръгне да напада кервана ви?
Засрамени стражите отново размахали копията, но водачът им се насочил към чужденеца и попитал за намеренията му.
– Чий е керванът? – попитал чужденецът.
– Той не е само на един човек, а на няколко търговци, които се прибират от Мека в родния си град, а ние ги съпровождаме през пустинята, защото се случва всякаква пасмина да притеснява пътниците.
– Тогава ме заведи при търговците – пожелал чужденецът.
– Сега не може, защото не бива да спираме, а търговците са на най-малко четвърт час оттук, но ако яздите с мен, докато спрем за обедна почивка, желанието ви ще бъде изпълнено. 
Чужденецът не отвърнал нищо, извадил дългото си наргиле, закрепено отстрани на седлото му, и като яздел редом с водача, започнал здраво да дърпа от него. Водачът на стражата не знаел какво да прави с чужденеца, не се осмелявал да попита за името му и колкото и да се стараел да завърже разговор с него, на различните му опити: “Пушите хубав тютюн” или “Враният ат си го бива, бърз ход има”, му се отвръщало кратко: “Да, да!” Най-после стигнали до мястото, на което щели да почиват до пладне. Водачът поставил хората си на стража и се спрял да почака с чужденеца пристигането на кервана. Трийсет камили с тежък товар минали покрай тях, придружени от въоръжени мъже. След тях на хубави коне се задали петимата търговци, на които бил керванът. Повечето били мъже в напреднала възраст, сериозни и с положение, както се виждало. Само един изглеждал по-млад от другите, както и по-весел и жив. Колоната завършвала с цяла сюрия от камили и товарни коне.
Разпънали шатри, а камилите и конете завързали наоколо. В средата дигнали голяма шатра от син свилен плат. Натам повел водачът на стражата чужденеца. Като отметнали завесата и влезли вътре, двамата заварили петимата търговци седнали на извезан със сърма миндерлък, а черни роби им поднасяли гозби и напитки.
– Кого ни водиш? – подвикнал младият търговец на водача, но преди още той да успее да отговори, чужденецът заразправял:
– Името ми е Селим Барух и съм от Багдат. На път за Мека ме нападнаха разбойници и преди три дни успях тайно да се спася от пленничество. Великият пророк ми помогна да чуя хлопките на кервана ви и така се озовах при вас. Позволете ми да пътувам във вашата компания. Няма да дарите закрилата си на недостоен човек, а пристигнем ли в Багдат, щедро ще се отплатя за добрината ви, защото аз съм племенник на великия везир.
Тогава най-възрастният от търговците рекъл:
– Селим Барух, добре дошъл под сянката ни! За нас е радост да ти помогнем! Но първо седни, яж и пий заедно с нас!
Селим Барух седнал при търговците, ял и пил с тях. След като се нахранили, робите вдигнали съдовете и донесли дълги наргилета и турски шербет.
Търговците седели дълго време мълчаливо, пушели и гледали как синкавите кълбенца на дима се извиват и източват и как накрая изчезват във въздуха. Най-сетне мълчанието било нарушено от младия търговец:
– Било на кон или на маса, така ни минава времето вече трети ден – заговорил той. – Тежи ми страшна скука, защото съм навикнал след ядене да се любувам на танцьори или да слушам музика. Не знаете ли нещо, приятели, което може да ни разсее?
Четиримата по-стари търговци продължили да пушат, но се виждало, че сериозно са се замислили. Чужденецът обаче казал:
– Ако ми позволите, ще ви предложа нещо. Мисля си, че на всяко място за отдих някой от нас може да разказва на другите по някоя история. Така времето ни ще минава неусетно.
– Селим Барух, думите ти са прави – рекъл Ахмет, най-старият измежду търговците. – Да приемем предложението му!
– Радвам се, че ви допада – отвърнал Селим, – но за да се убедите, че си заслужава, искам аз да сложа началото.
Петимата търговци се сместили доволни и направили място на чужденеца в средата. Робите отново налели високите чаши, напълнили наргилетата на господарите си с пресен тютюн и донесли тлеещ въглен за разпалване. А Селим си освежил устата с хубава глътка шербет, погладил мустаците си и започнал:
– Чуйте историята за Халифа Щърк:

Халифът щърк
                                                                                                                    

Един хубав следобед багдатският халиф Хасид си седял удобно на дивана. Денят бил горещ, той тъкмо бил станал от краткия си следобеден сън и видът му бил напълно свеж. Пушел дълго наргиле от розово дърво, посръбвал си от кафето, което му сипвал един роб, и както всеки път, когато му се услаждало, доволно си поглаждал мустаците. Накратко, по всичко личало, че халифът се чувствал наистина добре. По това време с него можело да се разговаря много спокойно, защото бил благ и общителен. По тази причина великият везир Мансор го навестявал всеки ден именно в този час.
Както винаги той се появил и този следобед, но.......... още

Заръките на крал Кормаг

Автор: Неизвестен автор

Не бъди твърде мъдър, не бъди твърде глупав;

Не бъди твърде самомнителен, не бъди твърде нерешителен;

Не бъди твърде надменен, не бъди твърде смирен;

Не бъди твърде приказлив, не бъди твърде мълчалив;

Не бъди твърде суров, не бъди твърде слаб.


