петък, 2 декември 2011 г.

Животът е просто един безкраен път ........ ( притча за белият кон )

                  В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали : - Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари. - Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва? Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си. Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня. - Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия. - Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?! Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат! След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят : - Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие. - Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае, дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем. След няколко седмици, страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали: - Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия. Старецът отвърнал : - Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие... Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност, пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

вторник, 29 ноември 2011 г.

Разочарованията - предизвикателства за личностно развитие

        „Всичко, което не те убива, те прави по-силен.“
Фридрих Ницше
Животът на всеки от нас е низ от очаквания, не рядко следвани от разочарования. Разочарования от себе си, и от другите около нас. Често пъти ние се разочароваме от себе си, поради това, че не сме преценили достатъчно реално собствените си възможности. Мислим си, че сме силни и гъвкави, за да се справим с предизвикателството, което самите ние, или пък някой друг ни е отправил, но сме се лъгали. Целта се е оказала недостижима за нас и ние сме се провалили в изпълнението й. И тук идва момента на разочарованието от себе си. Не сме оправдали очакванията на хората, които ни обичат и вярват в нас. В съзнанието ни изникват безброй въпроси. Защо този път не успях, след като винаги съм успявал/а? С кои мои действия направих така че да се проваля? Отговорите на тези въпроси трябва да ни помогнат да не правим същите грешки в по-нататъшни подобни ситуации.
Съществува и друг вид разочарование-разочарованието от света. Най-близките ни, тези, на които най-много сме вярвали, в един момент ни нараняват с постъпките си. Сякаш това не са хората, които познаваме и обичаме. Държат се грубо, непривично за тях, правят и говорят неща, немислими преди това, предават ни.
Не по-малко разочароващо е да си недооценен от другите. Даваш всичко от себе си да се харесаш на някого, а той сякаш не вижда усилията ти. Тогава започваш да търсиш дали причината не е в теб. Може би това, което правиш не е достатъчно и е необходимо още, и още…
Разочароващо е и да знаеш, че повечето от хората, които ти помагат не го правят заради твоите лични качества, а заради облагата, която по-късно ще имат от теб. Заради това, което в даден момент ти би направил за тях. Не се замисляме колко хора, минавайки през живота ни грабят от нас с пълни шепи… Заради моменти като тези неизбежно е да не се разочароваш от хората. От цялата тази суета на света. Заобиколен си от хора с фалшиви усмивки, глупави лъжи и празни обещания.
Може ли в един такъв свят, съпътстван от толкова много разочарования да става дума за личностно развитие? Отговорът ми на този въпрос без колебание е положителен. Именно разочарованията правят личността силна и устремена напред. Разочарованията от себе си и от света около нас са катализатора, който отключва неподозирани възможности у хората. Желанието за доказване пред себе си и пред другите, въпреки разочарованията, са най-силната предпоставка за личностното развитие. Знаеш, че въпреки всички препятствия по пътя, въпреки света около теб, ти имаш възможности и можеш да се справиш. Трябва само да не се оставяш на разочарованията от самия себе си и от хората около теб да те прекършат. А такива винаги ще има.
Не бива да живеем с илюзията, че животът ни трябва да е идеален и лишен от разочарования. Ако тях ги нямаше, нямаше да си даваме сметка за наистина стойностните неща. Те ни отварят очите, карат ни да гледаме по-трезво на всичко, което ни се случва. Има ли разочарование, има и личностно развитие. Стремежът това разочарование да не се повтори, или да се намерят причините за него, тласка към подем личността. Човек се надига отново и отново, представяйки се в най-добрата си светлина, въпреки себе си, въпреки света.
Дадем ли си сметка, че светът не може да е идеален, ще понасяме по-лесно бремето на разочарованията. Това са предизвикателствата, които животът ни отправя. Те каляват характера ни, правят личността ни по-силна и непоклатима, тласкат ни напред.

петък, 25 ноември 2011 г.

Run Lola Run


 Може би най-странните същества 
на планетата.
Мистерията на въпросите без
отговор.
Кои сме ние?
От къде идваме?
Накъде отиваме?
Откъде зваем това, което си 
мислим, че знаем?
В какво изобщо вярваме?
Безброй въпроси
В търсене на отговор.....
отговор, който просто ни 
отвежда 
до нов въпрос....
с нов отговор водещ до нов въпрос....
Безкрайни въпроси.....
Но в края на краищата
въпросът не е ли винаги един същ?
С винаги един и същ отговор?
Топката се търкаля.
Играта продължава
90 минути. Това е факт.
Всичко останало е само теория.
И от тук започваме!


Линк към филма: http://www.zamunda.net/details.php?id=100044&hit=1

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Из "Алхимикът"


Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.

Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.

Но не по тоя начин завършва историята на Оскар Уайлд.

Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.

- Защо плачеш? - попитали ореадите.

- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.

- О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те. - В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.

- Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото.

- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? - отговорили изненадани ореадите. - Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?

Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:

- Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.

- Каква хубава история! - рече Алхимикът.

събота, 12 ноември 2011 г.

Pina 2011- Wim Wenders


Откривател на нова форма на изкуство
Не, това не беше ураган,
който помита всичко от сцената,
а просто... танцуващи хора,
които се движеха различно от очакваното.
Развълнуваха ме така, както не съм се вълнувал преди.
Няколко мига по-късно усетих как нещо ме стяга в гърдите
и след минути на невярващо изумление
дадох воля на чувствата си - разплаках се неудържимо.
Дали ми се беше случвало подобно нещо...
може би в живота, понякога в киносалона,
но не и когато наблюдавам движения, подредени в хореография.
Това не беше театър, нито пантомима, не беше балет или опера.
Пина е – както всички знаят – създател на нова форма на изкуство.
Театъра на танца.


