понеделник, 21 май 2012 г.

Свети равноапостолни Константин и Елена - за православната и езическа традиция


Св. св. Константин и Елена - детайл от стенопис от църквата
 "Св. Георги", XV век, Кремиковски манастир.

На 21 май Христовата църква чества паметта на Светите апостоли Константин и Елена. Римският император Константин Велики и неговата майка императрица Елена достойно са заслужили званието „равноапостолни”, защото именно те не само спрели гоненията срещу християните, но обявили и утвърдили Христовата вяра в цялата Римска империя.
Това събитие е станало в 313-а година след Христа, когато император Константин издал едикта за свободно изповядване на Християнската религия. А малко по-късно неговата майка Елена открила в Йерусалим и кръста, на който е бил разпнат Спасителя. Православната традиция разказва как това станало по един чудодеен начин, тъй като откритите кръстове са били три, а е известно, че заедно с Иисус Христос са били разпнати и двама разбойника. И когато по молба на Св. Елена безнадеждно болен човек последователно се допирал до кръстовете, той мигновено оздравявал, щом докоснел Христовия кръст.


С имената на Светите равноапостолни Константин и Елена са свързани и редица народни обичаи и традиции. Особено почитани са те в Странджанския край. Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, почитани като пребъднала хилядолетна традиция. Когато нестинарките тръгват към горящата жарава за огнения си танц, най-отпред те носят иконата на Св. Св. Константин и Елена и с техните имена на уста започват своя ритуал, идващ от дълбока древност.
Обикновено нестинарите са мъже и жени от един и същи род и умението им се предава по наследство. Те имат собствени параклиси, които най-често се помещават в къщата на главния нестинар. В центъра на иконостаса, обърнат към изток, са поставени иконите на Светите Константин и Елена, а край тях стоят иконите на Богородица, Свети Георги и Свети Пантелеймон. Тук се пази и нестинарският тъпан, който отмерва ритъма на празничното шествие и танц само в деня на нестинарските игри. След църковната служба шествието отива до извор, където се приготвя обща трапеза с курбан за всички. В центъра на селището се разгаря бурен огън, който се превръща в жар. След залез слънце около догарящия огън под звуците на тъпана и гайдата започва общо хоро, по време на което постепенно остават да играят само нестинарите, които навлизат в жарта. След края на нестинарския танц те връщат иконата и тъпана в дома на главния нестинар, измиват си ръцете и остават на общата трапеза.

Автор: Светломира Иванова