Ако си твърде умен, тогава хората ще очакват твърде много от теб;

Ако си твърде глупав ще бъдеш измамен;

 Ако си твърде самомнителен, ще те смятат за досаден;

Ако си твърде нерешителен, ще си без чест;

Ако си твърде приказлив ще бъдеш пренебрегван;

Ако си твърде мълчалив, няма да те почитат;

Ако си твърде груб ще те пречупят;

Ако си твърде слаб ще бъдеш свален от трона.


Това са някои от словата на крал Кормаг отправени към сина му, Каирби, като качества, които един добър крал трябва да има.
Те са извадки от средновековен ирландски текст наречен "Препоръките на крал Кормак"

неделя, 9 декември 2012 г.

Одри Тоту

Amelie From Montmartre / Невероятната съдба на Амели Пулен (2001)
Режисьор : Жан-Пиер Жоне
В ролите : Одри Тоту, Матийо Касовиц, Руфус, Лорела Кравота, Серже Мерлин, Жамел Дебуз, Доминик Пиньон
Държава : Франция / Германия
http://zamunda.net/details.php?id=97493&hit=1

A Very Long Engagement / Най-Дългият Годеж (2004)
Режисьор : Жан-Пиер Жьоне
В ролите : Жан-Пиер Бекер, Жан-Пиер Дарусен, Кловис Корнияк, Марион Котийар, Доминик Бетенфелд, Одри Тоту, Гаспар ЮлиелДържава : Франция / САЩ
http://zamunda.net/details.php?id=97670&hit=1

De vrais mensonges / Сладки лъжи (2010) 
Режисьор : Пиер Салвадори
В ролите : Одри Тоту, Сами Буаджила, Натали Бай, Джудит Чемла, Даниел Дювал, Дидие Брис и др. 
Държава : Франция 
http://zamunda.net/details.php?id=332901&hit=1

събота, 8 декември 2012 г.

СНЕЖИНКИ – БАЛЕРИНКИ


Идеята е взета от www.deviatsia.livejournal.com. Използват се листове А4 за принтер (тялото може да е от по-дебел картон, за да не се изкривява).


 Това е начинът, по който се нагъва квадратния лист, за да се изреже от него снежинката – поличка.
Това са шаблоните, по които са изрязвани поличките на балеринките.


Подготвили сме и шаблоните на самите балеринки. Отварят се в PDF format.

http://krokotak.com/2012/11/snezhinki-balerinki-za-sratchni-mayki/

неделя, 2 декември 2012 г.

Предпразнично..... сладки и бисквити

Необичайни сладки

Японският артист, по известен с псевдонима си  “Cookie Boy” създава уникални сладки под формата на животинки или други подобни обекти. Тези чудесни сладкарски произведения се правят по специални поводи като рождени дни, юбилеи или сватби.


 http://uhaaa.com/top-10-snimki-na-denya-neobichayni-sladki


Какаови бисквити


 Продукти:
  • 1 ч ч брашно
  • 1/2 ч ч пудра захар
  • 1/4 ч ч тъмно какао
  • 1/2 ч ч масло нарязано на малки парчета
  • 1-2 капки ванилова есенция 
  • щипка сол
  • около 60 – 70 г бял шоколад за украса
Брашното се пресява със захарта, какаото и солта. Разбърква за да се смесята хубаво продуктите.  Добавя се нарязаното масло и ванилията. Омесва се гладко тесто, което се оформя на малка топка. Покрива се фолио и се поставя за 2 часа в хладилник.
Върху набрашнен плот тестото се разточва на тънка кора. Изрязват се различни формички. Подреждат се в тава покрита с хартия за печене. Пекат се на 170- 180 С до готовност.
Шоколада се начупва на парченца. Разтапя с 1 ч л масло на водна баня и се украсяват бисквитките. Готовите бисквитки могат да се съхраняват затворени в метална кутия до 3-4 дни.

 http://vicktory.wordpress.com/2008/12/page/2/

Солената храна понижава нивата на хормоните на стреса

 

В проучване на учени от Синсинати, публикувано в сп. “Джърнъл ъв неуросайънс”, се прави най-неочакван извод по отношение на солта.
Оказва се, че солената храна понижава нивата на хормоните на стреса и повишава това на окситоцина, който участва в чувството за обич и интереса към социалните връзки.
Първоначално ефектът бил наблюдаван от бармани - гневни клиенти налитали на солено мезе като чипс или пържени картофки.
Учените от Синсинати направили експеримент с плъхове и открили, че реакцията им в напрегната ситуация зависи от това дали са яли солена храна. Тези с по-високо ниво на солта в кръвта показали по-ниска активност на области в мозъка, свързани със стреса.
Освен това изпитвали и по-малко страх в контактите с околните.

http://www.hrani.bg/articles/view/7/1091

събота, 1 декември 2012 г.

Просвещението....

Човек се ражда свободен, а навсякъде е с окови.  -  Жан-Жак Росо

A Royal Affair / Кралска афера (2012)
Главните роли на поверени на голямата звезда на датското кино Мадс Микелсен ("Казино Роял", "След сватбата", шведът Давид Денсик ("Момичето с татуирания дракон" и на младата надежда Алисия Викандер.