Движението
Самото движение не ме е трогвало досега.
Винаги съм го смятал за даденост.
Някой се движи. Всичко се движи.
Чрез танцовия театър на Пина се научих да ценя жестове,
поза, поведение, езика на тялото –
нейната работа ме научи да ги уважавам.
Преоткривам ги всеки път, когато видя творба на Пина.
Често като ударен от гръм научавам отново и отново,
че най-простото и най-очевидното е най-трогателно –
в нашите тела е скътано истинско съкровище –
способността да изразиш себе си без думи!
Колко много истории могат да бъдат разказани
без помощта дори на едно изречение...
Вим Вендерс

петък, 11 ноември 2011 г.

Wings of Desire 1987 - Wim Wenders

КРИЛЕ НА ЖЕЛАНИЕТО
Виж!
Утехата да повдигнеш поглед нагоре към небето…
да видиш цветовете,светени от слънцето…
в очите на всички хора.....
Когато детето беше дете, то вървеше, размахало ръчички.
Искаше му се ручеят да е река, реката - буен поток,
а тази локва - море.
Когато детето беше дете,то не знаеше, че е дете.
Всичко беше изпълнено с живот, а животът - със смисъл.
Когато детето беше дете, то нямаше собствено мнение.
Нямаше навици.
Често, както си седеше, скръстило крака, изведнъж се втурваше нанякъде…
Имаше зализан кичур коса и не правеше гримаси…
когато го снимаха.


Когато детето беше дете, се задаваха такива въпроси:
Защо аз съм си аз, защо аз не съм ти?
Защо аз съм тук,защо не съм там?
Кога е започнало времето и къде свършва пространството?
Не е ли нашият живот под слънцето само един сън?
И всичко, което виждам, чувам и чувствам, не е ли само мираж на света преди сътворението му?
Съществува ли наистина зло,и хора, които да са наистина зли?
Как е възможно този, който съм аз,да не е бил тук, преди да се появя аз.
Как е възможно някога този, който съм, да не бъде повече този, който съм.
Детето се нуждае от кислород. Дишай дълбоко.

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Скорпион


Силната страна на Скорпиона през ноември 2011 ще бъдат слабостите на обкръжаващите. Търсете ги, и ще има на какво да се опрете, за да осъществите целите, които сте си поставили. Само че обърнете внимание, че слабостите, които се набиват на очи, съвсем не са онези, които са Ви нужни... Веднага ще забелязвате или онова, което искат да Ви покажат, или проекциите на някакви свои страхове и опасения. За Вас и опонентите те вероятно ще са различни. Само че ако човек Ви е нужен, за да можете посредством него да постигнете нещо, той трябва да Ви допълва, а не да Ви дублира... Това се отнася не само до достойнствата! Нали точно противоположните заряди се привличат!
Проблем през месеца ще бъде и Вашата самонадеяност. Решете какво можете, какво ще се получи, какво няма да се забележи и, напротив, какво ще бъде забелязано и оценено. Ако решите да участвате в конкурс, помнете,че първата половина на месеца е съвършено неподходяща за целта. Иначе убедете колегите и познатите си, да Ви помогнат, внушавайки им, че „победата Ви е в кърпа вързана”, но внимавайте да не загубите, поради несъответствие на формата. Не пилейте време и сили .....

понеделник, 31 октомври 2011 г.

Adele - Rolling In The Deep

Превод

Доверие


Приятелството, уважението и доверието са като стъклото - веднъж счупено,не се залепя... !!

Мартини - "Кърваво око"

Хелоуин е!!!!
                      
Съставки:                


60 мл джин или водка
15 мл сух вермут
1 маслинено око







Инструкции:

1. Поставете джина и вермута в шейкър с лед
2. Леко се разклаща и излива,прецеждаики ледът, в стъклена чаша за мартини
3. Гарнирайте с маслиновото око
Приготвяне на ледените "очи":
1 репичка
1 зелена маслина напълнена с чушка
"Очите" трябва да са приготвят ден преди да се използват.
Стъпка 1: Обелете репички,оставяйки тънки ивички червена коричка,наподобяващи кръвоносни съдове.
Стъпка 2: Използвайки върхът на зеленчуковата белачка или малък нож, внимателно се издълбава малка дупка във всяка репичка горе-долу с размер на маслина.
Стъпка 3: Натъпчете зелените маслини с малки парченца червена чушка
Стъпка 4: Поставете всяка репичка в отделна празна формичка за лед. Изрежете малко репичката отдолу ако е необходимо. Напълнете формичките с вода и замразете през нощта.

Доверието – нещо крехко


Доверието е мехлем за душата в изтощителния лабиринт на човешките взаимоотношения. То е крехко като цвете, но когато го има, живеем в хармония. Придобиваме чувството, че в неустойчивия свят има островчета на стабилност. Когато изчезне, настава хаос в душите ни.

Когато срещна непознат първо му давам доверието си в аванс – ей така, без причина, просто, защото другият отсреща заслужава този шанс. Не го ли оправдае, го губи завинаги. Може и да е доста крайно. Но е факт, че дълбоко доверие между двама души се гради бавно и дълго, то се доказва с ежедневни постъпки, а се руши твърде лесно, с един замах. Или най-малкото се посява отровното зрънце на съмнението, което като троянски кон превзема отвътре крепостта на безусловната вяра в другия.


Какво значи да имаш доверие в някого? Да си сигурен, че той няма да те предаде, да те измами, да злоупотреби с това, че си го допуснал опасно близо до себе си. То е да вярваш на нечии думи като на нещо вече случило се, без сянка на съмнение.

