Хубава тема! Тъкмо напоследък си мислех относно това защо човек умишлено или не винаги наранява жестоко хората на които уж най-много държи, тъжно но факт! Та по същия начин е и с приятелството и предателството, когато нещата се разминат, винаги се намира някой който ужким ти се пише за приятел, но всъщност само те използва и хоп ето ти едно предателство, спрямо теб самия. Както каза Стрийт Спирит, предателството от приятел е може би това чувство, което ти причинява най-много болка и не може да бъде забравено лесно, винаги тегне някаква сянка. Самата аз съм имала доста мними приятели в детските години, но си мисля че това е нормално за тази възраст. Лошото обаче е когато един човек, когото смятах за истински приятел предаде доверието ми, защото едно е да казваш някакви неща, но съвсем друго е да ги изпълниш на практика... Не съм злопаметна, нека е жив и здрав и дано се поучи от грешките си и живота! Та така, в момента смятам че имам само няколко истински приятели на които знам, че мога да разчитам и вероятно това никога няма да се промени!!! След нещо подобно разбираш колко ценни са за теб, колко ги обичаш и че напоследък само си пропилял средства, време и чувства.... В същност, дори и да е така.... има ли друг начин?... Опитваш, даваш всичко от себе си, пък да става каквото ще!