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

28.11.2012

 „Единственият начин да бъдеш щастлив, е да обичаш страданието.“ — Уди Алън
 
Парадоксално... интересно, като най-шареният калейдоскоп.... Ако искаш да живееш в сферата  на интелектуалните цапаници става, но на този етап от живота ми, лично за мен е невалидно... Да си щастлив значи точно това - да си щастлив, доверявайки се на някого или нещо безпрекословно, без да страдаш, ако не се получава... край! Честно и почтено! Човек никога не знае, какво печели, губейки и какво губи, печелейки нещо... Времето ще покаже...

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Къде се крие щастието -.К.Андерсен

Сега ще ви разкажа история за щастието. Всички познават щастието - на едни то се усмихва от година на година, на други в определени години, а има и такива хора, на които се усмихва веднъж в живота,  но такива, на които не се е усмихнало нито веднъж - не.
Няма да ви разказвам за това, че малките деца на земята изпраща Господ Бог, че той ги слага право на майчината гръд, че това може да се случи в богат замък, в уютна стая или право на полето, на студ и вятър, - това всеки го знае. Но това, което не всеки знае, а е от вярно по-вярно: когато Господ Бог праща на земята дете, праща заедно с него и щастието му. Само че щастието не остава на видно място, а се скрива на някое местенце, където най-малко очакваш да го намериш. Рано или късно, винаги се намира и това е най-хубавото от всичко! То може да се крие в ябълка като, например, щастието на един велик учен на име Нютон. Ябълката се изтърсила пред него на земята и в нея той открил своето щастие. Ако ти не знаеш тази история, помоли да ти я разкаже някой, който я знае, аз искам да разкажа друга - за крушата.
Имало едно време един бедняк, той се родил и израснал в недоимък, а и жена му донесла като зестра още. По професия бил стругар, правел дръжки и пръстенчета за чадъри и трудът му носел толкова, колкото едвам да прехранва семейството си.
"Няма щастие за мен!" - казвал той.
Тази история е истинска, аз мога даже да назова страната и мястото, където живеел нашият стругар, но не е ли все едно?
Първото и главно украшение на неговата градина била една червена офика, но там растяло и едно крушово дърво, само че без плодове. И цялото щастие на стругаря било скрито в това крушово дърво, в неговите невидими круши!
Една нощ се извила силна буря; във вестниците писали даже, че вятърът вдигнал голям дилижанс и го ударил в земята като треска. И въобще не е чудно, че такъв вятър откършил и клон от старата круша.
Внесли клона в работилницата и стругарят направил от него на шега голяма круша, по-малка, още по-малка и накрая няколко съвсем миниатюрни.
- Крайно време беше това дърво да роди круши! - казал той шеговито и раздал крушите на децата. - Нека си играят!
Към вещите, необходими в мрачните, дъждовни страни, се отнася, разбира се, и чадърът, но цялото семейство на стругаря минавало с един чадър. При силен вятър чадърът се обръщал наопаки, понякога даже се и чупел, но стругарят веднага го оправял. Едно било досадно, копчето на което се захващало пръстенчето на шнурчето, увиващо затворения чадър, често падало или се чупело самото пръстенче.
Веднъж копчето се откъснало и паднало на земята. Стругарят започнал да го търси, но вместо него намерил една от малките дървени круши, които дал на децата да си играят.
- Копчето вече няма да намеря! - казал стругарят. - Но мога да се възползвам от тази щуротия!
И той пробил каналче в средата на крушата, прекарал през него шнурчето и издърпал крушата плътно докрай. Толкова добра закопчалка до този момент чадърът никога не бил имал!
Изпращайки на следващата година в столицата дръжки за чадъри, той изпратил заедно с тях вместо старите закопчалки, няколко от своите резбовани круши. И помолил собственика на магазина да изпробва новите закопчалки. Последните попаднали в Америка и там скоро решили, че малките круши са далеч по-удобни от всякакви копчета и поискали занапред да получават само такива закопчалки.
Тогава закипяла работа! Били нужни хиляди круши! Стругарят се хванал за работа, струговал, струговал, цялото крушово дърво станало на малки круши. А крушите носели скилинги и далери!
- Та щастието ми се криело в крушовото дърво! - казал стругарят.
Той вече имал голяма работилница, държал калфи и чираци, винаги бил весел и често споменавал: "И в клечица понякога може да се крие щастие!"
Същото ще кажа и аз.
Казват: "Сложи бяла клечица в устата си и ще станеш невидим!" Но за това трябва да вземеш истинска клечица, която ни е дадена за щастие от Господ Бог. Ето, и на мен ми е дадена такава, и аз също като стругаря мога да извлека от нея звънко, блестящо, най-доброто злато на света - това злато, което блести като огънче в детските очи, звъни като смях от детските уста и от устата на родителите. Те четат моите приказки, а аз стоя насред стаята невидим - държа бяла клечица в устата си! И като видя, че са доволни от моята приказка, също ще кажа: "Да, и в клечица понякога може да се крие щастие!"
Ханс Кристиан Андерсен

Женски истории от студио Front


Шведската марка Front показа в Милано нова колекция вази под името Story Vases, в създаването на които се използва традиционната за зулусите техника на низане с мъниста.
Вазите «разказват» за съдбата на пет жени, които живеят в отдалечено село в южно-африканската провинция Квазулу-Натал.
Историите, записани от дизайнерите, представляват уникални свидетелства за ежедневния селски живот на пост-апартейдната Южна Африка. Както казват  дизайнерите: «това са  истории, които рядко разказват и рядко чуват».
Проектът започва с няколко разговори между Анна, София и Шарлота (студио Front) и африканските жени, които са разказали на дизайнерките за  своя живот, своите мъже и деца. Те са споделили с девойките своите надежди и мечти, размишлявали са за любовта, живота и смъртта. Засегнали са и такива сериозни теми, като вируса на СПИН, бедността, безработицата и други проблеми на своята страна. Жените разказали и за това, какво е за тях низането на мъниста,което не само осигурява на много местни жени  работа, но е и за тях важно средство за самоизразяване.