Съвсем не говоря за онази елементарна вяра в хората, която определяме като наивност. Дозата недоверие е нормална и естествена при малко познати хора. То е част от предпазните механизми, изградили се у нас в течение на времето. Това е плодът от горчивия ни опит и натрупаните разочарования. Няма човек, неизпитал тръпчивия вкус на измаменото доверие. Склонен е да обвинява себе си за това, че се е излъгал в очакванията си, че е повярвал в някого.

Има хора доверчиви по природа, има други хора – вечно съмняващи се. Прекалената доверчивост ни прави уязвими и беззащитни. Прекаленото съмнение ни кара да се затваряме в себе си, да не допускаме лесно другите и от това – да изглеждаме студени и дистинцирани.

Не е лесно да повярваш безусловно на друг човек, след като има приказка – „аз на себе си не вярвам, та камо ли на друг“. Ала и да се живее в състояние на „изопната струна“, на подозрителност е мрачно и тревожно. От една страна все пак става въпрос за характер – знаем го оня Тома Неверни, останал от библейските истории като символ на човека, който имал нужда от доказателства, за да повярва в каквото и да е. Е, доверието в житейския му смисъл също си е стабилно стъпило на материална основа – това са постъпките, жестовете, покритието между думи и дела, духовната близост. Това са всички онези количествени натрупвания, довели до качествените промени в отношенията ви.

Трудно се дават съвети на кого и кога да повярваш – има хора, които печелят доверието на другите бързо и лесно, това е нещо като талант. Кой знае къде е разковничето – в открития поглед и способността да гледат в очите, в лъчезарната открита усмивка или в уверения спокоен тон. Ала дълбокото доверие се ражда от изминатия заедно житейски отрязък. То е съставката, без която няма здраво приятелство, няма и истинска любов.

С годините човек става по-резервиран, все по-трудно сваля защитните си бариери. А доверието означава тяхното отстраняване, означава доброволна беззащитност, просто защото няма от какво да се пазиш. То е като любовта – всеки иска да му се случи, но не при всеки се получава. А когато не става, винят лошия си късмет и другите, но не и себе си. А за да получиш, непременно трябва и ти да дадеш. Разбира се, не безразборно, а на точните хора. Никой не казва, че е лесно, но си струва. Иначе защо живеем?

вторник, 25 октомври 2011 г.

Една весела история по истински случай

               Действието се развива в град Шарлот, Нова Каролина. Адвокат си поръчва кутия пури (24 броя). Много рядък вид и много скъпи ($15,000 кутията). След като кутията пристига, адвоката бърза да ги застрахова. Направил застраховка на пурите против кражба, всякакъв вид природни бедствия включително пожар. За около месец време, преди още да е направил и първата вноска към застрахователната полица, адвоката изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания. В иска, той обяснил, че пурите били безвъзвратно загубени “в серия от малки пожари” и настоява застрахователната компания да му изплати загубата. Застрахователната компания отказва да плати, основавайки се на очевидните причини, че адвоката е изконсумирал пурите по най-популярния начин – изпушил ги е. Адвоката ги съди ... и спечелва делото! Произнасяйки се, съдията се съгласява със застрахователната компания, че иска е маловажен и безмислен. Въпреки това, съдията казва, че адвоката държи полица от застрахователната компания, която застрахова пурите против пожар, без да се казва в полицата точно какъв пожар не е приемлив. Следователно застрахователната компания е длъжна да изплати застраховката. Вместо да губи време и пари в дълги процедури и апели, застрахователната компания приема решението на съда и изплаща на адвоката $15,000 за да покрие “загубата” на толкова ценните пури в серията от малки “пожари”. Сега, дръжте се за стола, защото идва най-готината част. След като адвоката осребрява чека, застрахователната компания пуска оплакване в полицията, искайки ареста на адвоката. Обвиняват го в причиняването на 24 пожара. Арестуват го! В съда, застрахователната компания вади на показ застрахователната полица и адвокатското свидетелство от предишното дело. Адвоката бива обвинен за причиняването на 24 умишлени пожара на застраховано имущество и бива осъден на 24 месеца затвор и $24,000 глоба. САМО В АМЕРИКА! Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш.

понеделник, 24 октомври 2011 г.

B 52


Съставки:
15 мл. Калуа
15 мл. Коантро
15 мл. Бейлис
чаша – Шот / Shot



Можете да разбиете в шейкъра с лед и да сервирате в Шот чаша, но много по-атрактивно ще бъде да използвате чаена лъжичка и да оформите отделни пластове, като първо сипите Калуата и с обратната страна на лъжичката леко добавите Бейлиса, а накрая и Коантрото. Ако подгреете горния ръб на чашата, можете да запалите Коантрото и със сламка да изпиете на екс този пиро-коктейл.

неделя, 23 октомври 2011 г.

Потърси свободата - Ошо

      Хората дълбоко се страхуват от свободата, макар и постоянно да говорят за нея. Но моят личен опит показва, че много малко хора искат свобода – защото те подсъзнателно знаят, че свободата ще им донесе много проблеми с които не са готови да се справят. По-добре е да си останат в уютния затвор. Там ще е малко по-топло. А и какво ще правите със свободата, докато вие не сте готови да бъдете търсачи, изследователи, творци?… Малцина са онези, които искат да поемат към поклонение, да навлязат в дълбоката тишина на сърцето си, или да поемат отговорността на любовта… Може да промените цялата ситуация, като станете творчески човек. Просто намерете своята радост в живота, намерете онова, което бихте искали да сътворявате, намерете какви бихте искали да бъдете… Свободата е просто възможност да намериш дефиниция на самия  себе си - истинска, автентична индивидуалност - и радостта да направите света около вас малко по-добър, малко по-красив… Онзи, който разбира, че свободата е една възможност за него, да направи светът малко по-красив, а себе си малко по-съзнателен, никога няма да бъде тъжен или отегчен.

