Бележка под чистачките

Скъпи приятелю!
От 1 март 2006 г. насам всяка вечер паркирате тази Тойота Лексус с номер С 2002 АК на паркинга пред кооперацията на ул. Лермонтов №10.
Всяка нощ обитателите на тази кооперация са принудени по няколко часа да слушат гръмогласни мелодии, издавани от алармата на Вашия автомобил. През гореспоменатия период Вие нито веднъж не си дадохте труда да спрете сигнала за тревога.
Затова искам да Ви помоля нещо: отнасяйте се с по-голямо уважение към хората, които живеят във Вашия блок, и се постарайте да контролирате звуците, издавани от Вашата прекрасна нова кола. Препоръчвам Ви от днес насетне да изключвате навреме лъжливите сигнали, които алармата Ви подава и при най-малките странични шумове: преминаване на кола по улицата, лай на бездомно куче, потропващи дамски точкета и т. н. В случай, че не удовлетворите молбата ми и продължите да оставяте алармата да вие за повече от десетина минутки, то разкошният Ви автомобил ще бъде сполетян от тежка участ.

Първо, безшумно ще пробия дупка в стъклото на вратата от шофьорската страна, ще вляза в колата и ще натисна копчето за отваряне на предния капак. След това с лозарски ножици ще срежа всички кабели на смотаната Ви аларма. Ще неутрализирам имобилайзъра и в рамките на две минути ще съм подкарал автомобила Ви в неизвестна за Вас посока.
В един приятелски гараж ще модифицирам малко Лексуса. А след седмица той ще пищи с нова алармена сигнализация пред нечий друг дом, на друг паркинг, в друг град. Там, където аз, за мое щастие, няма да бъда.
Имате два дни да помислите по молбата ми. През това време аз ще се упражнявам да подкарвам кола без да използвам ключове. Искам да подобря рекорда си от 53 секунди — времето, което ми беше необходимо да разкарам Линкълн Навигатора, дето пищеше по цяла нощ пред апартaмента на родителите ми.

http://veselba.wordpress.com/

Скъпоценният камък - притча

Една мъдра жена, която пътувала през планината, намерила скъпоценен камък в един поток.

На следващия ден тя срещнала друг пътешественик, който бил много изгладнял и жената отворила торбата си да сподели с него от своята храна. Гладният пътешественик видял скъпоценния камък и я помолил да му го даде.

Тя му го дала без да се колебае.

Пътешественикът заминал по пътя си, ликувайки от радост за късмета, който го сполетял. Той знаел, че камъкът бил толкова ценен, че можел да го осигури до края на живота му.

Но няколко дни по-късно се върнал обратно в планината, за да върне камъка на мъдрата жена.

- Дълго време си мислех – казал той. Знам колко е ценен този камък, но ти го връщам обратно с надеждата да ми дадеш нещо друго, което смятам за още по-скъпо.

Дай ми онова, което имаш в себе си, което ти позволи да ми дадеш камъка.

Евангелието от Юда е автентично

Евангелието от Юда е автентично, това е разкритието, което е направил Джоузеф Бараби, американски археолог на годишната конференция на Американското химическо общество в Ню Орлиънс.

Откриването на Евангелието от Юда, в края на седемдесетте години на 20-и век в областта Ел Миня в Египет, поставя под въпрос ролята на Юда като предател на Исус Христос. Според текстовете на апокрифното издание Юда не е предал обичния си Учител, а просто е следвал заръките му и е изпълнил желанията му.
Евангелието от Юда е автентично. Откритите древни папируси представляват 62 страници ръкописен текст, написан на коптски. Намереното Евангелие от Юда не е оригинален ръкопис излязъл изпод ръката на апостола, а по-скоро превод на коптски език, направен през II в. от гръцки оригинал. 

Първоначалното въглеродно датиране е направено от учени от Аризонския Университет. Взетите проби от външната опаковка на ръкописа са изследвани от д-р Тимъти Джул, експерт по въглеродно датиране. Те са показали, че най-вероятната година на написване на намереното апокрифно евангелие е между 220 и 340 г. ± 60 години. 
Според експертите от Университета в Аризона вероятната датировка на ръкописа е между III и IV век. Други експерти определят дори по-късна възраст – края на IV век, базирайки се не палеографски методи.
Американския археолог Джоузеф Бараби представи нови научни доказателства за автентичността на намереното гностическо евангелие. Д-р Бараби заедно с екип от колеги започва подробното изследване на намерения документ още през 2006г.
Екипът от археолози правят подробно проучване на състава на използваното мастило, състава на хартията, нейните свойства. Заключението на експертите е, че изгубеният преди 18 века за света ръкопис е автентичен. Според д-р Бараби: „Ако не се бяхме натъкнали на други папируси, които са от същото време и за които са използвани същите мастила, щеше да ни е много по-трудно да докажем автентичността на този документ“. За сравнително доказателство са били използвани открити древноегипептски брачни свидетелства.

Критиците на направеното от д-р Бараби откритие изразяват съмнения в изводите му, като посочват, че изследваното мастило на ръкописа на Евангелието от Юда не съдържа традиционните за късната античност и ранно средновековие соли на сярната киселина. Това може да е ясен знак, че коптския превод е направен доста по-късно и документа е подправен.
В опровержение на отправените нападки д-р Бараби посочва трудовете на френски специалист египтолог, занимаващ се със изследването на египетски папируси от I-III в сл. Христа. Според френския учен папирусите от този период са написани със същия тип мастило. Учените смятат, че това е бил преходен тип мастила, който се намира между мастилата на базата на растителни екстракти и тези на базата на железен сулфат.

http://sanovnik.bg/

Дамян Дамянов

Свободата, Санчо!...

- Свободата, Санчо!... – Дон Кихот горещо
маха две ръце – две мелнични криле.
- Свободата, Санчо, е велико нещо!
... Санчо го не чува – тъп като теле.
- Санчо, разбери ме!...
Санчо не разбира.
Санчо дъвче нещо. Санчо е зает.
Дон Кихот откача. Дон Кихот умира.
Санчо оцелява. И върви напред

 http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=120&WorkID=8595&Level=2