След това дизайнерите и разказвачите заедно избрали частите от  разговорите, с които им предстояло да работят по-нататък.Думите от получения текст всяка от жените набрала от мъниста, нанизвайки ги на метална тел.   От тази тел били формирани форми във вид на вази, в които след това се надувало стъклото.

събота, 24 ноември 2012 г.

Три пеперуди

Персийска притча

Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
– Той свети.
Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
– Той изгаря.
Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.

Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.

петък, 23 ноември 2012 г.

Езоп

Веднъж Езоп, голям майстор на кратките истории, излязъл от Атина. Той срещнал човек, който се връщал от Арго. Започнали да си говорят двамата. Човекът от Арго попитал Езоп: „Ти идваш от Атина. Разкажи ми моля те нещо за тамошните хора: що за хора са те, какъв е характерът им?”
Езоп помолил човека: „Отначало ти ми разкажи какви са хората в Арго”.
Човекът казал: „Доста раздразнителни, отблъскващи, агресивни, склонни към скандали”. И всичките тези качества се отразили върху лицето на този човек.
Езоп му казал: „За мое съжаление ти ще откриеш, че хората в Атина са съвсем същите.”
По-късно той срещнал друг човек, който също бил от Арго. Той веднага му задал същия въпрос: „Ти идваш от Атина, преживял си целия живот там – кажи ми – какви хора живеят в този град? Какви са по характер те?”
Езоп отново попитал: „Отначало ми кажи какви хора живеят в Арго?”
Човекът пламнал от носталгия… той имал много приятни спомени от хората в Арго. Неговото лице засияло и той казал: „Много приятни, дружелюбни, хубави хора, добри съседи”.
Езоп му казал: „ Щастлив съм да ти кажа, че в Атина ти ще намериш точно такива хора.”

Тази история е невероятно прекрасна.
В нея е разказана най-фундаменталната истина за човека: където и да отидете, вие навсякъде ще намерите самия себе си; на каквото и да хвърлите своя поглед, вие винаги ще се срещнете със самия себе си. Целият свят не е нищо друго, освен огледало на взаимоотношенията ни със света. Отново и отново ще срещате самия себе си и отново и отново няма да разбирате това.

Каменната гора в Мадагаскар

Резерват Цинги-де-Бемараха се простира от платото Бемараха до река Манамбулу, на площ 152 хиляди хектара. Това е най-голямата охраняема територия в Мадагаскар. Резерватът обхваща комплекс от карстови скали със сиво-син цвят и верига върхове с височина до 50 метра, причудливо обработвани от ветровете и водата в продължение на милиони години.

 
В тази „каменна гора” обитават виждащите се от далече снежнобели лемури.

 

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Рожден ден!!!

 
Днес съм се показала на бял свят!!! Баща ми е казвал, че като се е прибрал рано сутринта от дежурство, вуйна му Динка, акушерка в местния родилен дом, съобщила: "Честито, роди ти се дъщеря!!!"... Него ден, дядо е мачкал гроздето, правейки вино, чийто вкус все още усещам, със собственоръчно направена преса и години по-късно казваше: "Боряне, ти дойде с виното"... Тогава съм надала първия си вик, избързвайки с два месеца... килограм и шестстотин... Почти отписана, гледана в кутия от обувки, пълна с естествен памук... Аз, Боряна, показала се на бял свят в последния градус на Скорпиона, зная че каквото и да ме сполети ще възкръсна от пепелта като птицата Феникс, символ на моята планета Плутон!!!

събота, 17 ноември 2012 г.

Началото на края!!!


 Покой..  Измореният знае... Изморена съм от лъжи.... изморена съм от трябва....  В същност не от всички, има неизбежни и необходими - грижа към децата ни... зачитане на тези, които са ни създали... отговорност към онези, с които сме се обрекли да споделим живота си... вярност към приятелите ни... лоялност към бизнес партньорите ни...  и т.н. и т.н - универсални ценности - каквото и да ни струва... въпрос на дълг и чест - на това се крепи света!!! Но, когато става дума за, онази територия вътре в нас, която не бих отъждествила с друг израз, освен "синьо кадифе" там да преглътнеш другите "трябва" е пълна глупост!!! Парадоксално, но факт! Там всичко е на друга плоскост... Открит е пред защитен; истински пред куртоазен; да си с някой, когото желаеш с всяка фибра от тялото и душата си е пред всяко лустро; да си щастлив, когато той е до теб, а не фойерверк от нерви; да не го нараняваш, когато е застанал зад гърба ти, сервилничейки с "власт имащите"!... Тук компромисите са неприемливи, твърде нелепи! Защо ли? Направиш ли ги, онова светещото вътре в теб... го няма вече!!! Защо да продължаваш????