Никога не отлагай

Да отлагаш е просто глупаво. Утре пак ще трябва да решиш, така че защо да не го направиш днес? Нима мислиш, че утре ще си по-мъдър? Нима мислиш, че утре ще си по-жизнен, по-млад, и по-свеж от днес? Не, утре ще бъдеш по-стар, а смелостта ти ще бъде по-малка. Утре ще си по-опитен и хитростта ти ще стане по-голяма. Утре смъртта ще бъде по-близо, и ще започнеш да се колебаеш и да се страхуваш още повече. Никога не отлагай за утре. Кой знае, утре може да дойде, но може и да не дойде. Ако е нужно да решаваш, решавай в този момент.

Има само едно нещо за постигане

Ако ти осъзнаваш времето, ще се побъркаш от трупането на неща. Ти ще трансформираш цялата енергия на живота си в неща. Човек, който съзнава цялото, ще се наслаждава на този момент толкова, колкото може. Той ще плува по течението. Той няма да се тревожи за утрешния ден, защото знае, че утре никога не идва. Той осъзнава дълбоко, че в края на краищата само едно единствено нещо трябва да бъде постигнато – това е неговата собствена същност.

Всеки ден с медитация

Това е откъс от видеото „Без стрес – Дневна Медитация за заети жени“, като втората част от него представя и техника, за повишаване благосъстоянието в момента.
Като цяло, това кратко видео ни дава стратегии, за избягване и намаляване на стреса и медитативни методи,  базирани върху „Книга на тайните“ от Ошо.
 


събота, 22 октомври 2011 г.

Приказка без край - Михаел Енде


"Той се приближи до креслото, бавно протегна ръка и докосна книгата... в този момент нещо в него каза "щрак", сякаш се беше затворил някакъв капан. Обзе го смътното чувство, че с това докосване е започнало нещо неизбежно, което отсега нататък ще се намеси в живота му.
Той повдигна книгата и я огледа от всички страни. Корицата беше от коприна с цвят на стара мед. При всяко движение тя проблясваше. Докато я прелистваше набързо, видя, че е напечатана в два различни цвята. Илюстрации май нямаше, но затова пък - прекрасни големи начални букви. Когато Бастиян се вгледа още веднъж по-внимателно в корицата, откри върху нея две змии - една светла и една тъмна. Те си бяха захапали опашките и по този начин образуваха елипса. В тази елипса със странни заврънкулки беше изписано заглавието:
ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ
Странно нещо са това човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да го проумеят.
Има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. Никак, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. Други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фикс идея, която никога не може да стане реалност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покои, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора - толкова страсти.
За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите.
Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ...
Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано...
Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова приключения, които е обичал и на които се е възхищавал, за които е треперил и се е надявал и без които животът му се е струвал празен и безсмислен...
Само който не е изпитвал подобно нещо, вероятно не ще проумее онова, което направи сега Бастиян.
Той се беше вторачил в заглавието на книгата и ту го обливаше гореща пот, ту го побиваха студени тръпки. Точно за това беше мечтал толкова пъти досега, желал го беше, откакто живееше с тази страст - приказка, която никога не свършва! Книга на книгите!
Трябваше да притежава тази книга, каквото и да струваше!
Каквото и да струваше? Лесно беше да се каже! Дори и да можеше да предложи повече от трите марки и петнайсет пфенига джобни пари, които имаше… Този недружелюбен господин Кореандер му беше дал твърде ясно да разбере, че няма да му продаде нито една книга. А за подаряване и дума не можеше да става. Работата беше безнадеждна.
И все пак Бастиан знаеше, че не ще може да си тръгне без книгата. Сега му стана ясно, че изобщо беше дошъл тук само заради тази книга, тя го беше повикала по някакъв тайнствен начин, защото е искала да бъде при него, защото всъщност му е принадлежала открай време!" ....още

Псевдо-Дзен


Дошъл веднъж ученикът при Учителя и попитал:

- Кажи ми, о, Учителю, как се получава така, че някои хора могат да постигнат желаното, а други - не? Как да направя така, че при мен да дойде успехът? Как да постигна отговор на тези въпроси?...

Ученикът продължавал да задава своите въпроси, а Учителят размишлявал:

"Ако отговоря на въпросите му, той ще запише отговорите, ще напише книга, ще озаглави всичко това "Пътят на отговорите", ще започне да организира семинари за неудачници, които искат да станат бизнесмени, а най-настойчивите от тях ще започнат да идват при мен и да ми задават въпроси."

"Ако пък не отговоря на въпросите му, той ще напише книга, където след всеки отговор ще посочи, че "Учителят ме погледна мълчешком", ще озаглави всичко това "Пътят на мълчанието", ще започне да организира семинари за неудачници, които искат да станат бизнесмени, а най-настойчивите от тях ще започнат да идват при мен и да ми задават въпроси."

И Учителят убил ученика.

Жалко, че наистина мъдрите учители са толкова малко.

http://acnapyx.blogspot.com

10те Най - Екстремни Места на Земята

Превод

неделя, 9 октомври 2011 г.

Coldplay - Viva La Vida

Превод

Bab'Aziz - The Prince That Contemplated His Soul (2005)

"Има толкова пътища към Бог, колкото са и душите на Земята"


 Това е историята на стария дервиш Баба Азиз и внучката му 
Ищар, които прекосяват пустинята в търсене на мястото, 
където ще се проведе Великият събор на
дервишите...

"- Но къде е тази среща?
- Не знам, мой малък ангел.
- Но дали другите знаят?
- Не, и те не знаят.
- Как може да отидете на срещата без да знаете къде е?
- Достатъчно е да се върви. Тези, които са поканени, ще намерят пътя. Който Вярва, няма да се изгуби по пътя."

