......................................
Гениален пълководец е онзи,
който може с мирни средства да избегне войната.
Най-напред трябва да уточня, че няма такова понятие като ‘лош човек’. Има само лоши съчетания от хора. За съжаление понякога и ние ставаме част от такива съчетания. И понякога го осъзнаваме твърде късно.
Какво е раздялата?
Раздялата представлява загуба. Загубата на близък човек, любима вещ или жадувана перспектива. Когато загубя нещо, което съм превърнал в част от себе си, болката е изключително остра и осезаемо физическа. Сякаш с остър нож са отрязали ръката ми. Трудно е да се разделя дори с непотребни вещи, които са ми скъпи, само защото съм свикнал с присъствието им. Хиляди пъти по-трудно е да откъсна от себе си обичан човек, с когото са свързани най-красивите ми и щастливи преживявания.
Всеки ден преживявам раздяла. Някои раздели са ежедневни и незабележими. Когато изхвърлям празната кутия от цигари, аз се разделям с нея завинаги. Тя вече е празна, няма никаква стойност и веднага след това си купувам нова, пълна и изобщо забравям за старата. Тя няма никакво значение за мен. След десет секунди вече не помня нищо за нея. Когато изхвърлям изхабени дрехи, вече изпитвам различими чувства. Пред очите ми минават спомени как съм ги купил, къде съм ги носил, кога съм ги обличал. Изпитвам лека тъга, но съм напълно спокоен, защото дрехите се сменят сравнително често, а и имам десетки различни. Когато се разделям с приятел, който заминава на дълъг път, вече емоциите са значително по-силни от разума и болката е реална. Макар да знам, че след месеци или години пак ще го видя, той е станал малка част от мен и знам, че тази част ще потъне в забвение за известно време. А във времето, в което се разделям с любимия човек, не мога нито да мисля, нито да знам какво ще правя сега. Тогава силната физическа и емоционална разруха взима връх над всичко и ме оставя парализиран за дълго време. Раздялата е страдание. Страданието е познание. С всяка раздяла ставам все по-зрял. От тук насетне ще говоря само за раздялата с любимия човек.
На кого се случва?
Случва се на всекиго. Имам приятели, които завършиха по 5 или 6 дълготрайни връзки с раздяла. Аз самият съм се разделял 2 пъти. Сред най-близките ми стотина души все още има 3 двойки, които са заедно от над 10 години. Младите хора се разделят много по-често и по-болезнено от зрелите.
Колко често се случва?
Всеки човек има индивидуални качества. При мен раздялата се случи на 2 пъти през 4-5 години. На теб може да случи по-скоро или пък никога. Това до голяма степен зависи от теб и човека до теб, а понякога обстоятелствата са решаващи. Така или иначе знаците, които предсказват една раздяла трудно се разпознават, ако не си подготвен.
Защо се случи на мен?
В това няма логика. Днес се случва с мен, утре ще се случи с най-добрия ми приятел, точно този, от когото най-малко съм очаквал. Това, че преживявам раздяла, не ме прави по-несъвършен и по-различен от другите. Напротив: доказва, че съм най-нормален човек.
Можеше ли да не се случи?
Да. Ако умея да виждам признаците, ще разбера, че раздялата наближава. Страстта, която влагам във връзката си, не може да се поддържа без да се полагат усилия. Понякога това изморява. Понякога ежедневната инерция взима връх над страстта и това става незабелязано. Когато се боря за една връзка, напрягам всичките си сили. Не е възможно непрекъснато да го правя. Започвам да отслабвам силите си и да си давам почивки, в любовта се появяват празнини и те постепенно стават все по-големи. Огънят може и да се поддържа умерен, защото големият пожар изхабява запасите от страст много по-бързо. Но, без да наливам масло, огън не става. Ако допусна близкият човек да се превърне в част от мебелировката, връзката е обречена.
Фатално ли е?
Не. Фатална е само смъртта. Това, което не ме убива, ме прави по-силен. Колкото и дълбока и красива да е била една връзка, раздялата вече се е случила. От тук насетне пред мен стоят само 2 задачи: да се възстановя и да запазя всичко ценно, което ми е дала току-що отишлата си любов..... още
