МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА

Българска народна приказка
В една гора, в една пещера, имало малки мечета. Един човек отишъл веднъж за дърва. Едно мече излязло из пещерата, закачило се в едни храсти и не могло да се откачи. Човекът го видял, па му домиляло. Той отишъл, откачил го от храстите и го занесъл в пещерата.

Не щеш ли, мечката видяла това, приближила се до човека и му рекла:

- Ти ми стори голямо добро. Хайде да се побратимим!

Човекът го било страх, ала какво да прави? Престрашил се и малко по-малко се приближил до мечката и поговорил с нея. Когато да си тръгва човекът, уговорили се с мечката да се срещат и виждат в гората.

Като се разделяли веднъж, мечката и човекът се целунали в уста, пък човекът не се стърпял и рекъл:

- Тю бе, посестримо, всичко ти е много хубаво, само това не струва, че ти бие дъхът на лошо.

Той не се сетил, какво казва и не разбрал колко ще я заболи мечката от това. Домъчняло много на мечката, ала нищо не рекла, ами само навела врат и се примолила:

- Я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно; ако не щеш, ще те изям.

Човекът се сбъркал и се мъчил всякак да измоли да не я удари. Най-сетне видял, че няма как, та я ударил с брадвата и й сторил дълбока рана. После се разделили.

Минало се време, човекът отишъл пак в гората на онова място, но мечката не могъл да види. Не я видял дълго време. След години, веднъж срещнал на друго място мечката. Те се познали и здрависали. Когато да си тръгне човекът, мечката му рекла:

- Огледай ме, побратиме, има ли я още раната от оная година, когато те накарах да ме удариш?

Разгърнал човекът вълната на врата, раната била зарасла и нито белег нямало. Рекъл човекът на мечката:

- А бре, посестримо, то дори не се познава, че е имало рана!

- Видиш ли, побратиме, че раната заздравя и аз съм забравила где е била тя; ама лошата дума, дето ми рече тогава, няма да я забравя, дорде съм жива. - Тя - лошата рана - заздравява, лошата дума не се забравя.

http://liternet.bg/folklor/sbornici/rakli/mechkata.htm

Отдавна не се бях сещала за тази приказка, но са ми я чели като дете... Докато я търсих в нета  попаднах на коментари, което искрено ме изненада, защото останалото в детската ми главица послание беше ясно и просто: Да си мерим приказките и да не обиждаме другите... доколкото е възможно. Коментарът в единия пост беше "Не бъдете дървари" т.е ако не сте деликатни по природа поне се опитвайте, а в другият "Не бъдете мечки" т.е стаената обида, разяжда душата и води до депресивни състояния... трябва да владеем изкуството на прошката. Така е, но какво от това? Волю или не, пак и пак ще сме едното или другото и казаните думи ще летят като камъни към крехката материя, наречена отношение между двама и ще правят дупки, в които вятърът ще вика: "Ууууу", както хубаво го е казал Уѝтман, докато целите станем на дупки и ще боли. И дори да прощаваме, защото винаги го правим, когато обичаме... нещата вече няма да са същите...

Още за Halloween

Днес, волю или неволю, бях участник в разговор на тема: Откога и защо празнуваме това ... презрение и смях и още смях, предизвикан от коментар със съответна уродлива илюстрация във Facebook, който ще цитирам  дословно (илюстрацията ще спестя, защото е обида за добрия вкус...):

      На 31 по улиците се разхождали само пияни вещици... 

Голям смях!!! Но, Дами и Господа, питам се защо и какво лошо има в това поне в един единствен ден от годината по улиците да шества имагинерното, мистичното, много пластовото, вместо миловидни кухи лейки - "трезво" свели живота си до това да искат панталончета, потничета, обущета, гощавки, закрила и то не от законните си половинки, присмивайки се на езически обичай, аналогичен на Кукерството - тачен и празнуван и днес от бащите им.... Има място за всичко и всички под слънцето, Дами и Господа! Светът е шарен, бълбукащ, жив, пък ти си избери празници, начин на живот и спътници, с които да го живееш и празнуваш.... нужно ли е да плюеш по всичко останало?

Живот-шедьовър

РЕЦЕПТАТА Е ПРОСТА - ПРОСТО МАХАМЕ ИЗЛИШНОТО!

Легендата разказва, че преди много години съгражданите му похвалили един велик скулптор за великолепните му мраморни ангели, а той скромно отвърнал: “Просто е! Аз само взимам един мраморен блок и махам от него излишното!”.

За да се превърне – която и да е част от живота ни – в шедьовър… не трябва да правим нищо друго, освен да следваме рецептата на майстора скулптор.