Седемте Хуна принципа

Какво е „Хуна”?

”ХУНА” означава буквално ”тайна” и произлиза от островите в южния пасифик. За полинезийската житейска философия тя се отнася към думите любов (АЛОХА) и сила (МАНА). ”Светът е такъв, какъвто го виждаш.” и ”Няма граници” - са двете главни теми в тази стара пет-хилядолетна философия.

Следните седем универсални принципа бихте могли да  използвате като ефективна подкрепа за изпълнение на вашите стремежи и желания, а също така и за да водите по-добър здравословен начин на живот.

1. ИКЕ (IKE): ”Светът е такъв, за какъвто ти го приемаш.”
Това изречение описва по един много прост начин значението на нашите нагласи, мисли и на вътрешните ни изображения. Когато осъзнаете значението на тези състояния ще можете да направите съществена крачка напред към един по-щастлив и освободен живот.
Прехвърлена тази мисъл към работното ежедневие би могла да означава, че: ако повечето ръководители и служители вярват, че изворът на тяхната лична продуктивност не е много голяма, че клиентите им и без това ще се преориентират към конкурентите и че развитието на фирмата не е перспективно, то този начин на мислене води до катастрофални последици.
Каква представа имате за себе си, за колегите си, за фирмата в която работите и дори за личния ви партньор? Каквато представа имате, такава и възпроизвеждате в действителност.

2. КАЛА (KALA): ”Няма граници.”
Преди 100 години науката беше твърдо убедена, че летенето със самолет е невъзможно, защото металът е тежък и не може да се издигне във въздуха. Преди 50 години човечеството не беше убедено, че ще можем да полетим към открития космос към други планети. Днес астронавтите летят до луната и това се приема от всички като нещо съвсем нормално.  Всички тези ограничения бяха преодолени, само защото имаше такива хора, които се осмелиха да предприемат стъпки и да направят невъзможното – възможно.
Какво би се случило, ако откриете лечение на неизлечима болест, ако срещнете подходящия за вас партньор – такъв, какъвто сте го видели в мечтите си, ако откриете най-добрата и мечтана от вас работа - с приятна работна атмосфера и дружелюбни колеги, а всъщност те и шефът ви са си съвсем същите?

3. МАКИА (MAKIA): ”Енергията следва вниманието.”
Това към което сте насочили вниманието си, расте. Насочете вниманието си върху това – дали ще имате изобилие от всичко, което ви е нужно или ще изпитвате постоянен недостиг от тях, зависи от вниманието, което им отделяте – много/малко пари, добри/лоши взаимоотношения, отлично/влошено здраве, увеличени/намалени заявки от страна на клиентите ви и т.н.
Така например един дълг би могъл да изглежда по-голям като планина вместо той да е малък като камъче, ако го имате постоянно в мислите си и живеете постоянно обременени с тази грижа. По този начин сте склонни да се чувствате винаги зле. Съвсем различно е, ако насочите вниманието си към това, какво искате да постигнете или на какво искате да повлияете да се развива в  положителна посока.. ....още

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

В цъфналата ръж


Връщайки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
някога веднъж
и целуне този някой
в цъфналата ръж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж.
Робърт Бърнс

сряда, 5 октомври 2011 г.

Lolly Jane Blue - White Swan

Превод

ГОРДОСТ

„В основата на всички големи грешки лежи гордостта.”
                                                             Джон Ръскин
  
         СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА 
          ГОРДОСТ
          (Superbia)

 

Единственият смъртен грях, към който проявявам лично отношение. Имам сериозни основания да смятам, че той изпрати в небитието една моя мечта. Не съм сигурен дали това няма да повлияе на обективността ми, но знам, че ще направя всичко възможно да остана обективен. 
Повечето теолози определят гордостта като Първият грях. Според тях, именно тя е изначалната причина да съществува Дявола (Злото). Гордостта е накарала Сатанаил да се възпротиви на Господ и да се опита да заеме мястото му, превръщайки го в прекрасна илюстрация на един от обичайните проблеми на всички горделивци – това, което имат никога не им е достатъчно.
Всъщност, гордостта е като всяко друго човешко качество, което ще рече, че има гордост и гордост. Едно, е себеудовлетворяващата гордост, като тази от успехите на детето ти в училище, която ти носи усещане за удоволствие и радост, и на която е редно да се отдадеш изцяло, като на заслужена награда за добре изпълнен майчин или бащин дълг. И съвсем друго е гордостта, която те кара в същата ситуация, да възприемаш себе си, съзнателно или не, като нещо повече от другите родители и да ги гледаш от „висотата” на собственото си положение, съчувствено, снизходително или дори презрително, защото техните деца не са постигнали успехите на твоето.
        Това е мек пример за двата типа гордост от социална гледна точка. От клинико-психологична гледна точка, естественото разделение е съответно на нормална и патологична гордост. И двете разделения за пореден път навеждат на мисълта, че генерализираното поляризиране, на което и да е човешко качество, като само добро или лошо, създава единствено проблеми. Да си умен е добро, но само ако не си гениален диктатор като Хитлер. Да си родолюбец и да защитаваш вярата си е добро, но само докато не си станал терорист-камикадзе. Да си трудолюбив е добро, но само докато не си станал работохолик. Да се гордееш с разни неща не е зло, но само докато не си прекрачил границите на нормата. 
Патологичната гордост изглежда е от онзи вид разрушителни грехове, присъщи предимно на хората, определящи себе си като интелигентни. Обикновено те живеят с несъзнателната вяра, че животът им има някаква по-висша цел от това, просто да изпълняват личните си и социални роли. С течение на времето Азът им си изработва нещо, което поради липса на по-добро словосъчетание мога да нарека - усещане за мисия. Подобно усещане обаче, има нужда от цел.... още
http://dobromirdimitrov.blog.bg

вторник, 4 октомври 2011 г.

