 |
| Фотография: Miriana Vladimir |
| Имало нейде (къде е - не знам) блато, затънало в тиня. Вещица блатна живеела там в свойта зелена пустиня. Никой не виждал как нощем сама гола край блатото скита, как се къпе на пълна луна, как си разресва косите. Как се е случило точно не знам (може би знае луната) минал по здрач странен пътник оттам и видял я край нейното блато. Ходил бил дълго, бил уморен, търсел да види море, но... сбъркал и блатото взел за море, нея за морска сирена. Странно - в очите й мъртви тогаз изпод зелената тиня бликнали бистри сълзи - тюркоаз, чисти, прозрачни и сини. ............................................. А пък рибари разказват до днес как по изгрев вълните (уж било блато, а всъщност море) родили една Афродита. |
|||
