- Ние ви подложихме на изпитание - продължи Воланд, - не молете никога и за нищо! Никога и за нищо, особено по-силните от вас. Те сами ще ви предложат и самите ще ви дадат всичко. Седнете, вие сте горда жена! - Воланд свлече от Маргарита тежкия халат и тя пак се намери седнала до него на леглото. - И тъй, Марго - продължи вече меко Воланд, - какво желаете срещу това, че бяхте днес тука домакиня? Какво желаете срещу това, че по време на бала бяхте гола? На колко оценявате вашето коляно? Какви щети ви причиниха гостите ми, които току-що нарекохте обесници? Говорете! И вече без стеснение, защото сега аз ви го предлагам.
Сърцето на Маргарита се разтуптя, тя въздъхна тежко и взе нещо да обмисля.
- Хайде, хайде, по-скоро! - насърчаваше я Воланд. - Събудете въображението си, пришпорете го! Само задето е присъствал на сцената с убийството на този непоправим негодник - барона, човек заслужава да бъде награден, особено ако този човек е жена. Е?
На Маргарита й секна дъхът и тя вече щеше да произнесе съкровените, скътани в душата й думи, но изведнъж пребледня, разтвори широко уста и очи. "Фрида! Фрида! Фрида! - изкрещя в ушите й нечий натрапчив молещ глас. - Казвам се Фрида!" И като се запъваше в думите, Маргарита заговори:
- Значи, аз... мога да ви помоля... за едно нещо?
- Да поискате, да поискате, дона - отвърна Воланд и се усмихна с разбиране, - да поискате - едно нещо.
Ах, колко умело и ясно подчерта Воланд, повтаряйки думите на самата Маргарита - "едно нещо".
.....................................................................................................
- Благодаря ви и сбогом - каза Маргарита и стана.
- Е, какво ще кажеш, Бегемот - заговори Воланд, - нали няма да се възползваме в празничната нощ от постъпката на един непрактичен човек - и се обърна към Маргарита: - И тъй, това не се брои, понеже аз нищо не съм направил. Какво искате за себе си? Настъпи мълчание и го прекъсна Коровиев, който зашепна на ухото на Маргарита.
- Брилянтна моя дона, съветвам ви този път да бъдете по-благоразумна! Иначе щастието може да ви се изплъзне.
- Искам още сега, още тази секунда да ми бъде върнат моят любовник, Майстора - каза Маргарита и лицето й се изкриви конвулсивно.
В същия миг в стаята нахлу вятър и пламъкът на свещите в канделабрите полегна, тежката завеса на прозореца се разтвори и в далечните висини се появи кръгла, но не утринна, а среднощна луна. От перваза върху пода легна зеленикав квадрат нощна светлина и в него се появи нощният гостенин на Иванушка, който наричаше себе си Майстора. Беше с болничните си дрехи - по халат и пантофи, и с черната шапчица, с която не се разделяше. Небръснатото му лице потреперваше от тик, той поглеждаше страхливо и налудничаво горящите свещи, а наоколо му кипеше лунният поток.
Маргарита веднага го позна, изстена, плесна с ръце и се втурна към него. Целуваше го по челото, по устата, притискаше се към бодливата му буза и дълго сдържаните сълзи сега се стичаха обилно по лицето й. Тя произнасяше само една дума и безсмислено я повтаряше: - Ти... Ти, ти.... ...още
Сърцето на Маргарита се разтуптя, тя въздъхна тежко и взе нещо да обмисля.
- Хайде, хайде, по-скоро! - насърчаваше я Воланд. - Събудете въображението си, пришпорете го! Само задето е присъствал на сцената с убийството на този непоправим негодник - барона, човек заслужава да бъде награден, особено ако този човек е жена. Е?
На Маргарита й секна дъхът и тя вече щеше да произнесе съкровените, скътани в душата й думи, но изведнъж пребледня, разтвори широко уста и очи. "Фрида! Фрида! Фрида! - изкрещя в ушите й нечий натрапчив молещ глас. - Казвам се Фрида!" И като се запъваше в думите, Маргарита заговори:
- Значи, аз... мога да ви помоля... за едно нещо?
- Да поискате, да поискате, дона - отвърна Воланд и се усмихна с разбиране, - да поискате - едно нещо.
Ах, колко умело и ясно подчерта Воланд, повтаряйки думите на самата Маргарита - "едно нещо".
.....................................................................................................
- Благодаря ви и сбогом - каза Маргарита и стана.
- Е, какво ще кажеш, Бегемот - заговори Воланд, - нали няма да се възползваме в празничната нощ от постъпката на един непрактичен човек - и се обърна към Маргарита: - И тъй, това не се брои, понеже аз нищо не съм направил. Какво искате за себе си? Настъпи мълчание и го прекъсна Коровиев, който зашепна на ухото на Маргарита.
- Брилянтна моя дона, съветвам ви този път да бъдете по-благоразумна! Иначе щастието може да ви се изплъзне.
- Искам още сега, още тази секунда да ми бъде върнат моят любовник, Майстора - каза Маргарита и лицето й се изкриви конвулсивно.
В същия миг в стаята нахлу вятър и пламъкът на свещите в канделабрите полегна, тежката завеса на прозореца се разтвори и в далечните висини се появи кръгла, но не утринна, а среднощна луна. От перваза върху пода легна зеленикав квадрат нощна светлина и в него се появи нощният гостенин на Иванушка, който наричаше себе си Майстора. Беше с болничните си дрехи - по халат и пантофи, и с черната шапчица, с която не се разделяше. Небръснатото му лице потреперваше от тик, той поглеждаше страхливо и налудничаво горящите свещи, а наоколо му кипеше лунният поток.
Маргарита веднага го позна, изстена, плесна с ръце и се втурна към него. Целуваше го по челото, по устата, притискаше се към бодливата му буза и дълго сдържаните сълзи сега се стичаха обилно по лицето й. Тя произнасяше само една дума и безсмислено я повтаряше: - Ти... Ти, ти.... ...още