Доматена диета


Зрелият червен домат влиза в топ листата на най-добрите продукти за лятото, а и за есента. Доматите не са скъпи, нискокалорични са и много вкусни. Доматите могат много да помогнат за смъкване на излишните килограми. Възможно е , разбира се, само да ги включим в ежедневното меню, като заменим с тях тежките мазни храни. Ако искате обаче да прогнозирате ефекта от засилената консумация на домати, добре е да спазвате конкретен порцион. Предлагаме ви две диети с домати.
„Доматена диета”
Закуска: Чаша доматен сок с две филии ръжен хляб, един плод (може ябълка или круша, банан или грозде в краен случай).
Обяд: Чаша доматен сок, 100 гр. варен ориз, зеленчуци (неголям микс от салати) 1 зелена ябълка, 100 гр. варена риба. Всички тези продукти консумирайте без масло, сол и подправки.
Вечеря: Чаша доматен сок, котлет от говеждо месо, задушено или печено, зеленчуци (два вида от любимите ви зеленчуци с изключение на картофи, 50 гр. варен ориз.
Тази диета се препоръчва за 10-14 дни. От нея се смъкват 4-5 кг.
Разтоварващи дни с домати

В продължение на един ден е нужно да изядете 1,5кг свежи домати, като ги разделите на четири порции. Сол, захар, лук и всякакви подправки са забранени.
Тази разтоварваща диета може да спазвате 1-2 дни, не повече. С нея ще смъкнете около 1-2 кг.
ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ
Плюсове
Доматеният сок стимулира образуването на храносмилателни сокове и подобрява дейността на сърцето. Съдържа витамин С, каротин, витамини от В група. Полезен е при заболявания на сърдечно-съдовата система. Доматите са полезни и за хипертониците.
Минуси
Доматите са противопоказни при обострен гастрит и язва.
Никога не трябва да се използват при съмнения от натравяне – те са в състояние да стимулират реакцията.
http://stylissimo-bg.com/

Есен

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Разум и чувства

Хората попитали един мъдър старец:
- На какво трябва да се осланяме в живота си - на чувствата или на разума?
Той им отвърнал:
- Има чувства в разума и разум в чувствата.
Тогава го попитали отново:
- Кое е по-добро - чувството на разум или разума на чувствата?
Помислил старецът, поклатил глава и им задал въпроса:
- Кое крило на птиците е по-добро - дясното или лявото?
Тогава те сами направили извода:
- Значи тогава излиза, че те са равностойни?!
А той отвърнал:
- Да,... ако и двете са твои...
Разумът и чувствата са като крилете на птица.
За да можеш да летиш, са ти нужни и двете!

петък, 30 септември 2011 г.

Финдли


- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам! – каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! – каза Финдли.

- Незная как си се решил….
- Реших се! – каза Финдли.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо! – каза Финдли.

- При тебе ако дойда вън…
- Ела де! – каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън!
- Ще минем! – каза Финдли.

- При мен да дойдеш, току-виж…
- Да дойда! – каза Финдли.
- До утре ти ще престоиш!
- До утре! – каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг…
- Да мина! – каза Финдли.
- И утре, знам, ще тропаш пак!
- Ще тропам! – каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй…
- Отваряй! – каза Финдли.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума! – каза Финдли.

Робърт Бърнс

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Как да повишим творческите си възможности


Всеки от нас има творчески възможности. Но има моменти когато става така, че и най-талантливият човек може да изпадне в психологическа дупка. Има няколко трика за подобряване на творческите възможности.
Първият е психологическа дистанция. За да се заредите с нова доза творческа енергия, опитайте се да си представите задачата си като нещо отдалечено от моментното ви състояние. Това стимулира по-високо ниво на мислене.
Друг психологически трик е изпреварването на времето. Хронологичното разстояние спомага за подобряването на творческите способности. Мислите за бъдещето карат мозъка ни да размишлява абстрактно и стимулира творческата дейност.
За да му помогнете, пренесете се мислено в бъдещето и прегледайте творческите си задачи от разстояние една, две и десет години.

Полезен трик е и стимулирането на абсурдността. Разумът ни отчаяно се опитва да намери смисъл в опита ни. Колкото повече абсурдност изпитвате, толкова повече затруднявате разума си.
За да повишите творческите си потенциал, често четете абсурдни произведения като творенията на Франц Кафка или „Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол. Абсурдността е опасна за логиката, но стимулира творчеството.
Използвайте лошото си настроение. Смята се, че позитивното емоционално състояние подобрява способността да се решават проблемите и спомага за гъвкаво мислене.
Но негативните емоции също са силни в стимулирането на творчеството. Лошото е, че негативните емоции могат да се отразят отрицателно, но понякога можете да ги насочите в правилното русло.
Съчетавайте противоположностите. Така нареченото мислене на Янус – по името на двуликия бог Янус – се състои в зараждането на идея от много едновременни противоположности.
Комплексните идеи възникват от съпоставянето, което обаче не е видно в крайния продукт, в теория или в произведение на изкуството. Опитвайте най-нелогичните комбинации и съчетавайте всичко възможно.
Когато хората се опитват да бъдат креативни, те избират пътя на най-малкото съпротивление, като построяват идеите си върху вече съществуващи такива.
Ако искате да направите нещо наистина иновативно, изберете пътя на най-силното съпротивление – това води до невероятно интересни творчески решения.
Визуализирайте успеха си, представяйте си непрекъснато крайния резултат и това което искате, така ще сте една крачка по близо до него и ще знаете точно какво желаете, защото който не знае накъде отива, все другаде отива.
http://sanovnik.bg

Shangri-La It's in our nature - Bruno Aveillan

петък, 23 септември 2011 г.