петък, 16 ноември 2012 г.

Хапче за ужасен ден!

Медитация

Кога да използваш този процес?
Когато искаш да се освободиш от напрежението.
Когато имаш нужда от по-лесен начин незабавно да повишиш вибрацията си.
Когато искаш да повишиш нивото на вибрацията си по принцип.
Когато искаш да усещаш Вътрешното си Същество.
Диапазонът на сегашната ти Емоционална нагласа.
Процесът Медитация ще бъде най-полезен за теб, ко­гато диапазонът на сегашната ти Емоционална наст­ройка е някъде между:
(1) Радост/Знание/Сила/Свобода/Любов/Признателност
и
(22) Страх/Скръб/Депресия/Отчаяние/Безсилие
(Ако не си сигурен каква е Емоционалната ти Нагла­са в момента погледни двайсет и двете категории в Емо­ционалната стълбица в двайсет и втора глава.)

Всяка мисъл, която задържаш продължително време се нарича убеждение. И много от убежденията ти служат изключително добре — например мислите, които са в хар­мония със знанието за Първоизточника и съвпадат с же­ланията ти. Но някои от убежденията ти не са в твоя полза като например мислите, че ти не си достоен или способен.
С разбиране на Законите на Вселената и с малко во­ля съзнателно да избираш мислите си можеш след вре­ме да замениш всички пречещи убеждения с животвор­ни вярвания. Този процес може да ти даде незабавната полза да смениш убежденията си за много по-кратко вре­ме. Ние наричаме този процес Медитация.
Ние на шега казваме на физическите си приятели, че причината да ги учим на процеса Медитация е, че е по-лесно да изчистите ума си и да не мислите за нищо, отколкото да мислите чисти, позитивни мисли. Защото когато успокоиш ума си не излъчваш мисъл, а когато не излъчваш мисли не излъчваш съпротивление. Когато не си активирал мисъл на съпротивление вибрацията на твоето същество е висока, бърза и чиста.
Представи си коркова тапа, която плува на повърх­ността на съд с вода. (Това представлява състоянието на чиста, бърза вибрация, което всъщност е естествено за теб.) Сега си представи, че задържаш тапата под водата. (Това е съпротивлението.) А сега представи си, че пус­каш тапата - виждаш я как се издига обратно на повър­хността на водата.
Точно както за корковата тапа е естествено да се носи на повърхността на водата за теб е естествено да прежи­вяваш високата, бърза, чиста вибрация без съпротив­лението, което й пречи. И както тапата, ако не правиш нещо, което да те задържа под водата, ще изскочиш об­ратно на повърхността, където ти е мястото. Не трябва да полагаш усилия да бъдеш във високата вибрация, защото тя е естествена за теб. Но трябва да спреш потока на мислите, които те карат да понижиш честотата на виб­рацията си. Важното е да престанеш да насочваш вни­манието си към нещата, които не позволяват на тапата ти да изплува или не ти позволяват да вибрираш в хар­мония с истинската си същност...още

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Приказка за блатната вещица

Фотография: Miriana Vladimir
Имало нейде (къде е - не знам)
блато, затънало в тиня.
Вещица блатна живеела там
в свойта зелена пустиня.
Никой не виждал как нощем сама
гола край блатото скита,
как се къпе на пълна луна,
как си разресва косите.
Как се е случило точно не знам
(може би знае луната)
минал по здрач странен пътник
оттам и видял я край нейното блато.
Ходил бил дълго, бил уморен,
търсел да види море, но...
сбъркал и блатото взел за море,
нея за морска сирена.
Странно - в очите й мъртви тогаз
изпод зелената тиня
бликнали бистри сълзи - тюркоаз,
чисти, прозрачни и сини.
.............................................
А пък рибари разказват до днес
как по изгрев вълните
(уж било блато, а всъщност море)
родили една Афродита.




четвъртък, 18 октомври 2012 г.

!!!

Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя..... Мечо Пух

SKYFALL - АDELE

Вирджиния Рекърдс/Sony Classical ще издадат саундтрака към предстоящия нов филм за Джеймс Бонд Skyfall™ („007 Координати: Скайфол”) с оригиналната музика на утвърдения филмов композитор – Томас Нюман. Филмът е продукция на Albert R. Broccoli EON Productions, Metro-Goldwyn-Mayer Studios и Sony Pictures Entertainment. Тази година се навършват 50 години от излизането на първия филм, озаглавен „Dr.. No” през 1962г.
На 05.10 се отбеляза световния ден на агент 007 като точно в 00:07 часа се състоя световната премиера на новия сингъл на Адел – Skyfall – официалната песен към предстоящия едноименен филм.

сряда, 17 октомври 2012 г.

