Сякаш затрупано от купища събития, проблеми, срещи, хора, стрес, след толкова години още усещам детето в себе си... живо е. Изплува ли от дълбините, вкусвам света с неподправен възторг, безпричинна радост и лудешко любопитство. И душата ми е като капчица роса, отразила цвете. Много скъпо усещане! Зарежда ме за много дни за напред. Държи ме далеч от цинизма, пошлостта, преднамерената, макар и индиректна жестокост и всички други ужасии, застигащи ни толкова често.... И отново имам сили да вървя напред! В този ден ми се ще децата... всички деца да са, ей така, лудешки... безпричинно... безперспективно и по детски щастливи и съхранят това усещане!!! Усещането за грапавия пясък под нозете, соления вкус на водата, слънцето, бриза и радостта, макар и неосъзната в момента, от единението и хармонията с цялото мироздание.