Vivaldi Four Seasons Autumn Sand Animation Ferenc Cakó


Есен е ....

Рачел

Продукти :
Плодове - общо количество 1,5 кг. ( тиква, сушени сини сливи без костилка, стафиди)
Захар - 1 кг.
Орехи - 300 гр.
Лимонтузу - 2 ч.л.

Приготвяне :
Тиквата се обелва и нарязва на малки кубчета. Накисва се във варов разтвор за 2-3 часа (на 3 литра вода, 90 гр. гасена вар). След това тиквата се изплаква много обилно под течаща вода, а аз даже я накисвам и сменявам още 2-3 чисти води за по сигурно.
След това плодовете се редят във висока тенджера, върху тях се посипва захарта и се заливат с вода, която почти ги покрива. Вари се до сгъстяване на сиропа. Малко преди да свалите тенджерата от огъня се добавят орехите и лимонената киселина.
Готовият рачел се насипва още горещ в затоплени бурканчета, които се обръщат с капачката надолу за една нощ.

сряда, 21 септември 2011 г.

В края на лятото е добре да знаеш....! 10-те важни стъпки към перфектно самочувствие

Тематично като за първи ден след отпуската ви, днешният понеделник поставя началото на есента.

Градът се събуди от лятната си летаргия със стандартните задръствания, луди шофьори и яростен вой на клаксони, а екстремната промяна на времето не ни даде шанс да се настроим за падащите от дърветата листа.

За неподготвените, а и за онези, които твърдят, че са подготвени от рано, направихме списък на 10-те важни неща, които трябва всеки от нас да направи през септември, за да може бързо и лесно да влезе във форма и настроение за есента:

Затова в края на лятото, трябва да знаеш, че:

1. Ако гардеробът ти изглежда така, е време да сложиш нещата в ред.


Най-добре му посвети един уикенд, в който да направиш равносметка на неговото съдържание. Постави му основите в няколко важни основни купчинки – тишърти и потници, блузи с дълъг ръкав и джинси. Разпредели в тях всичко, което ще носиш и през есента, а докато го правиш, си представяй с какво можеш да го комбинираш от целия ти арсенал - например готината копринена пола от партитата край морето с тишърт и дълго сако или пък дънковата риза с кожения панталон.

На закачалките остават ризите, няколко класически модела сака, дънковото яке, панталоните, полите и роклите. Ако имат нужда от освежаване, изпери или занеси на химическо някои от есенните ти дрехи. Можеш да сложиш ароматизатор, за да освежава тъканите, но не твърде силен, за да не се смесва с парфюма ти.

2. Сега е моментът да се обадиш на фризьора си! 
 
Лятото си отиде и колкото и да ти е трудно да го преживееш, ще си го получиш обратно чак догодина. След гардероба, задължително се освежава и прическата ви. Слънцето достатъчно й е причинило, а пък час и половина прекарани в ръцете на професионалист, особено ако е готин приказливец, ще те извади за малко от депресивното състояние, което е причинено от екстремното начало на есента.

3. Една добра спирала и подходящото за тена ти червило ще запълнят празнотата в есенния макияж.

Не бързай да пълниш несесера си с последните тенденции в грима. Обикновено новите колекции на марките за сезона излизат през септември и октомври, така че имаш време.

Избери едно от последните летни изобретения на Bourjois - спирала Elastic, която ще направи миглите ти големи и извити. Подходяща е за теб дори да имаш чувствителни очи или да носиш контактни лещи. Почиства се лесно вечер без болезнено търкане.

Червилото може да е в коралов цвят, защото ще подхожда на загара ти. Имаме и конкретно предложение Червилото с дълготраен ефект Lipfinity Colour&Gloss, от Max Factor.

 4. Два чифта обувки са ти напълно достатъчни за есента

Един моден редактор е казал, че два чифта обувки на сезон са ни напълно достатъчни.
Като се замислиш – едни класически високи обувки и чифт боти на платформа или без ток могат да изчерпят потребностите ти чак до летния сезон. Избери ги според стила си – един чифт за специални случаи и един за всеки ден. ...... още!

понеделник, 19 септември 2011 г.

19.09.2011 г.

..По дяволите всяка сигурност, тчъславие и суета... Защо ли? В огъня несигурни сме и боли,  но май единствено тогава истински сме живи...!!!

сряда, 6 юли 2011 г.

Duet - Sil van der Woerd

Желанието на Аед за небесните одежди - Уилям Бътлър Йейтс


Желанието на Аед за небесните одежди  

Ако имам избродираните райски одежди,
направени от златна и сребърна светлина,
лазурните и мъждивите и тъмните одежди
на нощта и светлината и здрача,
ще ги положа пред Твоите нозе:
Но аз, беднякът, имам само своите мечти,
ще разстеля мечтите си пред Твоите нозе,
пристъпвай нежно, защото стъпваш в моя блян.
 Уилям Бътлър Йейтс

Aedh Wishes For The Clothes Of Heaven

 Had I the heavens' embroidered cloths,
Enwrought with golden and silver light,
The blue and the dim and the dark cloths
Of night and light and the half light,
I would spread the cloths under your feet:
But I, being poor, have only my dreams;
I have spread my dreams under your feet;
Tread softly because you tread on my dreams.
William Buttler Yeats

вторник, 5 юли 2011 г.

