сряда, 4 юни 2014 г.

04.06.2014

Маймунките на клона, мамка им! Долни използвачи, мислейки си, че минават метър.... Ползващи труда ни, за да вземат два пъти повече, правейки два пъти по-малко .... Презирам ги! "Бих се изплюла в направената за тях лимонада!" Ничий интерес не е по-значим от този на другия... Ничий труд не е за пренебрегване... Затова нека вземат парите и нека Бог отреди, какво ще платят за низостта си! А те ще платят... в живота няма празно! Най-странното от всичко е, че това не ме радва... а ме боли.... страшно много... за мен... за тях... Защото както е казал, любимият на сърцето ми поет: "А може... по-иначе може!" И го исках с цялото си сърце!!! Положих толкова усилия... почти на границата на възможното... И нищо... Вероятно, защото това не е възможно там, където "Страхът е най-големият порок!", а това е тук и сега... Отново, сякаш живота ми се върти в кръг... За мое лично и огромно разочарование...

събота, 24 май 2014 г.

ОМАР ХАЯМ – РУБАЙЯТ

Омар Хайям е роден през XI век в Нишапур. През годините, в които е живял и творил, е оставил голямо наследство в областта на математиката и астрономията. Лекар и философ. Най-вече е известен с литературните си произведения, представени под формата на “рубаи“ (четиристишия).
Пълното му име е:
Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси – حکیم ابوالفتح عمر بن ‌ابراهیم  ф   خیام نیشابور
Автор е на около 1000 рубаи.
В младежките си години учи в известната за времето си школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир и Хасан-ибн-Сабах, „старецът от планината“, бъдещият предводител на убийците Хашишини ( асасисини ). Впоследствие изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.
Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност.
За първи път е преведен на български, от немски и английски рубаи, от Гео Милев.
Следните рубаи са превод от Георги Александров:
*****
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.
 *****
Любовта ми към теб съдят всички сплетници,
Нямам време да споря с невежи критици.
Любовта е балсам, изцеляващ мъжете,
Лицемерите само превръща в болници.
*****
Опитай да не съжаляваш за времето текущо.
Душата си недей мъчи ни с минало, ни със идущо.
Съкровищата свои харчи, дорде си жив,
Защото пак на оня свят ще стъпиш неимущ ти.
*****
Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси – сред този свят, гъмжащ от лъжи.
*****
Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.
*****
За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги но твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.

 http://literaturensvyat.wordpress.com/