Историята за чудното изкуство на един котарак - Притча

Имало едно време един майстор на сабя на име Шокен. В неговата къща, един огромен плъх вършел хиляди бели. Той тичал из нея дори посред бял ден. Един ден господарят на къщата затворил своя котарак в стаята, където се намирал плъха, за да може той да го хване. Но плъхът скочил на главата на котарака и го ухапал толкова жестоко, че той избягал, мяукайки силно. Тогава господарят на къщата намерил няколко съседски котарака, известни като много способни, и ги пуснал в стаята. Плъхът стоял притаен в един ъгъл и щом го наближавал някой котарак, той скачал върху него, захапвал го и го принуждавал да избяга. Плъхът изглеждал толкова страшен, че всички котараци се страхували да го атакуват. Силно разгневен, господарят започнал сам да преследва плъха, за да го убие. Но животното било толкова опитно, че убягвало всички негови удари и той не можел да го настигне.
Докато го гонил, господарят разцепил на две няколко врати, маси и прегради. Но плъхът все скачал във въздуха, бърз като светкавица, той ловко избягвал всички атаки на господаря. Накрая той скочил върху лицето му и го ухапал. Облян в пот, господарят повикал своя слуга и му казал:
- Говори се, че на шест или седем мили оттук живее най-силният котарак на света. Намери го и го доведи
Слугата довел котарака. Той сякаш не се различавал от другите и не изглеждал нито особено интелигентен, нито особено жив. Майсторът на сабя не очаквал от него кой знае какво. Все пак той отворил вратата и го пуснал в стаята, където се намирал плъхът. Бавно, спокойно котаракът влязъл, като че ли нищо необикновено не го очаквало. Но изведнъж плъхът се разтреперил от ужас, после се притаил. Котаракът просто се приближил с бавни стъпки, хванал плъха със зъбите си и го отнесъл.
Вечерта, победените от плъха котараци, се събрали в къщата на Шокен. Те почтително предложили почетното място на Стария котарак, като коленичили пред него и казали смирено:
- Ние минаваме всички за добри ловци. Ние се тренирахме, подострихме ноктите си, за да победим всички видове плъхове и дори кученцата и змиите. Никога не бяхме помисляли, че може да съществува толкова силен плъх. Но чрез какво изкуство, господарю, вие толкова лесно го победихте? Не крийте вашия метод и ни покажете тайната си.
Старият котарак започнал да се смее и казал:
.....................
....................
  
Ако нашето съзнание не е вече заето, нито развълнувано от нищо, светът такъв, какъвто той е, става напълно наш и едно с нас. Човек го приема тогава оттатък доброто и лошото, оттатък симпатията и антипатията. Без предразсъдъци, без да държи сметка за нищо. Всички противоположности, които ни се представят: печалба и загуба, добро и зло, радост или мъка, произхождат от нас. В цялата безбрежност на Небето и земята, следователно нищо не струва повече от нашата същност, усилието да бъда позната. Един древен поет казва: "Едно зрънце прах в окото и трите Вселени са вече прекалено тесни. Ако нищо не е важно за нас, и най-малкото легло ще ни стане вече твърде широко." Това означава: ако една прашинка влезе в окото ни, то не може вече да се отвори. Защото в него влиза нещо там, където може да се вижда добре, само ако нищо няма там. Това може да ни послужи за сравнение със съществото, което е Осветляваща светлина, свободна в себе си от всичко онова, което е "нещо". Но ако нещо заседне отпред, неговата способност не може да се прояви.
Един друг поет казва: "Ако човек е заобиколен от неприятели на брой сто хиляди, това, което той е сам по себе си като форма, е разрушено. Въпреки това, съществото е, и остава мое, колкото и да е силен неприятелят. Никой неприятел няма да влезе в него никога."
Конфуций казва: "Съществото, дори това на един беден човек, не може да бъде откраднато." Но ако съзнанието е в безпорядък, тогава нашето същество се обръща срещу нас.
Това е всичко, което мога да ви кажа. Слезте у себе си, променете се. Един Учител, никога не може повече от това да предаде нещо и да се опита да го обясни на ученика. Самият аз, единствено, мога да разпозная Истината и да я направя моя. Това се нарича интеграция (присъединяване към самия себе си). Истината минава от сърце на сърце. Гони с едно предаване по един неочакван път оттатък обучението и щастието. Това не означава да се противопоставяте на обучението на Майстора. Истината е, че и това също няма власт да предава самата истина. Дзен не е единствен в това отношение.
От духовните упражнения на старите майстори, възпитатели на душата, та до Изкуството, интеграцията (обединението) на самия себе си, е бил винаги основния център, който се е предавал от сърце на сърце, извън всякакъв традиционен метод. Смисълът на едно преподаване е само да подскаже търсенето на това, което всеки носи у себе си, без да го знае. Значи няма тайна, която Учителят да може да предаде на ученика. Да се преподава е лесно. Да се слуша също е лесно, но по трудното е да се осъзнае това, което е у самия тебе, да го откриеш и действително да го овладееш. Това се нарича да гледаш в своето собствено същество, да го съзерцаваш. Ако това ни се отдаде, ние имаме Сатори.
Това е голямото и велико Събуждане, вън от съня на илюзиите. Да се пробудиш, да гледаш в своето собствено същество, да усещаш самия себе си, всичко това е едно и също... още

събота, 1 септември 2012 г.

!!!

Колкото и добронамерени да се опитваме да бъдем, не приемем ли факта, че нашето щастие е нечие чуждо нещастие... означава да се откажем от него....

петък, 31 август 2012 г.

