Тия дни, нещо или някой или пък просто случайно, провокираха разместване в главата ми. Усетих, онова гъделичкащо и забравено чувство, че нещо предстои, ще се случи... нещо, което си струва! Опитах да го подхраня и съхраня за по-дълго... И паралелно с него изплува мелодия.... Заслушах се... Нова Генерация! Като пътуване във времето. Озовах се там, където и когато всичко вреше и всичко изглеждаше възможно и най-вече промяната към по-добро. И се чудя как стана така, че свежият бриз на промяната беше издухан от поголовната миризма на ракия и кебапчета... И като следваща брънка от низа, уж мимолетни и с нищо не ангажиращи ме мисли, изскочи една тревожна... остра като игличка... Да, "Аз имам моето световъртене в мен....", но доколко ония, въртящи ни като в центрофуга, господстващи извън нас сили са променили ъгъла на оста му? Явно доста, щом онова усещане го няма вече... Ще имам ли силата да възвърна баланса?