Между небето и земята

˙·٠•●♥Не знам къде съм -дали съм долу на земята,
с проблемите и стреса,с болките и със тъгата!♥●•٠·˙

˙·٠•●♥Или съм горе в небесата -във облаците да се рея?
И да се радвам с чудесата,които ми дарява тайна фея?♥●•٠·


˙·٠•●♥Тъй искам да мечтая,да грабна с пълни шепи обичта,
да засияя и хиляди усмивки да даря!♥●•٠·˙

·٠•●♥Как хубави са моите фантазии,но тъй далеч са от реалността...
Защо ли раждат се наказани да бъдат преживяни само в мисълта?♥●•٠·˙


˙·٠•●♥Дали да бъда долу на земята,или горе да се възнеса?
Не може да съм по средата...а долу няма чудеса!♥●•٠·˙


Tulip Time Lapse

Мисли на Конфуций

* Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.
Конфуций

понеделник, 4 юли 2011 г.

Thousand Hand Bodhisattva


Дунхуанско изкуство. Тук всеки танц, представя една легенда от Дунхуан - летящи феи, вълшебни птици и хилядоръки божества, разкази за Извора на новолунието, танца с меч, напомнящ за мъжеството и храбростта на древните воини. Танцът на хилядоръкия Буда е със собствена биография на повече от двайсет столетия. Хилядоръката Бодхисатва Гуан-ин има чудотворна сила, тя благославя света, а ръцете й вещаят добро и вечно се променят и така се превръщат в символ на безбройните протегнати за помощ милостиви ръце, които спасяват човешки животи.

неделя, 3 юли 2011 г.

Хайку

***
Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса
животът ни - все пак...
Исса

събота, 2 юли 2011 г.

Ханг Сон Дунг - най-голямата пещера в света

Ханг Сон Дунг (Hang Son Doong) e гигантска пещера откритa сред джунглите на Виетнам.

Разположена в Анамските планини, тя е скрита в скалистия национален парк „Фонг На-Ке Банг“ край границата с Лаос. В района около нея има още около 150 пещери, много от които все още непроучени.
Неизследваната досега “Пещера на планинската река” е почти два пъти по-голяма от Deer Cave в Сарварк, Малайзия - досегашният рекордьор. Тя е само 100 м. висока и 90 м. широка, докато новооткритата основна пещерна галерия на Ханг Сон Дунг достига височина над 240 м. и широчина 150 м, пише hobyto.com.
Пещерата е толкова голяма, че може да побере няколко селища или 40-етажен небостъргач.
Тъмнината и огромните и размери не са я лишили от живот и през "прозорците", от които прониква светлина разни растения са намерили своето място, а прилепи и птици летят наоколо. Освен характерните карстови образувания и тунели, пещерата има цели райони с джунгла, дървета, растения и животни.
Намираща се в най-непроходимите терени на Виетнам достъпа до нея е много труден. Пещерата е покрита с джунгли и човек трябва да бъде в непосредствена близост, за да я види.
От входа й, който е много малък (височина 10 м. и широчина 30 м), се носят страховити звуци и вятър, които издавали наличието на голяма подземна река. Товa карало местните да се страхуват и да я избягват.
Ханг Сон Дунг е открита още през 1991 г. от виетнамския водач Хо Хан (Ho Khanh) от селището Фонг На, който повел и британско-виетнамската експедиция през 2009 г. След 6 часов преход през джунглата те достигнали до отвора й.
Спелеонтолозите успели да изследват 4 км от нея преди да бъдат спрени от 60-метрова стена от калцит. Над нея мъждукала бледа светлина и ясно се виждало, че има пространство. Неуспявайки да преминат това препятствие, упоритите пещерняци се върнали следващата година с нужната екипировка и хора и така се натъкнали на най-голямата пещерна галерия в света, където човешки крак не е стъпвал.
 Тук се срещат и рядко откриваните пещерни перли. Те се образуват от капките вода, падащи от тавана върху варовиковите образувания. В продължение на хиляди години този процес извайва перлите. Шанса да се види такава е много минимален, а в Ханг Сон Дунг те са в изобилие, като някои достигат големината на бейзболна топка.
National Geographic

вторник, 28 юни 2011 г.

АКО - Ръдиард Киплинг

АКО......
Ако можеш да запазиш главата си,
когато всички около теб губят своите и те обвиняват за това:
ако можеш да вярваш в себе си, когато всички се съмняват в теб,
но вземаш в предвид съмненията им;
ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане
или да бъдеш лъган, но да не се заплиташ сам в лъжи;
или да бъдеш мразен, но да не даваш път на омразата си
и все пак да не изглеждаш прекалено добър,
нито да говориш прекалено мъдро,
ако можеш да мечтаеш, но не превръщаш мечтите си в господар,
ако можеш да мислиш, но не превръщаш мислите си в самоцел,
ако можеш да срещнеш Триумф и Падение
и се отнесеш към тези две заблуди еднакво;
ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си казал.
извъртяна от негодници за да те хванат в капан за глупаци,
или да видиш нещата, за които си дал живота си, разбити
и спреш да ги изградиш отново с изхабени сечива;
ако можеш да направиш един куп от всички свои победи,
и ги рискуваш за едно хвърляне на зара,
и да изгубиш, и да започнеш отначало,
и никога да не обелиш дума за загубата си;
ако можеш да принудиш сърце, нерви и мускули
да ти служат, след като отдавна са си отишли,
и така да държиш, когато в тебе няма нищо,
освен Волята, която ти казва “Дръж се”.
Ако можеш да говориш с тълпите
и да запазиш добродетелите си
Или да вървиш редом с крале и да не загубиш
човешката връзка;
ако ни враг, ни обичан приятел може да те нарани,
ако цениш всички, но никого прекалено;
ако можеш да замениш незабравима минута
с шейсет секунди бягство нанякъде,
твоя е Земята и всичко по нея
и – което е повече – ще си МЪЖ, сине мой!

IF.....
IF you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise: If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools:
If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: 'Hold on!'
If you can talk with crowds and keep your virtue,
' Or walk with Kings - nor lose the common touch,
if neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man, my son!