Виж!
Утехата да повдигнеш поглед нагоре към небето…
да видиш цветовете,светени от слънцето…
в очите на всички хора.....
Когато детето беше дете, то вървеше, размахало ръчички.
Искаше му се ручеят да е река, реката - буен поток,
а тази локва - море.
Когато детето беше дете,то не знаеше, че е дете.
Всичко беше изпълнено с живот, а животът - със смисъл.
Когато детето беше дете, то нямаше собствено мнение.
Нямаше навици.
Често, както си седеше, скръстило крака, изведнъж се втурваше нанякъде…
Имаше зализан кичур коса и не правеше гримаси…
когато го снимаха.
Когато детето беше дете, се задаваха такива въпроси:
Защо аз съм си аз, защо аз не съм ти?
Защо аз съм тук,защо не съм там?
Кога е започнало времето и къде свършва пространството?
Не е ли нашият живот под слънцето само един сън?
И всичко, което виждам, чувам и чувствам, не е ли само мираж на света преди сътворението му?
Съществува ли наистина зло,и хора, които да са наистина зли?
Как е възможно този, който съм аз,да не е бил тук, преди да се появя аз.
Как е възможно някога този, който съм, да не бъде повече този, който съм.
Детето се нуждае от кислород. Дишай дълбоко.
