събота, 3 май 2014 г.

Митът за пещерата - Платон

Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили.

Из Седма книга от диалога "Държавата"
изд-во "Наука и изкуство", 1981 г.

Превод: проф. Александър Милев © 1981


сряда, 30 април 2014 г.

сряда, 23 април 2014 г.

23.04.2014

Доказателства? Няма нужда от доказателства... Парадоксално, но факт - няма нужда от доказателства и от куха религиозност. Всичко около нас съществува независимо от нас, убежденията, предпочитанията ни и пр. глупости... Каквото е било ще бъде... То е константа, независеща от "техническия прогрес" или "моралните и религиозни норми на нашето или всички времена" или "субективната ни истина", силно засягащи битието ни, но тъй малък, нищожно кратък дял от случващото се във Вселената... на това се крепи Всемира. И за да го има още, значи онова, което съзижда е над онова, което руши и това е Бог - непроменим, съзиждащ или друго яче казано... любящ - началото на всяко начало и края на всичко, ако рече: "Време е!". Единствената променлива величина сме ние! Единствената правилна посока - да провидим себе си. Какво искам, кое е важно за мен и как да го осъществя за да съм, ако не изцяло, то в най-голяма степен себе си... Защото за това съм родена... да бъда щастлива и да дарявам щастие!!! Само така ще мога, бидейки себе си, да зазвуча в хармония с изначалната си същност!!! Това е моя начин да стигна до него, да го усещам дълбоко в себе си.... Защо ли? Защото аз имам моето световъртене в мен!!!  

Откриха доказателство за съществуването на Христос

 

Съществува колекция от седемдесет древни метални книги, които са с размера на визитка и по-малки. Те се състоят от оловни листове, които са съединени с оловни телчета.
Някои от книгите са по-големи. Те са изписани с шифрове, които не са гравирани, а са като залепени отгоре. Символите са на древноеврейски, арамейски и древногръцки.
Има теория, според която оловните книги могат да се окажат по-значими от легендарните свитъци от Мъртво море, които са с библейски текстове и са намерени през 1947 година.
Според една от версиите оловните книги са били открити в една от пещерите на Йордания. Смята се, че водата ги е измила по време на наводнение, а местен бедуин ги намерил.
В тази пещера, според легендите, са се крили първите християни през седемдесета година преди новата ера. Йорданският бедуин предал книгите на свой приятел, за да ги продадат.
В момента всички седемдесет книги от олово се намират в дома на Хасан Сайда, който живее в израелското селце Шибли Ум Ал Ханам. Според някои в тези книги се разказва всичко за последните години от живота на Исус Христос.
В едната книга има нарисувани кръстове, на които са били разпънати Исус Христос и разбойниците, които били осъдени заедно с него. Отбелязано е и мястото, където се намирал гробът на Исус Христос.
Металургичният анализ показва, че оловните листове са били направени през първи век преди новата ера. В една от книгите е изобразено лице и според вярванията това е лицето на Исус Христос.
Портретът е далеч от художествено съвършенство, но е ценно самото изображение. Това е най-убедителното доказателство за съществуването на Исус Христос.
Евангелията са се появили няколкостотин години след разпъването на Исус Христос и са били съставени въз основа на много устни разкази, които хората предавали един на друг.


http://sanovnik.bg/