“Вещица”
обикновено се свързва с нещо лошо. Неслучайно дори се използва и като
обидна дума. Но истината е, че думата произлиза от прилагателното “вещ” –
т.е. оригиналното му значение е веща, умела в някои неща жена. (Съответното за мъж е “вещер”).
Няколковековното промиване на мозъци
е довело до една доста изкривена представа за вещицата като грозна,
стара жена с гърбица, брадавица върху кривия си нос, смразяващ поглед и
още по-смразяващо хихикане (виж клипа в края на текста).
Но истината за вещиците е доста по-проста. И доста по-тъжна…
В по-голямата си част, човешката история е история на мъжката доминация, на патриархата. И през всичките тия хилядолетия, повечето мъже са се отнасяли към жените (си) по неособено ласкав начин.
Векове наред (а в не малко страни – и до ден-днешен) жената е считана за някакъв атрибут на мъжа.
И от нея се е очаквало – само и единствено – да му готви, да му
слугува, да ляга по гръб или по корем, в зависимост на какъв кеф е, а
после да му ражда деца и да ги отглежда. И всичко това да се прави
задължително безропотно и с възможно най-малко шум,
мърморене и оплакване. (Изключая лягането по гръб или по корем – някои
мъже предпочитат тогава жените да са шумни).
Да, ама – не! В човешката история винаги е
имало жени, които не са възприемали тази отредена им от мъжете роля. И
са се смятали, ако не за нещо повече от мъжете – то поне за равностойни човешки същества.
(Имало е и крайности, разбира се – амазонки, лесбийки и обикновени мъжемразки. Всяко насилие, рано или късно води до извращения с обратен знак… но по този въпрос – някой друг път).
Мъжете, естествено, никак не са подскачали
от радост когато жените им са искали да бъдат нещо повече от перачки,
готвачки и персонални проститутки. И различните мъже са взимали различни
мерки – от леко шамаросване, през циганското “щом ме бие – значи ме обича”, та чак до някои ислямски държави, в които и до днес не е престъпление да убиеш жена си, щото нещо не си бил на кеф, а пребиването на прелюбодейки с камъни е всенародно забавление от ранга на родния “Биг Брадър“…
Исторически, усилията по поставяне на жените на мястото им (разбирай – до печката) стават сериозни и организирани чак когато се намесва любимата ми Римо-католическа църква и нейния верен питбул – Светата Инквизиция.
Ако не знаете, тази
институция си съществува и до ден-днешен. Само дето през 1968 година –
от кумова срама – я прекръстват и вече не се нарича “Светата Инквизиция”, а с по-модерното “Конгрегация за доктрината на вярата” (колко удобно!). Може също така да не ви е известно, че сегашният папа – когато още е само кардинал Йозеф Ратцингер – е оглавявал този бастион на католицизма от 1981 година, чак до избирането му за Бенедикт ХVІ… т.е. близо четвърт век.
Едно не може да й се отрече на Църквата – винаги действа праволинейно. За цялото си съществуване, Църквата винаги е имала една и съща рецепта против всеки, който иска да замени сляпата вяра в нейните догми с търсене на истината и стремеж към науката.
И рецептата е действала безотказно: обвинение в съюз с Дявола, процес и екзекуция. Като умъртвяването е трябвало да стане възможно най-мъчително и най-зрелищно – да види простия народ какво го чака! Ако не слуша когото трябва и почне да се занимава с дивотии…
Няколко века подред, всяка жена, която е
дръзвала да бъде нещо повече от секс-играчка и перачка е била
систематично преследвана, обявявана за вещица и изгаряна на клада, обесвана или удавяна.…...още