Тайните на готическите катедрали


Малцина знаят, че готическите катедрали са философски убежища на алхимиците, вградили в тези гигантски каменни книги древни посвещенчески тайни. Катедралите са съхранили под символиката на християнската иконография всички синтезирани формули на херметичното изкуство, готическите катедрали са хранилища за знанията на антични култури, овладявали чрез магия, наука и религия тайните на Вселената.
Според алхимиците преди хилядолетия е съществувала една единствена велика религия, подчиняваща законите на природата. Законът на числата например е свързан със серия математико-геометрични отношения, продиктувани на човека лично от Бога. Ако храмът е построен съобразно тези свещени пропорции с вплетени в строежа равностранни триъгълници, окръжности и арки, той се превръща в гигантска антена приемник, прихващаща божествената сила. Ако се спазват тайните индикации на древните архитекти за правилното разположение на камъка, тухлата, стъклото и останалите строителни материали, декорирани с магически символи като розата и кръста, катедралата антена се превръща в усилвател на магнитните и електрическите потоци, идващи от земните дълбини. Корените на тази типично езическа теза се крият в геоманцията - стара научна дисциплина на народите от Северна Европа, които считали, че планетата ни се пресича от плътна мрежа от невидими енергийни канали. Езичниците са изграждали своите монолитни храмове като Стоунхендж, Ейвъбъри и Карнак по протежение на тези живителни линии и геобиологични възли, след което боговете по-лесно слизали на Земята, а медиумните способности на хората и паранормалните феномени нараствали многократно.
Светът на хермитизма е изграден от елементи на еврейската кабала, египетската магия, келтските култове, саксонското езичество и християнския гностицизъм с привкус на питагорова геометрия.Обединявайки символите на различни религиозни философии, алхимиците са сътворили магическа азбука, понятна само на посветените. Херметистите са общували чрез тези идеограми, прибягвайки до остроумни кодове и поетични синоними, като така са избягвали риска да бъдат разкрити от Инквизицията. Доминиканските монаси са докладвали на светите служби за каквито и да е книги, съдържащи еретични твърдения, затова алхимиците са редактирали текстовете си с неразбираеми азбуки или само с рисунки. Прелиствайки например "Liber Mutus" ("Нямата книга"), непосветеният вижда само серия от абстрактни илюстрации, криещи сложни символики. Подобни са и посланията в барелефите на катедралите, съдържащи според алхимиците четворен смисъл - символичен, езотеричен, конструктивен и мистичен.
Тези гигантски книги от камък са изграждани, като е копиран планът на Храма на Йерусалим, построен през първото хилядолетие пр.н.е. от цар Соломон в почит към вечния бог и с призив за братство между хората. Според легендите Соломон е възложил издигането на храма на прочутия архитект Хирам, специалист по магическите значения на числата, и на неговия ученик Жак. Именно Жак е погледнал към бъдещето и е оставил в наследство на средновековните алхимици проектите за изграждането на готическите катедрали. Храмът на Йерусалим е най-свещеният символ на алхимическите общности, а от 1700 г. стилизирана версия на плана на сградата фигурира и сред символите на масонството. Масонските корпорации са пряк наследник на херметизма. Приели и съхранили древни философски и зидарски тайни, алхимиците ги пренасят чрез готическите градежи към съвремието.
Блестящите катедрали на Париж, Бурж, Шартър, Прага и Милано крият в камъка си безброй мистерии. Преди всичко готическият стил възниква внезапно на обществената сцена, без каквато и да е еволюция, а това е нещо необичайно в историята на изкуството, като се имат предвид предишните архитектурни стилове, например романския, и придава достоверност на хипотезата за тайната архитектурна техника, запазена през вековете. Новите църкви възникват върху свещени археологически места, абсидата на базиликите е обърната на югоизток, така че влизащите вярващи да се придвижват към Ориента, т.е. към Йерусалим, а сред библейските изображения на барелефите и стъклописите в епизодите, свързани с Исус и със Стария завет, са маскирани езически окултни тайни. Под статуята на Черната Богородица например се крие идолът на Забулената Изида - богинята на фараоните от Египет.
Какво е истинското значение на символите, вплетени в готическите катедрали?... още

 http://www.fliorir.com/fulltext/42_Tainite%20na%20goticeskite%20katedrali.htm

вторник, 28 август 2012 г.

Легенда за четирилистната детелина

Според едно старо поверие, достигнало до нас от древността, всяко от листенцата на четирилистната детелина си има своето специално значение:
~ първият лист символизира Вяра;
~ вторият лист означава Надежда;
~ третият лист е символ на Любов;
~ а четвъртият значи Щастие;

А древната легенда гласи, че да откриеш четирилистна детелина, се смята за много голям Късмет. Защото, ако имаш Вяра, таиш Надежда и търсиш с Любов, със сигурност ще намериш своето Щастие
...................................
Е, преди време открих не една, а две четирилистни детелини.... Но прословутото голямо щастие така и не ме споходи! Или може би ме е споходило? Вероятно всичко, което ми се случва е възможно най-доброто за мен, но аз виждам само малко парченце от пъзела, съставляващ живота ми... Ха-ха, поне едно е сигурно: Щом ме спохождат подобни мисли явно все още имам Вяра, тая Надежда и търся с Любов...

понеделник, 27 август 2012 г.

Един от най-ужасните дни в живота ми....