В тялото на всеки един от нас се крие по един Давид на Микеланджело или по една мраморна богиня – просто има доста телесен “мрамор” за махане.

Същото обаче важи и за душите ни – и там е пълно с тонове излишни (и тежки мраморни късове) предразсъдъци, страхове и опасения. Мисля, че точно Марк Твен беше казал нещо от рода на: “В живота ми е имало хиляди беди и злочастия – повечето от които така и не ми се случиха!”. Затова и тревогите ни са излишни…

А най-много излишности има в самото ни ежедневие.

Включително и излишни хора – нека да си го признаем! Колкото по-рано се отървем от тях, толкова по-скоро животите ни ще заприличат повече на шедьовър. (А не на каменен къс, препикаван от уличните псета…).

Излишни занимания и губене на време.

Излишно съобразяване с излишни правила.

Защото някои закони са, за да бъдат спазвани. А други – точно наопаки!

Автор: http://blogatstvo.com/personal_development/masterpiece/

Halloween - За вещиците

“Вещица” обикновено се свързва с нещо лошо. Неслучайно дори се използва и като обидна дума. Но истината е, че думата произлиза от прилагателното “вещ” – т.е. оригиналното му значение е веща, умела в някои неща жена. (Съответното за мъж е “вещер”).

Няколковековното промиване на мозъци е довело до една доста изкривена представа за вещицата като грозна, стара жена с гърбица, брадавица върху кривия си нос, смразяващ поглед и още по-смразяващо хихикане (виж клипа в края на текста).

Но истината за вещиците е доста по-проста. И доста по-тъжна…

В по-голямата си част, човешката история е история на мъжката доминация, на патриархата. И през всичките тия хилядолетия, повечето мъже са се отнасяли към жените (си) по неособено ласкав начин.

Векове наред (а в не малко страни – и до ден-днешен) жената е считана за някакъв атрибут на мъжа. И от нея се е очаквало – само и единствено – да му готви, да му слугува, да ляга по гръб или по корем, в зависимост на какъв кеф е, а после да му ражда деца и да ги отглежда. И всичко това да се прави задължително безропотно и с възможно най-малко шум, мърморене и оплакване. (Изключая лягането по гръб или по корем – някои мъже предпочитат тогава жените да са шумни).

Да, ама – не! В човешката история винаги е имало жени, които не са възприемали тази отредена им от мъжете роля. И са се смятали, ако не за нещо повече от мъжете – то поне за равностойни човешки същества.

(Имало е и крайности, разбира се – амазонки, лесбийки и обикновени мъжемразки. Всяко насилие, рано или късно води до извращения с обратен знак… но по този въпрос – някой друг път).

Мъжете, естествено, никак не са подскачали от радост когато жените им са искали да бъдат нещо повече от перачки, готвачки и персонални проститутки. И различните мъже са взимали различни мерки – от леко шамаросване, през циганското “щом ме бие – значи ме обича”, та чак до някои ислямски държави, в които и до днес не е престъпление да убиеш жена си, щото нещо не си бил на кеф, а пребиването на прелюбодейки с камъни е всенародно забавление от ранга на родния “Биг Брадър“…

Исторически, усилията по поставяне на жените на мястото им (разбирай – до печката) стават сериозни и организирани чак когато се намесва любимата ми Римо-католическа църква и нейния верен питбул – Светата Инквизиция.

 Ако не знаете, тази институция си съществува и до ден-днешен. Само дето през 1968 година – от кумова срама – я прекръстват и вече не се нарича “Светата Инквизиция”, а с по-модерното “Конгрегация за доктрината на вярата” (колко удобно!). Може също така да не ви е известно, че сегашният папа – когато още е само кардинал Йозеф Ратцингер – е оглавявал този бастион на католицизма от 1981 година, чак до избирането му за Бенедикт ХVІ… т.е. близо четвърт век.

Едно не може да й се отрече на Църквата – винаги действа праволинейно. За цялото си съществуване, Църквата винаги е имала една и съща рецепта против всеки, който иска да замени сляпата вяра в нейните догми с търсене на истината и стремеж към науката.

И рецептата е действала безотказно: обвинение в съюз с Дявола, процес и екзекуция. Като умъртвяването е трябвало да стане възможно най-мъчително и най-зрелищно – да види простия народ какво го чака! Ако не слуша когото трябва и почне да се занимава с дивотии…

Няколко века подред, всяка жена, която е дръзвала да бъде нещо повече от секс-играчка и перачка е била систематично преследвана, обявявана за вещица и изгаряна на клада, обесвана или удавяна.…...още

Автор: http://blogatstvo.com/other/witch/