Нова Генерация - Скорпионите Танцуват Сами

Обичам само теб,
твоите дълги игли.
Пронизващи само мен,
скорпион с лилави черти.
Ти мислиш за отровата в мен.
Някой ти е казал, нали?
Ако искаш да вярваш на тях,
махни се от пътя ми!
Танцуват скорпионите
своите мрачни игри.
Отрова нямат те,
ела и не се плаши.
На брега на морето са
кристалните светове.
Един бог със сребърни пръчици
спокойно сам яде.
Обичам само теб
твоите студени очи.
Пронизващи само мен
човекът със лилави черти.
Някъде в мен останаха
мяукащи котки - лъжи.
Но античния вятър студен
ми каза, че това си ти.
Скорпионите танцуват сами.

Нова Генерация - Мухата

Мухата в играта, играта в муха.

Аз хвърча към тебе, ти летиш ли към мен?
Прозорец отворен затвори, за да спрем.
Крилцата ми сини, сини, нини, на.
Здравей, как се казваш, аз съм твойта муха.

Убийте мухата, тя пречи сега,
от два до четири нарушава реда.

Цяла зима чаках, за да дойда при теб.
Не ме ли очакваш, защо си толкова блед?
Очите ми зелени, зелени, нени, на.
Играй с мен, че ще плача, аз съм твойта муха.

Нова Генерация - Тъмна Земя

Будна ли си през нощта,

когато кошмарите чакат,

с черната си кола

да влязат във твоя паркинг?

Тогава стани

и през прозореца викай.

В тъмна земя

без светлини,

в тъмно море

не търся нежност.

Не вярвам във теб

и в теб не вярвам,

оглеждам се само

в чиста вечност.

Над площад, потънал в срам,

слепи художници рискуват.

Аз вече минах от там

слепи са защото, се срамуват.

Развей черен флаг

на който пише без думи:

Мръсно ми е

в душата ми!

Не искам, не мога, не знам,

не мога, не знам, не искам,

не ми е до вашия срам,

разберете ме, аз не искам!

Не мисля дори,

че някога ще желая.

Тъмно. На тъмно,

на тъмно играя "живот".

Аз имам

моето световъртене

в мен.

??????

Тия дни, нещо или някой или пък просто случайно, провокираха разместване в главата ми. Усетих, онова гъделичкащо и забравено чувство, че нещо предстои, ще се случи... нещо, което си струва! Опитах да го подхраня и съхраня за по-дълго... И паралелно с него изплува мелодия.... Заслушах се... Нова Генерация! Като пътуване във времето. Озовах се там, където и когато всичко вреше и всичко изглеждаше възможно и най-вече промяната към по-добро. И се чудя как стана така, че свежият бриз на промяната беше издухан от поголовната миризма на ракия и кебапчета... И като следваща брънка от низа, уж мимолетни и с нищо не ангажиращи ме мисли, изскочи една тревожна... остра като игличка... Да, "Аз имам моето световъртене в мен....", но доколко ония, въртящи ни като в центрофуга, господстващи извън нас сили са променили ъгъла на оста му? Явно доста, щом онова усещане го няма вече... Ще имам ли силата да възвърна баланса?