Една мъдра жена, която пътувала през планината, намерила скъпоценен камък в един поток.
На следващия ден тя срещнала друг пътешественик, който бил много
изгладнял и жената отворила торбата си да сподели с него от своята
храна. Гладният пътешественик видял скъпоценния камък и я помолил да му
го даде.
Тя му го дала без да се колебае.
Пътешественикът заминал по пътя си, ликувайки от радост за късмета,
който го сполетял. Той знаел, че камъкът бил толкова ценен, че можел да
го осигури до края на живота му.
Но няколко дни по-късно се върнал обратно в планината, за да върне камъка на мъдрата жена.
- Дълго време си мислех – казал той. Знам колко е ценен този камък,
но ти го връщам обратно с надеждата да ми дадеш нещо друго, което смятам
за още по-скъпо.
Дай ми онова, което имаш в себе си, което ти позволи да ми дадеш камъка.
