„Портрет на Яна Язова”, Художник Людмила Поптошева, подарен от авторката на град Лом
Ние - тука...
И аз, жената, спрях. Сляп бе мракът.
"Не се ли вижда още?" А пред мен,
поднел мъждива свещ, отвърна ти — мъжът:
"Не виждам нийде път, и аз съм заблуден".
И питах тихо аз — без стон, без вик, едвам:
"Очакваш ли го ти, очакваш ли ти там?!"
Повлечена от тебе, тръгнах нанапред.
Загледах с мътен взор — подкрепяш ме с ръка...
Аз отговор не чух; ти беше страшно блед.
Не чаках и ответ — а все вървим така...
И днес не питам аз, вървя до теб без път.
Една подкрепа мен остана — мъжът.
И търсим се до днес от векове сами...
Но колко яко ме притискаш в тоя мрак!
Че чувстваш се мой заслон, за мен живееш ти.
Днес знаем, няма път, но нека тръгнем пак!
И леко ни е тъй — с любов, сами вървим,
А в любовта си, Господи, пред теб ще се смирим.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=299&WorkID=2507&Level=1
