Глава 32.
Прошка и вечен приют
Богове, богове мои! Колко е тъжна земята вечер! Колко тайнствени са мъглите над блатата! Който е бродил сред тези мъгли, който много е страдал преди смъртта, който е летял над тази земя, понесъл на гърба си непосилно бреме, той го знае. Знае го умореният. И той напуска без съжаление земните мъгли, нейните блатца и реки, отдава се с леко сърце в ръцете на смъртта, защото знае, че единствена тя ще му донесе вечен покой..................
https://sites.google.com/site/bofansy/e-cards/mihail.bulgakov-maistora.i.margarita.txt?attredirects=0&d=1
https://sites.google.com/site/bofansy/e-cards/mihail.bulgakov-maistora.i.margarita.txt?attredirects=0&d=1
