"В моята работа разчитам много на интуицията си. Понякога от една картина, една снимка, от един музикален или литературен откъс се заражда филм. Всеки елемент оказва определено влияние. Тъй като киното е част от моя живот, аз се опитвам да уловя и асимилирам всяко нещо, което ми харесва или ме вълнува. Ако мога да му дам някаква изразна форма, то в моите филми аз ще бъда силно повлиян от всичко, което ме привлича във всеки момент." (Из интервю с Карлос Саура от сп. "Image et Son", Франция)
Карлос Саура е един от най-известните и най-оригиналните филмови автори на Испания. Всеки негов филм се превръща в кинематографично събитие, става повод за обширни анализи и дискусии и като по правило бива награждавано на международни кинофестивали.
Роден е на 4 януари 1932 г. в град Уеска, провинция Арагон, в заможно испанско семейство на интелектуалци. Детството му протича през трагичните за Испания 1936 – 1939 г. - години на Гражданската война, завършила с поражение на републиканците и с установяване на фашистка диктатура от генерал Франко за почти четири десетилетия напред. Това детство остава белязано от ужасите на войната и те нееднократно се явяват в екранните видения на режисьора.
През 1953 г. Карлос постъпва в Мадридския институт за филмово изкуство, а след завършването му веднага е назначен като преподавател отначало по сценична практика, а след това и по режисура.
Повлиян от италианския неореализъм, Саура усвоява методите на "директното кино" и ги използва в първите си филми. През 1955 – 1959 г. той снима няколко документални филма: "Антонио Саура", "Рекичката Мансанарес", "Неделен следобед" (режисьорска дипломна работа) и "Куенка". За този период от неговото творчество испанският критик Енрико Браса пише: "Още тук се формира стилът на режисьора – симбиоза от натурализъм и символизъм, от обективност и субективност, амалгама от епични платна и фрагментарни кадри, използвани като стилистичен контрапункт, като съюз или преход между различните планове и епизоди, чиито големи блокове оформят структурата на филмите му."
Успехът на "Куенка" отваря вратите на Саура към игралното кино. Филмът "Хулиганите" (1959) представлява социален документ за отчаянието и за отнетите надежди на младите хора. Представен е официално на МКФ в Кан, но в родината му е подложен на цензура и срещата му с публиката закъснява с три години. Той прибягва до символизма и параболата за да преодолее трудностите при реализацията на филмите си.
Първият шедьовър на Саура е "Ловът" (1965). Режисьорът вече е открил своя жанр – притчата. Филмът започва с метафора: свирепи хрътки не могат да избягат от клетката си. В подобен микрокосмос се оказват почти всички герои на Саура и от следващите му филми.
"Ментовка с лед" (1967) е филм за двойствеността на личността. Този филм отбелязва две важни за режисьора срещи – със сценариста Рафаел Аскона и с актрисата Джералдин Чаплин, която става не само изпълнителка на повечето главни роли във филмите на Саура, но и вдъхновителка и съавторка на неговите замисли.
В "Градината на удоволствията" (1970) за първи път режисьорът използва своеобразен кинематографичен похват – възрастният герой да изиграе ролята на детето от неговите спомени. Същият похват е използван и в "Братовчедката Анхелика" (1973).
Трите момиченца от "Ана и вълците" (1972) и двете млади Анхелики директно препращат към "Да отгледаш гарвани..." (1976) – най-красивия, най-магнетичния и най-съкровен филм на Саура. Тук режисьорът се интересува от света на жената или, както той казва: "Да отгледаш гарвани..." е филм непосредствено за жената или за детския свят на жената. Една необходимост или любопитство, което изпитвам напоследък".
С "Елиза, живот мой" (1977) режисьорът завършва определен период от своето творчество.
В края на 70-те години Саура внася съвременен дух в своите творби, връща се към документализма и кинематографичните вариации по мотиви от испанската култура.
"Със завързани очи" (1978) продължава изследването на болезнените отношения между мъжа и жената, между живота-реалност и живота-илюзия. В "Мама е на 100 години" (1979) той отново се връща към любимата си тема за фалша и духовното насилие, царящо в семейството.
Следват музикалните филми на Карлос Саура, които го разкриват в нова, не по-малко ярка светлина. Трилогията "Кървава сватба" (1981), "Кармен" (1983) и "Любовна магия" (1986) представлява органична сплав от музика, танц и драматургия. И в трите филма главната роля се изпълнява от знаменития танцьор на фламенко Антонио Гадес. Под звуците на фламенкото се раждат "Севилянас" (1992) , "Фламенко" (1995) и "Иберия (2005)".
Отново музиката е основно действащо лице в последния му филм "Фадо" (2007).
Изпълнителят на фадо Карлос до Кармо споделя: "Тази изключителна творба на режисьора преминава през виждането му за тангото и фламенкото, за да достигне до фадото. Това е проект в световен мащаб". Карлос Саура добавя: "Истинската звезда в тази творба е фадото и името на филма всъщност отразява желанието ми да мина отвъд съвременното разбиране за фадо".
Саура прави филм и за неумиращото дуенде на тангото - "Танго" (1998) – една спираща дъха екранна магия и красота, постигната чрез визия и музика, отвеждаща в центъра на страстта и желанието.
Публикувано: http://www.libvar.bg/art/012010.html
Публикувано: http://www.libvar.bg/art/012010.html