Изкуствената усмивка ни разваля настроението

Най-добре е да се смеем само от положителни мисли или преживявания

Макар и често да сме чували, че е достатъчно само да се усмихнем и ще се почувстваме по-добре, истински ефект имат само усмивките, породени от положителни мисли.

Според изследване на Мичиганския университет настроението на хората, които се усмихват изкуствено по време на работа се влошава и води до намалена продуктивност. То може да доведе до емоционално изтощаване и затваряне в себе си. Тези, които се усмихват защото са успели да култивират положителни мисли обаче, могат да подобрят настроението си.

Учените наблюдавали работата на шофьори на автобус в продължение на 2 седмици. Те следили разликата между изкуственото усмихване и искреното, породено от хубави спомени и мисли. Проучването е едно от първите, които разглежда емоционалните прояви през дълъг период от време, както и разликата им при мъжете и жените. Оказало се, че при жените негативните ефекти от преструвките са по-силни, но същото важи и за позитивните, когато се усмихват искрено.

Учените предупреждават, че макар и да се учим да се усмихваме чрез култивирането на позитивни мисли, след определен период това може да ни накара да се чувстваме неавтентични и в противоречие със собствените си чувства.
Източник: Science Blog

Закон за устойчивост на стреса

„Не е важно какво ти се случва; важно е ти какво правиш в този случай.” У. Митчел  

Основен принцип на холистичното здраве е, че множество физически заболявания идват поне частично в резултат на емоционално, психологическо и духовно претоварване и безпокойство. Това претоварване е точното определение на токсичния стрес.
Законът за устойчивост на стреса гласи, че трябва да имаме положително отношение към стреса и да не допускаме до себе си дистреса. Липсата на стрес всъщност означава смърт, тъй като по дефиниция стрес е готовността на организма за действие. Дистрес е стрес, преминал границата на възможностите на организма, поради което настъпват т.нар. стресорни увреждания.

Стресът е неразделна част от живота. Проблемът не е в стреса, а в отношението ни към себе си и към живота. Проблемът е в дистрес-а(токсичен стрес). Той е двупосочна улица- стресорните увреждания могат да настъпят както при много силни негативни, така и при много силни позитивни изживявания. Човек трябва да знае границите на своите възможности.
Всеки има своите симптоми, с които организмът го предупреждава за настъпването му. Законът за устойчивост на стреса включва разпознаването на предупредителните сигнали. Да се научиш да слушаш организма си е може би едно от най-важните условия за постигане на Съвършено здраве. Второто най-важно нещо е промяната. Без осъзнаване на необходимостта от промяна и нейното реализиране няма изцеление. Не винаги можем да контролираме обстоятелствата, но винаги можем да контролираме реакцията си спрямо обстоятелствата. Съзнателно избиране на активна позиция е третото, най-важното нещо при прилагането на Закона за устойчивост на стреса:
Законът за устойчивост на стреса има две изисквания към всеки един от нас:

-да променим начина, по който възприемаме проблемите;

-да променим начина, по който приемаме самите себе си.

Ефектът от изпълнението на тези две изисквания се проявява на малки стъпки, без парадност.
Ако приемем проблема като предизвикателство, с което можем да се справим – ние сме осъществили промяната. Ако приемем проблема като заплаха, която ни парализира и с която мислим, че не можем да се справим, предстои ни да вземем важно решение: да останем жертва на обстоятелствата или да се превърнем в активна личност, умееща да се справя с обстоятелствата.

Законът за устойчивост на стреса предлага напълно естествен начин за извършване на промяната, като залага на вроденото ни любопитство. Каквато и да е ситуацията, ние проявяваме вроденото си любопитство. Това активно любопитство ни подтиква да вярваме, че можем да се справим със ситуацията, като й въздействаме. За да го направим, ние пускаме в ход силата на собствената си личност. И изведнъж се оказва, че обстоятелствата и ситуациите не са чак толкова голяма заплаха, а нещо, което може дори да бъде от полза за развитието на личността. В резултат се получава устойчивост към токсичния стрес. Единственото, което правим, е че приемаме ситуацията като предизвикателство и залагаме на силата в себе си. Характерните черти на човека, устойчивост на стреса са:

-контрол;
-предизвикателство;
-ангажираност.... още

Нежна е нощта - Ф. Скот Фицджералд

… най-после с теб! Тъй нежна е нощта,

на своя трон Луна щастлива свети ….

* * *

но долу не поглежда тя —
небесен дъх, в треви и мъх оплетен,
едва неясен зрак насам довее.
Ода на Славея

Джон Кийтс (1795–1821)...още

Красивите неща…

Обожавам венецианските маски. Толкова са красиви… Всеки път, когато ги мерна някъде, дори и бегло, отключват в мен врата към нещо приказно, нереално, много тайнствено и ритуално. Дори мога да усетя миризмата на пудрата по перуките им, шумоленето на роклите и да чуя звъна на звънчета… Там съм, зад една от възхитителните маски, загърната с тежка тюркоазена наметка от кадифе и вървя по тесните улички на Canale Grande, а вътре в мен  нещо ликува… Радвам се, че ги има! И Carnevale a Venezia!!!

От novinar.net: Всяка година по време на карнавала във Венеция се стичат хиляди и хиляди туристи. На красивия и сравнително голям площад Сан Марко става толкова претъпкано, че и да те ограбят или намушкат, няма да усетиш.

Началото му е свързано с Великите пости преди Великден. Този невероятен празник всяка година протича под различно мото. Някогашният венециански карнавал е имал същите корени като римските сатурналии и гръцките мистерии, тясно свързани с култа към Дионис, чието мото на латински било Semel in anno licet insanire („Веднъж в годината е позволено да се по лудува”).

Посрещането на празника започва в неделя с прочутото представление "Полетът на ангела". По традиция в деня преди откриването - събота, се провежда шествие на девойки в средновековни костюми, наречено Празникът на Мариите. Закриването на карнавала става със символично изгаряне на маските на площад Сан Марко и уникално пиротехническо представление на Канале гранде, което продължава до късно през нощта.

Тези десет незабравими дни са изпълнени с маскарадни шествия, с оперни и театрални представления.

Градът се превръща в невероятна сцена, където различните култури се срещат, за да поднесат своите почитания на Серенисима (едно от имената на Република Венеция) и за да напомнят за отминалата й слава и мощ.

ИСТОРИЯ

Исторически сведения за венецианския карнавал имаме още от 1094 г., когато е бил на власт доджа Витале Фалиер. Официално този празник се иституционализира през 1296 г. В декрет на Сената на Република Венеция се съобщава, че от последния ден преди Великите пости на Великден започва карнавалът.

Корените на карнавала се губят още в древните времена - от Дионисиевия култ до римските Сатурналии, чествания по повод възраждането на природата през пролетта и края на зимата, където по правило участниците са се маскирали. Този период е бил символ на обърнатия с краката надолу свят, за това всичко е било позволено.

По време на карнавала хората са се отпускали и са загърбвали строгите правила на католическата църква. Венеция, която била с много силна централна власт, е трябвало да намали по някакъв начин социалното напрежение, да уравновеси бедните с богатите, пък било то и само с една маска на лицето.

Времетраене на карнавала

Карнавалът е продължавал много дълго. Обикновено е започвал на 26 декември и е завършвал през Сирни заговезни, а понякога е започвал дори на 1 октомври. Накратко казано, карнавалът е продължавал няколко месеца, което придавало фриволен и весел облик на града....още