„В основата на всички големи грешки лежи гордостта.”
Джон Ръскин
СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА
ГОРДОСТ
СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА
ГОРДОСТ
(Superbia)
Единственият смъртен грях, към който проявявам лично отношение. Имам сериозни основания да смятам, че той изпрати в небитието една моя мечта. Не съм сигурен дали това няма да повлияе на обективността ми, но знам, че ще направя всичко възможно да остана обективен.
Повечето теолози определят гордостта като Първият грях. Според тях, именно тя е изначалната причина да съществува Дявола (Злото). Гордостта е накарала Сатанаил да се възпротиви на Господ и да се опита да заеме мястото му, превръщайки го в прекрасна илюстрация на един от обичайните проблеми на всички горделивци – това, което имат никога не им е достатъчно.
Всъщност, гордостта е като всяко друго човешко качество, което ще рече, че има гордост и гордост. Едно, е себеудовлетворяващата гордост, като тази от успехите на детето ти в училище, която ти носи усещане за удоволствие и радост, и на която е редно да се отдадеш изцяло, като на заслужена награда за добре изпълнен майчин или бащин дълг. И съвсем друго е гордостта, която те кара в същата ситуация, да възприемаш себе си, съзнателно или не, като нещо повече от другите родители и да ги гледаш от „висотата” на собственото си положение, съчувствено, снизходително или дори презрително, защото техните деца не са постигнали успехите на твоето.
Това е мек пример за двата типа гордост от социална гледна точка. От клинико-психологична гледна точка, естественото разделение е съответно на нормална и патологична гордост. И двете разделения за пореден път навеждат на мисълта, че генерализираното поляризиране, на което и да е човешко качество, като само добро или лошо, създава единствено проблеми. Да си умен е добро, но само ако не си гениален диктатор като Хитлер. Да си родолюбец и да защитаваш вярата си е добро, но само докато не си станал терорист-камикадзе. Да си трудолюбив е добро, но само докато не си станал работохолик. Да се гордееш с разни неща не е зло, но само докато не си прекрачил границите на нормата.
Патологичната гордост изглежда е от онзи вид разрушителни грехове, присъщи предимно на хората, определящи себе си като интелигентни. Обикновено те живеят с несъзнателната вяра, че животът им има някаква по-висша цел от това, просто да изпълняват личните си и социални роли. С течение на времето Азът им си изработва нещо, което поради липса на по-добро словосъчетание мога да нарека - усещане за мисия. Подобно усещане обаче, има нужда от цел.... още
http://dobromirdimitrov.blog.bg
Това е мек пример за двата типа гордост от социална гледна точка. От клинико-психологична гледна точка, естественото разделение е съответно на нормална и патологична гордост. И двете разделения за пореден път навеждат на мисълта, че генерализираното поляризиране, на което и да е човешко качество, като само добро или лошо, създава единствено проблеми. Да си умен е добро, но само ако не си гениален диктатор като Хитлер. Да си родолюбец и да защитаваш вярата си е добро, но само докато не си станал терорист-камикадзе. Да си трудолюбив е добро, но само докато не си станал работохолик. Да се гордееш с разни неща не е зло, но само докато не си прекрачил границите на нормата.
Патологичната гордост изглежда е от онзи вид разрушителни грехове, присъщи предимно на хората, определящи себе си като интелигентни. Обикновено те живеят с несъзнателната вяра, че животът им има някаква по-висша цел от това, просто да изпълняват личните си и социални роли. С течение на времето Азът им си изработва нещо, което поради липса на по-добро словосъчетание мога да нарека - усещане за мисия. Подобно усещане обаче, има нужда от цел.... още
http://dobromirdimitrov.blog.bg