Днес съм тъжна... Ще си намеря приказка... Красива, такава която не съм чувала и чела, екзотична и дълга... Искам да се загубя в нея, да попия всяка дума, да ме отведе далеч от тук... Приказките на Шехерезада... От 1001-на все някоя ще ми е непозната!!!

Абу-Кир и Абу-Сир 
Някога в Искандрия живели Абу-Кир бояджията и Абу-Сир бръснарят. Дюкяните им се намирали един до друг на пазарището. Абу-Кир бил лош човек — лъжец и измамник. Той искал да му предплащат за работата и сетне продавал дадените за боядисване тъкани. Парите пропилявал за ядене и пиене и когато хората идвали да си вземат оставената тъкан, бояджията ги лъжел, че още не бил я боядисал, и на края казвал, че някой я е откраднал.
Имало добри хора, които се помирявали със загубата, но други хулели Абу-Кир и дори се оплаквали от него при съдията.
Най-сетне измамите на Абу-Кир станали толкова многобройни, че той не смеел вече да се явява нито в дюкяна си, нито по улиците и започнал да се крие в бръснарницата на съседа си Абу-Сир.
— Защо мамиш хората и ги ограбваш? — рекъл му веднъж Абу-Сир.
— Какво да правя, като съм сиромах човек — отвърнал Абу-Кир. — Само бедността ми е причина за тоя мой грях.
— Имаш право — съгласил се Абу-Сир. — Ето и аз съм майстор в работата си, но малцина идват да се бръснат при мен, защото съм беден.
Тогава бояджията казал:
— А какво ни пречи да напуснем тоя град и да заминем за някоя чужда страна? И двамата си имаме занаята в ръцете и където и да отидем, все ще живеем по-добре.
И Абу-Кир дълго увещавал бръснаря да си опитат щастието по широкия свят и на края предложил:
— Ние ще станем побратими и който от нас работи, ще се грижи за другия, ако е безработен. А това, което спестим, ще слагаме в едно ковчеже и когато се върнем в Искандрия, ще си го поделим по равно.
— Тъй да бъде! — казал Абу-Сир.
И двамата се приготвили за път, качили се на един кораб и заминали още същия ден. А в кораба освен моряците имало сто и двадесет пътници и между тях — нито един бръснар.
Когато излезли в открито море, бръснарят рекъл на бояджията:[145]
— Храната ни скоро ще се свърши, но може би някой ще поиска да го обръсна и ще ми даде за това хляб и вода. Така ще се прехранваме, докато стигнем на сушата.
— Добре си намислил — казал бояджията, изтегнал се на дъските и скоро заспал.
А бръснарят си взел нещата за бръснене, метнал на рамото си една кърпа и тръгнал между пътниците. Някой му извикал:
— Майсторе, можеш ли да ме обръснеш?
И Абу-Сир го обръснал и пътникът му дал две житни питки, къс сирене и чаша вода. И други пътници пожелали да се обръснат и до вечерта бръснарят събрал доста храна и вода. Най-сетне той обръснал и капитана, който го поканил на вечеря.
— Благодаря, но аз ще вечерям с другаря си — рекъл Абу-Сир.
— Доведи и него — казал капитанът. — И докато вие пътувате с моя кораб, не се грижете за ядене. Идвайте да вечеряме заедно.
Абу-Сир отишъл при бояджията, събудил го и когато Абу-Кир видял донесената храна, посегнал към нея и започнал да яде.
— Чакай! — спрял го бръснарят. — Нека запазим тая храна, че може да ни дотрябва. Капитанът ни кани да вечеряме с него и да бъдем гости на трапезата му, докато пътуваме с неговия кораб.
— Хванала ме е морската болест и не мога да се държа на краката си — оплакал се бояджията. — Ти върви сам на вечеря, а аз ще похапна тук каквото си донесъл.
И Абу-Кир облещил очи като гладен тигър и загълтал лакомо храната, сякаш не бил ял няколко дни.
А Абу-Сир се разположил на капитанската трапеза и обяснил, че другарят му е заболял от морска болест.
— Ще му мине — казал капитанът и нагостил бръснаря с най-вкусни ястия.
Като се навечеряли, капитанът дал на Абу-Сир пълно блюдо с печено месо за болния му другар.
Абу-Сир занесъл блюдото на Абу-Кир, който бил изял вече всичката оставена храна и сега се нахвърлил още по-лакомо върху печеното месо.
На следния ден бръснарят отново отишъл да бръсне[146] пътниците и с получената храна пак нагостил бояджията, като добавил и изпратената от капитана вечеря.
Така минали много дни и Абу-Кир изяждал ненаситно всичко, каквото му носел Абу-Сир.
Най-сетне корабът стигнал до някакъв непознат град и двамата побратими слезли на брега и се настанили в един хан. Абу-Сир купил месо и се запретнал да го готви, а Абу-Кир още с влизането си в хана легнал и заспал. Когато приготвил гозбата, бръснарят събудил другаря си и го поканил на обед. Абу-Кир излапал всичкото ястие в тенджерата и като се оплакал, че още не му е минала морската болест, изтегнал се на одъра и отново заспал.
Всеки ден Абу-Сир отивал в града на работа и вечер се прибирал, будел бояджията и го гощавал по братски.....още