Призрачен град изплува в Светлояр

Отражението на мистериозно изчезналия град Китеж се появява всяка вечер на залез слънце във водите на езерото Светлояр, а звънът от камбаните на отдавна изгубена църква отекват из цялата околност. Загадъчното явление няма обяснение от съвременната наука. Именно затова езерото край волжкия град Нижни Новгород от години си е заслужило славата на врата към паралелните светове и често бива наричано Шамбала на Русия.... още

http://www.bgdnes.bg/Article.asp?Id=1947293

Проницателят - Анди Андрюс

.....  — Аз съм проницател. Това е дарбата ми. Някои хора могат да пеят или да тичат много бързо, а пък аз виждам разни неща, които другите пропускат. Прозирам ги. А повечето от тези неща изобщо не са скрити, ако искаш да знаеш.
Джоунс подпря ръце в пясъка зад гърба си, отпусна се назад и вдигна лице нагоре.
— В различните случки и у всеки човек аз виждам такива подробности, които хвърлят нова светлина върху нещата. Дават нова гледна точка. Всъщност на повечето хора им липсва точно това — гледна точка, по-широк поглед върху цялата картина. Така че аз им осигурявам по-различен поглед... Давам им възможност да премислят, да си поемат въздух и да започнат живота си наново.... 
.....  — Всички помните моя Харисън...
Погледите на присъстващите се извърнаха към гласа, дошъл някъде отстрани. При шкафа до стената стоеше Нанси Карпентър, дама, надхвърлила шейсетте. Познавах я от банката — тя работеше там като касиерка — както и от благотворителните каузи, с които вечно беше заета. Харисън, съпругът й, беше съдия по граждански дела и почина преди няколко години след дълга борба с рак на белия дроб. Да, рекох си, всички тук помним Харисън Карпентър.
Нанси се изправи.
— Харисън почина преди три години... Е, следващия месец ще станат три години. — Гласът й се прекърши и тя замълча, за да се овладее. — Мнозина от вас присъстваха на опелото. Никой никога не ме е питал — може би от учтивост — но аз знам, че сигурно сте се чудили защо погребахме Харисън с вилица в ръката. Всъщност може и да не сте я забелязали...
Не сме я забелязали ли? Жената сигурно се шегуваше. Градът говори за това погребение цял месец! А през следващите три години всеки път, когато го споменавахме, някой прибавяше:
— Помните ли как Харисън лежеше в ковчега с вилица в ръката?
Но Нанси беше права за едно — никой никога не беше питал за причината. Всички харесвахме Харисън, обичахме Нанси и не ни се струваше уместно да повдигаме въпроса. Но сега бяхме наострили уши!.....още

https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxib2ZhbnN5fGd4OjRiNmE1ZmRlZjZiNGNmZWU

28.03.2015 г.

Сливката пред блока днес е бяла! До вчера мъртва, днес уханна, разцъфтяла... От где намери сили, малка сливке? Как? Научи ме, като теб след мраз, да възкръсвам пак и пак с крехка, бяла красота...  

27.03.2015 - На обяд

Покруса
Душата ми вихрушка я обрули,
защо я пуснах гола и пеша
сред вашите ласкателства и хули...
Защо ви дадох своята душа?

Защо ли като храм ви я отворих
без да помисля аз, че някой ден
незнайно кой от вас, жестоки хора
иконите без свян ще окраде.

Не съжалявам, че е пуст олтара
и че вратите са разбити с бяс,
но съжалявам че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз.

Душата ми, обрулена и мъртва
пустее без икони и олтар...
Във нея аз ви пуснах като в църква,
а трябваше да сложа катинар!
                              Дамян Дамянов

 http://chitanka.info/text/8586-pokrusa