Покой.. Измореният знае... Изморена съм от лъжи.... изморена съм от трябва.... В същност не от всички, има неизбежни и необходими - грижа към децата ни... зачитане на тези, които са ни създали... отговорност към онези, с които сме се обрекли да споделим живота си... вярност към приятелите ни... лоялност към бизнес партньорите ни... и т.н. и т.н - универсални ценности - каквото и да ни струва... въпрос на дълг и чест - на това се крепи света!!! Но, когато става дума за, онази територия вътре в нас, която не бих отъждествила с друг израз, освен "синьо кадифе" там да преглътнеш другите "трябва" е пълна глупост!!! Парадоксално, но факт! Там всичко е на друга плоскост... Открит е пред защитен; истински пред куртоазен; да си с някой, когото желаеш с всяка фибра от тялото и душата си е пред всяко лустро; да си щастлив, когато той е до теб, а не фойерверк от нерви; да не го нараняваш, когато е застанал зад гърба ти, сервилничейки с "власт имащите"!... Тук компромисите са неприемливи, твърде нелепи! Защо ли? Направиш ли ги, онова светещото вътре в теб... го няма вече!!! Защо да продължаваш????
