Карлос Саура

"В моята работа разчитам много на интуицията си. Понякога от една картина, една снимка, от един музикален или литературен откъс се заражда филм. Всеки елемент оказва определено влияние. Тъй като киното е част от моя живот, аз се опитвам да уловя и асимилирам всяко нещо, което ми харесва или ме вълнува. Ако мога да му дам някаква изразна форма, то в моите филми аз ще бъда силно повлиян от всичко, което ме привлича във всеки момент." (Из интервю с Карлос Саура от сп. "Image et Son", Франция)

Карлос Саура е един от най-известните и най-оригиналните филмови автори на Испания. Всеки негов филм се превръща в кинематографично събитие, става повод за обширни анализи и дискусии и като по правило бива награждавано на международни кинофестивали.

Роден е на 4 януари 1932 г. в град Уеска, провинция Арагон, в заможно испанско семейство на интелектуалци. Детството му протича през трагичните за Испания 1936 – 1939 г. - години на Гражданската война, завършила с поражение на републиканците и с установяване на фашистка диктатура от генерал Франко за почти четири десетилетия напред. Това детство остава белязано от ужасите на войната и те нееднократно се явяват в екранните видения на режисьора.

През 1953 г. Карлос постъпва в Мадридския институт за филмово изкуство, а след завършването му веднага е назначен като преподавател отначало по сценична практика, а след това и по режисура.

Повлиян от италианския неореализъм, Саура усвоява методите на "директното кино" и ги използва в първите си филми. През 1955 – 1959 г. той снима няколко документални филма: "Антонио Саура", "Рекичката Мансанарес", "Неделен следобед" (режисьорска дипломна работа) и "Куенка". За този период от неговото творчество испанският критик Енрико Браса пише: "Още тук се формира стилът на режисьора – симбиоза от натурализъм и символизъм, от обективност и субективност, амалгама от епични платна и фрагментарни кадри, използвани като стилистичен контрапункт, като съюз или преход между различните планове и епизоди, чиито големи блокове оформят структурата на филмите му."

Успехът на "Куенка" отваря вратите на Саура към игралното кино. Филмът "Хулиганите" (1959) представлява социален документ за отчаянието и за отнетите надежди на младите хора. Представен е официално на МКФ в Кан, но в родината му е подложен на цензура и срещата му с публиката закъснява с три години. Той прибягва до  символизма и параболата за да преодолее трудностите при реализацията на филмите си.

Първият шедьовър на Саура е "Ловът" (1965). Режисьорът вече е открил своя жанр – притчата. Филмът започва с метафора: свирепи хрътки не могат да избягат от клетката си. В подобен микрокосмос се оказват почти всички герои на Саура и от следващите му филми.

"Ментовка с лед" (1967) е филм за двойствеността на личността. Този филм отбелязва две важни за режисьора срещи – със сценариста Рафаел Аскона и с актрисата Джералдин Чаплин, която става не само изпълнителка на повечето главни роли във филмите на Саура, но и вдъхновителка и съавторка на неговите замисли.

В "Градината на удоволствията" (1970) за първи път режисьорът използва своеобразен кинематографичен похват – възрастният герой да изиграе ролята на детето от неговите спомени. Същият похват е използван и в "Братовчедката Анхелика" (1973).

Трите момиченца от "Ана и вълците" (1972) и двете млади Анхелики директно препращат към "Да отгледаш гарвани..." (1976) – най-красивия, най-магнетичния и най-съкровен филм на Саура. Тук режисьорът се интересува от света на жената или, както той казва: "Да отгледаш гарвани..." е филм непосредствено за жената или за детския свят на жената. Една необходимост или любопитство, което изпитвам напоследък".

С "Елиза, живот мой" (1977) режисьорът завършва определен период от своето творчество.

В края на 70-те години Саура внася съвременен дух в своите творби, връща се към документализма и кинематографичните вариации по мотиви от испанската култура.

"Със завързани очи" (1978) продължава изследването на болезнените отношения между мъжа и жената, между живота-реалност и живота-илюзия. В "Мама е на 100 години" (1979) той отново се връща към любимата си тема за фалша и духовното насилие, царящо в семейството.

Следват музикалните филми на Карлос Саура, които го разкриват в нова, не по-малко ярка светлина. Трилогията "Кървава сватба" (1981), "Кармен" (1983) и "Любовна магия" (1986) представлява органична сплав от музика, танц и драматургия. И в трите филма главната роля се изпълнява от знаменития танцьор на фламенко Антонио Гадес. Под звуците на фламенкото се раждат "Севилянас" (1992) , "Фламенко" (1995) и "Иберия (2005)".

Отново музиката е основно действащо лице в последния му филм "Фадо" (2007).

Изпълнителят на фадо Карлос до Кармо споделя: "Тази изключителна творба на режисьора преминава през виждането му за тангото и фламенкото, за да достигне до фадото. Това е проект в световен мащаб". Карлос Саура добавя: "Истинската звезда в тази творба е фадото и името на филма всъщност отразява желанието ми да мина отвъд съвременното разбиране за фадо".

Саура прави филм и за неумиращото дуенде на тангото - "Танго" (1998) – една спираща дъха екранна магия и красота, постигната чрез визия и музика, отвеждаща в центъра на страстта и желанието.
Публикувано:  http://www.libvar.bg/art/012010.html